Адриан Иванов
Втората монета (41)

42

Специален агент Дейвис Морел седеше на предната седалка в единия от трите джипа на специалните части „ОМЕГА“ на Министерството на вътрешните работи. На същото място, но в предния джип седеше ръководителят на операция „Амфора“ — капитан Синтарос. В скута си държеше специална навигация, на която се изписваха всевъзможни данни приемани от сателит. Различни цветни нюанси отчитаха всяка секунда, координати за два конкретни навигационни обекти. Еднакво важни и опасни. Първата, трябваше да се задържат тримата американски гангстери, кацнали по-рано на летището в Солун. Втората беше задържането на Янус и цялата му престъпна банда. За голямо съжаление, закъсняха само с две минути и не можаха да осъществят мисията си. Въпреки точните данни и напълно достоверната информация за местонахождението им. Пълен провал на службите.

Дейвис Морел, нямаше намерение така лесно да се предаде. Извади мобилния си телефон и натисна бутона с цифрата три за бързо набиране на номер.

По същото време, в другата половина на земното кълбо, слънцето вече бе изгряло.

Държавата — САЩ, щата — Вирджиния, а градчето — Чантлий. На негова територия се намираше — NRO „Националната разузнавателна служба“. От неговия щаб се ръководеха всички операции на страната. Също обединяваше всички разузнавателни служби, агенции и управления свързани с разузнавателната дейност. Както в Америка, така и извън нея по целия свят. Това беше най-могъщата разузнавателна служба в света.

Телефонът при секретаря в кабинета на заместник командващият генерал-майор Джоузев Монгомъри иззвъня.

— За вас господин генерал, от Европа. Звъни жълт номер с код три за важност.

— Да, добре свържи ме — отговори генералът.

— Здрасти, едвам се свързах с теб — каза приятелски мъжки глас.

— Здравей, Дейвис, винаги се сещаш за шурея си, когато ще забъркаш или вече си се забъркал в някоя каша, и аз все…?! Слушам те, кажи бързо, че имам заседание след десет минути. А тук разстоянията и коридорите са големи.

— Извинявай, но първо нищо не съм забъркал и второ исках да те чуя и да те подсетя, че след две седмици сме канени при мамчето, заедно със сестра ми на…

— Да, да, всичко това вече го знам — каза генералът — а сега ми кажи какво мога да направя за теб. В момента най-вероятно се излежаваш по плажовете на солунското Средиземноморие. Сигурно, не ти и липсва холивудски загар и си пийва изстудено Узо. Да не би, най-после да си намерил някоя мадама, която ще доведеш тук, да ти готви или в най-лошия случай за нея — да се ожени за теб.

Дейвис се засмя:

— Виж, Джоузев, тук имам голям проблем с една банда трафиканти на културни ценности свързана с трима наши бандити от Рино и Сан Франциско. Отвлекли са още един чужденец и наш гражданин, който е високопоставен банкер, също от Сан Франциско. Името му е…

— Чакай малко, чакай… Жули дьо Мюли?! — прекъсна го генералът. — Да не става въпрос и за един българин Жан Еману… и за Жули дьо Мюли, син на граф Филип дьо Мюли. Ама че работа. Преди по-малко от час ми се обади моят стар приятел от академията — Макс. Макс Чатъл от Сан Франциско и ме помоли точно за тези хора да се погрижа ако мога. Не ако мога, „а на всяка цена“ — бяха думите му. Познаваш ме, на мен, освен сестра ти никой не може така да ми говори дори и президента.

— Единият от тях, Жули е шефът на брат му Сийд. Макс беше много загрижен за него и не можел да допусне да му се случи нещо. В случая бил безсилен и ме помоли за услуга. Всъщност аз съм му задължен много. Кажи, какво да направя щом и ти искаш това от мен. С какво да помогна.

— Не може да бъде — учуден отвърна Дейвис Морел в слушалката — точно за тях ти звъня. Тук за малко ги изпуснахме. Искам ако можеш да помогнеш… да ги измъкнем, преди да е станало най-лошото. Те са отвлечени и са някъде до островите Волейьори. Там някъде ни се губи сигналът от сателита. Можеш ли да ги проследиш с ваш сателит. Ще ти дам последните им координати. Ако можеш да направиш нещо да ги спасим. Много ще се издигна в очите на тукашния шеф Ставридис. Запиши координатите.

— За да ми се обади Макс Чатъл, да иска от мен тази услуга, а сега и ти… Е, добре ще видя какво мога да направя. А на майка ти предай, че ще дойдем както сме се разбрали. Надявам се скоро да се видим — и затвори телефона.