Адриан Иванов
Втората монета (24)

20

Клод Еспиноса, Фед Мънкис и Дани Блу не излязоха цял ден от къщата. Не желаеха да бъдат обект на любопитните съседски погледи. Първо скриха в цепнатина на пода пистолета със заглушител. След това, на два пъти изпратиха лелята до близкия квартален магазин. Казаха й да купи най-необходимите за тях неща и разбира се вестник — „Сан Франциско днес“. Журналистите вече бяха надушили някакви сведения, но съобщението бе съвсем кратко. В невзрачно каре, чак на четиридесет и четвърта страница под заглавие „Обир в къща на строителен бизнесмен“, почти изцяло пишеше за господин Якоб Уверих и за неговия строителен бизнес. Само се споменаваше, че заедно с него е имало още двама мъже и пострадало момиче от персонала, което е с мозъчно сътресение. Нищо друго. Никакви подробности за обира.

Тримата гангстери доволно се подсмихнаха. Мънкис не спираше да се интересува, кога и колко пари ще вземе всеки един от тях. Накрая, Еспиноса не издържа и каза:

— Виж какво, първо, трябва да съставя план за действие. Второ, ти знаеш ли колко струват тези неща в сака. Не нали? И трето, трябва да ги разменим срещу зелените банкноти, за които постоянно ме питаш.

Мънкис се замисли.

— Сигурно струват сто хиляди, а може би двеста хиляди долара, ти как мислиш, а? — попита като гледаше ту единия, ту другия.

— Сигурно, струват петстотин хиляди долара — налучквайки, предположи Дани Блу.

Еспиноса ги погледна и с ирония в гласа каза.

— Аз ще ви дам по триста хиляди на всеки, ако отсега нататък ме оставите да командвам парада — напълно. Да, да, каквото ви кажа, това ще правите и всички ще станем богати. Много богати. Нали вече ви го казах и преди.

— Добре, но ако ни прецакваш? — каза Мънкис. Да знаеш, че си мъртъв. Не само ти, а и леля ти Мюриел заедно с всичките й там домашни любимци ако има такива!

— Преди и за далеч по-малко пари сме го правили — кимна с глава Дани Блу.

— Добре, добре, разбрахме се, а сега налей по едно и да обмислим плана. Трябва хубаво да се подсигурим от всякъде.

За Клод Еспиноса най-важното бе как да се свърже с Янус. Не искаше да го засекат от къде се обажда, когато разговарят. Предположи, че службите отдавна подслушват телефона му. Същевременно, искаше да изкопчи от него колкото се може по-голяма сума за ценностите. Имаше решение на този въпрос, но трябваше малко да се потруди. Не се доверяваше на никого от двамата си съучастници, затова реши, че не трябва да ги оставя сами със сака дори за минута. Това също не му даваше спокойствие.

Каза на Мънкис да остане в къщата и да пази сака. Той и Дани Блу щяха да отидат до града, за да продадат нещо от плячката, така че да имат пари до големия удар. Какво точно да продадат? Това не беше лесен въпрос. Накрая, след дълъг спор решиха, че най-добре е да продадат златната статуетка на някакъв си там вероятно — Бог. Видя им се доста тежичка и сигурно щяха да получат доста пари за нея. Малко по-късно двамата мъже излязоха от къщата.