Адриан Иванов
Втората монета (31)

29

Жан Емануил отново зададе въпроса — как си графе, как си със здравето. Не чу отговор в слушалката:

— Чуваш ли ме, Жан Емануил те безпокои. Как си с въз… — чу равномерното „тиииии“ в слушалката отсреща. Телефонът бе затворен.

— Много странно, баща ти ми затвори телефона — каза Жан, като подаваше мобилния телефон на Жули.

— Сигурно моментът не е подходящ. Може да минават на визитация. Ще му се обадя по-късно — предложи той.

— Разбира се, но тъй като съм си взел седмица отпуска, а аз като банкер смятам, че едно от най-ценните неща е времето, предлагам веднага да действаме. Първо, да не губим още топлите следи от обира. Второ, да си съставим план за действие и трето, според мен единственият човек, на когото мога да разчитам в подобна ситуация е Джон Сийд — шефът ма охраната. Как го казах само. Всъщност, аз ви запознах още на летището. Ако нямаш нищо против, той ще ни помогне със своите връзки и дългогодишна практика. Нека той да каже какво ще е най-удачно да предприемем в случая. Жан Емануил кимна одобрително с глава:

— Естествено. Без друго аз въобще нямам опит в търсене на престъпници, още по-малко с откраднати колекции.

На вратата се позвъни.

— Предполагам, че е той. Обадих му се да дойде тук.