Адриан Иванов
Втората монета (18)

14

Мъжете в огромния хол останаха замислени от току-що чутата история. Никой не отронваше и дума. Масата бе останала така, както бе сервирана, без никой да е хапнал от множеството блюда. Графът наруши мълчанието с думите, че неслучайно разказва историята с такива големи подробности. Слушал я от баща си десетки пъти, като всеки път е добавял по нещо ново към спомените си от онова време.

— И сега най-интересното и зловещо нещо, заради което навремето, когато почина баща ми, побързах да се разделя с тези монети. Исках да ги продам колкото е възможно по-далеч, дори на друг континент. Причината е, че — той спря и си пое дълбоко въздух — гъркът, от когото Томас Мотц купил монетите, имал двама сина. Единият, по-малкият син, е днешният престъпник, прочул се по цял свят с името Янус или както и да се казва този човек. По неясни за мен пътища той е разбрал, че те се намират в семейната ни колекция и оттогава няма мира за мен и семейството ми. Иска на всяка цена да ми ги отнеме. Убедих се, че нищо не е в състояние да го спре. Затова предпочетох да ги продам на моя приятел господин Уверих, на хиляди километри от мен. Мислех, че с това нещата ще приключат, но явно съм се лъгал. Господин Николов е свидетел, че преди дни се опитаха отново да проникнат в графството, чрез взлом.

Жан Емануил кимна в знак на потвърждение. Въпреки че се стараеше да следи внимателно разговора, мислите му бяха насочени изцяло върху златната монета. Не се въздържа и попита дали не може отново да разгледа класьорите. Първите четири разгледа доста набързо, докато слушаше господин Уверих да разказва колко години търсене му коства и най-вече пари му е струвала тази колекция.

Жан забеляза още няколко фалшиви монети. На три от тях, по страничния ръб личаха, макар и невидими с просто око, изпилявания на заготовката при отливане. Антични римски монети, не са се отливали! На други две нямаше от нужните детайли върху изображението на буквите. Те обикновено липсваха, когато монетите са отсечени на машина, а не на ръка по античния метод. С преса, механична, ударът е много по-силен и не се получава това приплъзване на метала, което се получава при удар с чук, от човешка сила. Между нумизматите това приплъзване се нарича — стрела. Това бе и един от многото знаци за автентичност. Състаряването също беше доста примитивно нагласено. В този момент не намираше за нужно да се задълбочава толкова в такива подробности. Жан познаваше няколко сериозни колекционери в България, всеки един от които имаше далеч по-внушителна колекция. Сдобиваха се с монетите на цена, в пъти по-ниски от аукционните. Имаха и по-добри, и по-редки, и в качество и в количество монети. Може би, точно това дразнеше европейските и американски колекционери — много. Те се опитваха да лобират, по всевъзможен начин пред заинтересованите институции в България, да се забрани — унищожи колекционерството. Целта бе, монетите от балканския регион да отидат, в малък брои местни богаташи които да диктуват износът им зад граница. След това да продават с многократна печалба на аукционни къщи и западни колекционери. Принуждаваха законно да се преследва колекционерството и да се насърчава контрабандата с антики. Той дълбоко се надяваше, че българската държава, (дано вече не е късно) няма да изостане в това, което всички други държави от векове поощряват. Отново взе първия от големите класьори. Облегна се на дивана, за да не го видят, че толкова продължително оглежда отново монетата. Не издържа и извади от джобчето на класьора една от сребърните коруби. Разглежда я около минута, след това я върна на мястото й, и доволно кимна към всички. Веднага след това извади и златната монета на Цар Йоан Асен II. Оглежда я дълго и внимателно от двете страни. Бе чел, слушал и знаеше много за тази монета. Знаеше, че след основаването на Българската държава през 681 г. основно разплащанията на нейна територия продължавали да се извършват предимно с византийски монети. Становището на повечето нумизмати, изучаващи монетите от този период бе, че златната монета, хиперперон-перпера или златица, както още я наричаха, е от първите, които отсича българският цар Йоан Асен II (1218–1241) през 1230 г. Предполага се, че е сечена е в чест на победата при Клокотница над епирския деспот Теодор Комнин Дука, обявил се за император на Солунската империя. Какво представляваше самата монета. На лицевата страна е изобразен Исус Христос прав в цял ръст с дълги коса и брада, а около главата е с нимба (ореол), с кръст. Вътре, във всяко от виждащите се рамена, са поставени по пет точки. Христос е облечен с хитон. В лявата ръка държи евангелие, а с дясната — благославя пред гърдите си. В полето на монетата от двете страни са изписани инициали на кирилица — букви от славянобългарската азбука. На обратната страна на монетата, пък, е изобразен Царят, отдясно, а отляво — св. Димитър, в цял ръст, държащ меч в лявата ръка, а с дясната — коронясващ Царя. Св. Димитър е голобрад с нимб, облечен с войнишка туника, ризница и наметнат с мантия. И в двете полета има вертикален надпис на кирилица. Владетелят е със стема с пропендули (вид корона с висулки от двете страни) и къса брада. Облечен е в маниакион и дивитисион — царски одежди. Дясната му ръка е поставена пред гърдите. Златото е осемнадесет карата и тегло четири цяло и тридесет и три грама. Диаметър тридесет милиметра, рядкост — уникат. Е, не съвсем. Жан Емануил си припомни и пукнатината на музейния експонат. А също и дупката, която се падаше над главата на Св. Димитър и съответно — по-близко до лявото стъпало на Христос от обратната страна.

Друг е въпросът, че нумизматите бяха разделени на два противоположни лагера относно това дали е автентична самата монета. Едните от тях, начело със самия откривател (голям наш нумизмат и директор на Археологическия музей в София по това време — Тодор Герасимов), който я придобил чрез размяна срещу други антични монети от Девненската находка в средата на трийсетте години на двадесети век. Монетата, предполага се, че била намерена в днешна Хърватия и предложена за размяна лично на Герасимов. Това станало с одобрението на Народното събрание и на министър-председателя на България. Директорът заминал и осъществил сделката. Тази история е публикувана многократно през годините и в различни интерпретации.

Жан Емануил си бе задавал няколко въпроса относно нея и преди. Неслучайно бе най-обсъжданата и спорна българска монета. Защо от XIII до XXI век е намерена само една-единствена монета от този тип? Защо само този, от всички други български царе, е сякъл златни монети? Никой друг европейски владетел от същата епоха, с изключение на императора на Византия, няма златно монетосечене. Защо тя е плоска, а не корубеста? В момента се потвърждаваше твърдението, че при изправянето се е спукала. Вторият екземпляр пред него бе корубеста монета, здрава и без дупка. Златото с такъв висок карат при тази дебелина е нормално да се спука при натиск, било от слягане на почвата или намеса на човешка ръка. Бе чувал някъде да се твърди, че е направена на преса, а не отсечена с удар от чук, каквато е била технологията през XIII век. Съвременните учени имаха различни хипотези относно огънатия или корубест начин на сечене на този вид монети. Едни предполагаха, че металните ядра, които са изваждани от ментален лист с нещо наподобяващо замба, са се приготвяли предварително във формата на голи коруби, след което е отсичан монетния печат. Други твърдяха, че всичко се е отсичало заедно, но как точно се е случвало това и до днес никой категорично не може да каже. Друг аргумент бе, че е нарушен канонът при изобразяването на сцената с коронясването на Царя от Св. Димитър. Той повелява, че властта на царя идва непосредствено от Бог и не може Светия да бъде посредник в предаването и по време на коронясването. Тук, обаче, съществуват и отклонения в канона. Жан пак се върна в мислите си на първия довод. Никой не прави матрица само за една-единствена монета. В този момент този довод се изпари на пух и прах. Защото в ръката си държеше втори екземпляр. При това беше очевидно, че изображението върху лицевата страна на монетата е различно от това, което толкова пъти бе съзерцавал на снимки или в Националния археологически музей в София. Това означаваше, че е била изготвена поне още една матрица, а това пък беше сигурно доказателство, че е пусната цяла емисия монети. Защото основен принцип в нумизматиката е, че докато от даден тип монета е известен само един екземпляр, то автентичността и е поставена под съмнение. Ето защо откриването на втора златна монета на Цар Йоан Асен II бе от такова голямо значение за българската история и нумизматичната ни наука. Не бе и маловажно обстоятелството, че и хората от държавна сигурност също бяха убедени в това. Вече разбра какво е това толкова важно нещо за националната история на България, за което му бяха споменали. Неслучайно, в българската нумизматика, това бе монетата, предизвиквала най-много спорове. До днес.