Адриан Иванов
Втората монета (25)

21

Докторът ги предупреди, че им дава само пет минути свиждане. Пациентът е в стабилно състояние, но се нуждае от спокойствие и почивка. Петимата мъже се наредиха от лявата страна на болничното легло. Графът, лежеше по гръб, с леко повдигната глава. Лицето му бе бинтовано до очите, а от пукнатата му челюст стърчеше силиконова тръбичка. Бе завит с чаршаф, а в дясната му ръка бе включена система.

Освен видимата рана на лицето докторът обясни, че има охлузвания по колената от падането. Побърза да уточни, че общото състояние на пациента е задоволително. Жули попита след колко дни ще е възможно да го прибере за домашно лечение? Докторът категорично заяви, че поне три — четири дни ще трябва да е под тяхно наблюдение. След още няколко снимки и процедури ще може да отговори по-изчерпателно на този въпрос. Уверих се извини и каза, че ще отиде да види какво е положението на клетото момиче и че ще ги чака във фоайето на болницата, малко по-късно. Всички кимнаха мълчаливо, като му казаха да й предаде бързо оздравяване. Постояха още минута-две прави и тъкмо се канеха да напуснат стаята, когато дьо Мюли се раздвижи едва забележимо под завивките. Отвори първо лявото, а после и дясното си око. Всички в стаята гледаха към него.

— Как си татко? — заговори пръв Жули.

Полицаят до него също се обади:

— Видяхте ли кои са, а лицата им, познавате ли някого от нападателите?

Жан Емануил се обърна към него.

— Близо два часа ме разпитвахте. Едва ли господин графът е видял повече, отколкото ви казах аз. В това състояние едва ли е способен да разговаря. Имайте малко милост към човека.

Полицаят направи жест с ръка към колегата си и двамата излязоха от стаята. Жан Емануил и Жули мълчаливо гледаха към графа. След близо две минути съзерцаване в тавана графът повдигна дясната си ръка и направи жест с пръстите си, че иска да напише нещо на лист хартия.