Адриан Иванов
Втората монета (38)

39

Жан Емануил и Жули дьо Мюли продължаваха да разговарят в самолета, който вече бе навлязъл в небето над Европа. Пилотът ги осведоми, че са над територията на Франция и скоро ще прелетят над Германия, после над Австрия, Хърватия и Гърция. Оставаха им около три часа полет до кацането на самолета. „Честна — 60“, макар и бизнес модел, бе доста по-бавен от Боинг 747 — Джамбо джет.

Жули бе попаднал на много интересен събеседник и искаше да се възползва максимално от неговите познания. Затова, постоянно му задаваше всевъзможни въпроси, на които Жан Емануил с удоволствие отговаряше до колкото бе компетентен. Изпитваше задоволство от факта, че е направил такова впечатление не на кой и да е, а на директора на банка, една от най-популярните в света. Жули го помоли да разкаже някоя по-любопитна случка от професионалния му живот и Жан Емануил се съгласи, като си помисли, че така вече втръсналото му пътуване ще е по-малко досадно.

— Това се случило преди години. Търсачи на антики копаели поредната си дупка в полето и да видиш късмет — намерили монета. Измили я от калта и се оказала римска златна — златна, но… била пробита в единия край. Започнали да търсят информация в интернет, по каталози и аукциони. Разбрали, че откритата от тях монета е много рядка. Рядка и скъпа. Това било така — не толкова заради римския император (била ауреус), колкото заради надписа и изображението върху обратната страна. Скъпа, скъпа, но пробита — театрално повтори Жан Емануил. А както сте чували — „пробита монета, пукната пара не струва“. Както и да е…

Жули го гледаше с интерес и с нетърпение очакваше да чуе продължението на тази история.

Решили, иманярите, да търсят майстор златар, който да запълни дупката върху скъпата монета. Надявали се, че така ще успеят да я продадат много по-скъпо. Защо да не вземели вместо двеста хиляди — триста хиляди? Та тръгнали от златар на златар, но никой не се наемал да извърши толкова деликатна „реставрация“. Първият, който приел, положил доста труд цял месец и нищо — на мястото, където била пробита монетата цветът на златото се различавал от античния метал. Дали я на втори и той — не можел да направи кой знае какво. През това време, продължавали с проучванията и разбрали, че има само още два такива известни екземпляра. Единият бил в Англия, другият във Франция. И двата били в частни колекции, затова успели да намерят само описания, но без снимков материал. Едва третия по ред ювелир, успял да реставрира монетата така, че да не личи, че е била пробита. Всичко се правело под електронен микроскоп. Златото също трябвало да е антично, заради цвета. Най-често, то се вземало от парченце от накит или пък от друга монета от този период. След близо година, занесли монетата в Швейцария, за да я продадат на богат колекционер. Човекът, разгледал монетата, преди да са му назовали огромната сума, която се готвели да му поискат. Ненадейно колекционерът попитал: — „А защо монетата не е… пробита“? Оказало се, че и другите два известни екземпляра били с дупки в краищата. Точно на тази емисия били пробивани те в монетите, защото мъжете ги носели за мъжественост, най-вероятно на кожена връв на врата. Естествено, сделката се провалила, а целият труд, пари и време, изгубени за реставрацията, отишли напразно.

Жули вече се смееше от сърце.

— Сигурно имате още някоя пикантна история за мен господин Николов.

— Може би по-късно, по-добре да изпием по един бърбън — предложи Жан.

Жули кимна и си помисли за иманярите: „Колко глупави и алчни могат да бъдат хората понякога“.

Самолетът навлезе отново в пухкавите бели облаци, които закриха гледката към земята.