Адриан Иванов
Втората монета (30)

28

Четиримата мъже стояха край обгърнатата от синкав цигарен дим маса. Сами броеше парите, поставени върху нея, докато другите трима брояха на ум и на всяка следваща банкнота поклащаха глава в еднакъв ритъм. Накрая, високият слаб мъж ги събра на купчинки и ги побутна към другия край на масата. Бяха точно тридесет хиляди и петстотин в банкноти по сто долара. Докато Клод Еспиноса ги подреди в пачки и прибира във вътрешните си джобове, Сами се усмихна и подхвърли: За мен бе удоволствие да прави бизнес с вас господа. Ако, пак ви попаднат други подобни предметчета, непременно ми се обадите.

— Да, да, добре — вече излизащ на вратата, иронично подхвърли Дани Блу.

Сами и Али останаха в стаята.

— Да хващаме такси и да се омитаме от този район — предложи Дани Блу, докато слизаха по стълбите към изхода.

— Не, не, ще повървим пеша известно време — отсече Клод.

Не намери за нужно да му обяснява, че повечето таксита в района работеха за дилъри и престъпници. Най-лесният начин да се разбере къде отиват с толкова пари е именно чрез тях. Вървяха само по оживени улици и булеварди, накрая стигнаха до „Казино хотел Роял“. Пред казиното се бяха наредили дузина таксита. Джонс избра предпоследното, защото шофьорът беше мургав с чалма на главата.

— Този е добре, индиец, пакистанец, африканец или каквото и да е — каза Еспиноса. Качвай се.

Докато отваряха задните врати, с подправен акцент, Клод му каза:

— Ако ни разходиш малко да разгледаме града, ще получиш сто долара.

Шофьорът се ухили глупаво. Златният му преден зъб проблесна в огледалото за обратно виждане.

— O.K. сеньор, си сеньор.

След като обикаляха из града близо час, го накараха да спре на три пресечки от дома на леля му Мюриел.