Адриан Иванов
Втората монета (11)

7

По същото време, докато Жан Емануил и граф дьо Мюли се разхождаха и разговаряха, човек с бинокъл ги наблюдаваше, доколкото му позволяваха храстите и дърветата. Няколко часа преди това се беше присъединил към другия мъж от белия ситроен, който в момента седеше в колата, паркирана в гората, не далеч от оградата на имението.

Разговаряше с човек, известен в престъпния свят като двуликия Янус — международен търговец и трафикант на антики. За него работеха малка армия от престъпници и наемници от цяла Европа, Африка, Латинска Америка и Азия. Бе зъл, отмъстителен и безмилостен и това му бе помогнало да натрупа огромно състояние от международната търговия с антики.

За лош късмет, първо на него италианецът Антонио Калви бе предложил римското гърне. Янус беше от хората, които не обичат да дават много пари за антики, затова предпочиташе да ги открадне или присвои със сила, когато е възможно. Забавляваше се, като се шегуваше сред свои познати, че има далечен братовчед в Багдад. Ставаше дума за „Багдадския крадец“. Тази измислица много го забавляваше. Щом разговорът приключи и отпрати Калви от дома си, който за свой късмет носеше само снимки, нареди веднага да го проследят и при първа възможност да му вземат гърнето. Заповяда също да се огледат и за други ценни предмети, ако притежава, когато му дойде времето. Късметът на италианеца отново бе на негова страна. Персоналният му съгледвач се беше провалил, като го изпуснал на летището в Рим. От страх не посмял да каже на шефа си за това, което дало възможност още два дни на Антонио Калви свободно да потърси друга възможност за предлагане на антиката. Точно през тези дни се бе свързал с графа и му предложил керамичния съд със съдържанието в него. Срещата им била уговорена да се проведе в Ница. В същия ден, в който Жан Емануил бе получил покани да посети Флоа Орош, Антонио вече бе получил покана да дойде със завещаната си реликва.

Янус разбрал за провала на своя човек, който бил жестоко наказан за назидание на другите. Той започнал да губи търпение. А това никак не му се харесвало, обичал всичко да получава в деня и на момента. В края на същата седмица, най-после имало следа от Антонио. Открили номера му в телефония указател в Рим и след многократни позвънявания, най-накрая се свързали с него:

— Каква е цената на античното гърне? — веднага преминал към въпроса „двуликия“. Отговорът бил кратък и ясен — „Скузи, сеньор Янус — то вече е продадено“. Янус беше чувал многократно този отрицателен отговор през годините, затова като професионалист в бранша, не повярвал на нито дума. Да продадеш кола — да, но да продадеш за толкова кратко време антично гърне пълно с монети — неее! Изключено. Тава още повече го ядосало, което означавало, че на всяка цена този предмет трябвало да му принадлежи. На всяка цена — разкрещял се и изпаднал в ярост, независимо къде се намира то в момента — ще бъде мое.

Янус — мъж от стар гръцки род от Солун, на който малцина души знаеха истинското му име и който на никого не вярваше, се обади на един от босовете на Калабрийската ндрангета в Палермо, Масимо Карманати, който му бил лично задължен за предишна услуга. Намерил дъщеря му избягала в Мексико с местно момче благодарение на хората, които работели за него там. В това полукълбо на земята, връзките на Янус бяха по силни дори и тези на ндрагетата. Върнали я на баща й, а момчето така и не се намерило и никой повече не чул за него. Продиктува му телефонния номер на Антонио Калви. Каза му, че човекът зад този номер лично ще им каже къде се намира една „детска керамична касичка пълна с парички“. Подхвърли небрежно в разговора, че когато му я донесат, ще отпаднат всичките „услуги“ на сицилианския бос към приятеля му Янус. Преди години същият този Масимо Карманати, се бе запознал с Янус, при сделка за земи на остров Сицилия. Янус бе купил чрез него, старо римско селище близо до градчето Каникати до окръжния град Агридженто с обща площ от няколко десетки хиляди декара земи за почти милиард евро. Вече десета година там се строеше (като ползваха целият античен материал — дялан камък, мрамор, мозайка и др. от мястото) за Янус, точно копие на вилата на император Адриан в Тиволи намираща се в момента на около тридесет километра от Рим. Градежът беше уникален и най-важното — пред завършване.

„Ндрангетата“ — една от най-богатите и мощни мафии и света, намери след минути адреса Антонио Калви, който живееше в центъра на Рим, на две пресечки от фонтана „Ди Треви“. За тяхно съжаление, от Антонио Калви, нямаше и следа. Не го бяха виждали от няколко дни нито портиерът, нито съседите. Хора на мафията, започнаха денонощно да наблюдават входа на сградата.