Адриан Иванов
Втората монета (14)

10

Час след обира, двамата крадци се отдалечаваха с белия ситроен в посока Марсилия. Вече се бяха обадили по телефона на шефа си от една бензиностанция край пътя. След като им се наложи да изслушат безброй ругатни, им бе заповядано да отидат в Марсилия, да отседнат в хотел „Хермес“ и да чакат нови нареждания. Само за две-три минути се бяха разминали с пристигащите от Ница полицейски коли, на които икономът съобразително се бе обадил. Единият похитител си бе одраскал ръката от счупените стъкла, достатъчно да събуди подозрение у някой полицай, затова решиха да продължат към Марсилия и да не спират в Тулон, както първоначално бе планът им.

Двуликият Янус бе получил снимка на Жан Емануил. Бяха му направили още една и на летището в Париж. Докато се правеше, че говори по мобилния си телефон, човекът със синьото яке и бейзбол на шапка му бе направил няколко фотографии.

Когато получи снимките, дълго ги оглежда. Не можеше да си спомни от къде познава това лице, но бе сигурен, че го е виждал и по-рано. Нареди да размножат и да пратят снимките до всички негови агенти, като продължи да си задава въпросът. Какво прави този човек при графа в имението му. След няколко часа се сети. Бе го виждал на нумизматична сбирка преди няколко години. Организаторите бяха помолили господин Николов — от България, да изнесе кратка лекция за монетосеченето и реформата по времето на император Диоклециан (284 — 305 от н.е.). Като свърза нумизматичните му познания и визитата му при графа, нещата си дойдоха на място. Мъжът, бе експерт и оценител в сделката.