Адриан Иванов
Втората монета (28)

26

Жената на Жули — Виктория, остави поднос със сандвичи и кана прясно изстискан сок и излезе от кабинета. Столът зад бюрото бе празен. Двамата мъже седяха на удобни кожени кресла, близо до притворения прозорец. Жан Емануил пръв наруши мълчанието.

— Радвам се, че баща ти ще се оправи, но за съжаление нямам време да стоя в Америка до неговото възстановяване. Мисля в най-скоро време да се завърна в Европа.

Жули продължаваше да мълчи.

— Съжалявам, но имам още много ангажименти, които съм поел към мои клиенти. До втори, другия месец, трябва да съм в Стокхолм. Голяма търговска банка иска да закупи колекция от гръцки и римски монети, собственост на наследник от стар аристократичен род. Всичко между страните е уредено. Остава само да се направи експертиза за тяхната автентичност и да се определи цената им от някой независим експерт. Вече имаме уговорка с директора това да бъда аз.

— И все пак — започна Жули — останах с впечатлението, че с баща ми сте приятели.

— Разбира се — учудено и с неразбиране го погледна Жан.

— Да, но — докато бъркаше в джоба на сакото си, извади сгънатият лист хартия, на който бяха написани няколкото думи от графа — молбата му е, да намерим ценностите му. И не пише само аз, а заедно.

Отново настъпи дълго мълчание.

— Добре, но аз не съм детектив, а и нали има полиция, частни детективи, ФБР, които далеч по-добре от нас, надявам се, ще свършат тази работа. — Жан Емануил направи опит да убеди Жули, че присъствието му едва ли ще бъде решаващо при разрешаването на това престъпление.

— Баща ми има доверие само на вас и Уверих! — продължи Жули. — Дори и да предположим, че се намерят нещата, като знам на какво високо ниво във властта е корупцията тук, той едва ли някога повече ще ги получи. Ще започнат едни безкрайни дела, ще се отлагат с години, а през цялото това време ще държат ценностите като веществено доказателство в някой кашон в не дотам защитен склад. Баща ми няма да доживее това, трябва да вземем нещата в свои ръце. Преди малко ми се обадиха по телефона от болницата, докторът ме увери, че се възстановява и е по-добре.

— Баща ми ви има много доверие и разчита на вас! — повтори той. — Познавате хората, за които античните монети не са само хоби, но и професия. Виждал сте неговите ценности, пък и тези на Якоб Уверих. Със сигурност ще може да ги разпознаете.

Жан Емануил отново си помисли за златната монета на Цар Йоан Асен II. Единственият начин да стигне до нея и символично да я купи от Уверих бе, ако успее да я намери, заедно с другите откраднати ценности.

— Добре, ще се опитам, но първо искам да говоря лично с графа.

Жули извади от джоба мобилния си телефон, набра номера на баща си и го подаде на Жан Емануил.