Адриан Иванов
Втората монета (37)

38

Часове наред, не се виждаше нищо друго, освен сивкава пелена от гъсти облаци и гледката на синьо-зеленикавата повърхност на Атлантическия океан. Вече пети час Дани Блу, Клод Еспиноса и Фед Мънкис седяха един до друг на тройната седалка от ляво на самолетния салон. Колкото и лукс да им бяха осигурили от авиокомпанията, вече усещаха схващане в краката и гърбовете. Мънкис, постоянно разтриваше врата си, а Еспиноса се въртеше на седалката и все по-трудно си намираше удобна поза за тялото си. Точно за това, почти не си говореха.

Всички мислеха за предстоящата среща и за това как ще мине тя. Всеки един от тях знаеше, че Янус трудно би се разделил е три милиона. Това предвещаваше проблеми. Плюс още два милиона, от другите купувачи. Трябваше да измъкнат парите с ловка измама. Това, в никакъв случай нямаше да бъдат лесно заработени милиони, но пък за толкова много пари си заслужаваше да опитат всичко възможно.

Бяха минали приблизително десет часа от излитането на самолета Боинг-747 от летището в Лас Вегас. Последният пасажер премина през ръкава, свързващ самолета с терминала на летището в Мюнхен. Ръмеше слаб дъжд, обичаен за това време на годината. Навън, наземният персонал забързано си вършеше работата, облечени в жълти дъждобрани. Тримата мъже наблюдаваха от транзитната зала, фирмен бус на кетъринга, както и приближаващата се цистерна с керосин. Щяха да изчакат обслужването и след около час и трийсет минути отново да са на борда, но на друг самолет. Този път в посока югоизточна Европа, по-точно Гърция.

Никой от тримата не знаеше и думичка на гръцки, но знаеха, че има много гръцки емигранти в Америка. Човекът, с когото щяха да правят бизнес, знаеше перфектно английски. Затова не очакваха да възникне проблем с комуникацията. Поръчаха си по още една бира и решиха, че планът, който бяха обсъждали по-рано, ще претърпи леки корекции. Еспиноса отново им припомни, че те държат козовете и че другите трябва да се съобразяват с тях. За да минава по-бързо времето, им разказа една история.

Чул я в антикварен магазин в Маями. Крайно звено от голямата машина на мафията, занимаваща се с нелегална търговия на исторически ценности и антики. Зареждаха магазините с крадени предмети, предимно от Мексико, Чили и Перу. Коста Рика и Боливия също бяха в този списък. Можеше да се напишат много книга по тази тема…

Клод Еспиноса продължи:

— Богат колекционер — филателист в Америка бил притежател на единствените два запазени екземпляра от редки пощенски марки. Те били част от пробна емисия, пусната по повод откриването на железопътната линия, свързваща два щата точно в началото на войната между Севера и Юга. Наричали марките — „Синият войник“. Войната осуетила откриването на тази железопътна отсечка и малкото бройки, пуснати в обръщение, били изтеглени и унищожени.

Та отишъл друг колекционер при собственика на двете много редки и ценни марки и започнал голям пазарлък за цената. Собственикът му обяснил, че всяка една от марките струва по два милиона долара.

Купувачът пък преценил на глас, че ако купи едната, тя няма да е уникална. Трябвало да се примири, че ще има още една такава, където и да се намира тя. В сегашния собственик или при друг колекционер. Това не го устройвало. Имало решение и на този проблем.

Като се замислил, собственикът им се пресегнал и както стояли пред масата, бръкнал в джоба си, извадил запалка и без много да му мисли, взел едната марка и я… запалил. „Сега има само един екземпляр — казал той — и струва четири милиона долара.“

— Та ние имаме двама кандидати — продължи Еспиноса — трябва добре да преценим кой е готов да плати по-висока цена. Предлагам, да ги съберем заедно. Нека те сами да наддават за дрънкулките, като ние ще им обявим първоначална цена от пет милиона.

— Ти си бил много умен бе — ухили се тъпо Мънкис. Побутна с лакът Дани Блу, който вече ставаше от масата и ги подкани да тръгват към самолета. Другите двама мъже допиха на екс бирата и го последваха.

След малко повече от два часа се приземиха на летището в Солун. Никой не им обърна внимание до момента, в който не наеха такси. Тогава зад тях се залепиха плътно две коли.

— Шефе, американците са тук, какво да правим?

— Следвайте ги. Те сигурно вече са разбрали, че са следени. Когато се настанят в някой хотел, разберете в коя стая са и ми докладвайте. Да кихнат даже, аз трябва да знам. Ясно ли е. Не ги закачайте. Първо искам да разбера къде държат стоката.

Янус затвори телефона. Този момент бе чакал години. Никой не можеше да си позволи да си играе с него. Обърна се на дивана и си наля наново от бутилката с коняк „Метакса 12“. Бяха изминали само петдесет и три часа от последния му разговор е Клод Еспиноса.