Адриан Иванов
Втората монета (16)

12

Порталът се отвори, без видимо човешко присъствие. Къщата бе изградена с последните технологии на архитектурната мисъл. Шофьорът изчака да се отворят докрай двете железни крила и подкара по тясната алея, от двете страни на която имаше добре оформени храсти във формата на пирамиди. Спряха пред входа на къщата и докато слизаха от колата, плъзгаща се настрани врата на терасата се отвори. На прага и се показа висок, много слаб мъж, приблизително на шейсет и пет години, облечен в бежов, ленен панталон и резедава риза с къс ръкав и с преметнат на раменете бял, памучен пуловер. Кимна към всички и се отправи към графа с високо вдигнати напред ръце. Прегръщаха се и си стискаха ръцете. Взаимните поздравления продължиха цяла вечност, след което домакинът ги подкани да влязат вътре. Само шофьорът на лимузината остана навън, изправен до нея. Гостите бяха въведени в огромен хол, чийто стъклен покрив бе отворен до средата. Една от стените бе цялата стъклена и зад нея се виждаха да плуват всевъзможни екзотични, пъстроцветни риби. Много и всевъзможни видове, малки и големи — плоски и дълги. Едва сега Жан Емануил осъзна огромните размери на едноетажната къща. Помисли си, че в този земетръсен район на щата Калифорния това бе най-доброто решение. Граф дьо Мюли се спря по средата на хола и чак тогава ги представи:

— Господин Уверих, Якоб Уверих, мой много добър стар приятел, предприемач и собственик на солидна строителна фирма. Голям колекционер на произведения на изкуството, също така и нумизмат. А това са синът ми Жули, който познаваш, но си виждал много отдавна. Това е господин Сийд, отговарящ за охраната на банката. Господин Жан Емануил Николов от България. Той е отличен експерт, нумизмат и мой приятел.

Жан Емануил протегна ръка и се здрависа с господин Уверих. Докато се настаняваха в ниските и удобни кожени кресла около голяма елипсовидна стъклена маса, в хола се появи слабо, стройно, красиво младо момиче, което след лек поклон се обърна към Уверих. Попита го дали ще желае да бъде сервиран обяд в градината или предпочитат да бъде поднесен само аперитив тук. Той погледна гостите си е въпросителен поглед и след техния отказ да обядват, нареди да се сервира само аперитив с много лед, ядки и сода. Когато това беше изпълнено, домакинът вдигна тост за своите гости с добре дошли и им пожела приятно прекарване през дните на тяхното пребиваване в града.

Жан Емануил се обърна към домакина с въпрос, колко са активни в града нумизматичните клубове и аукционни къщи, занимаващи се с този вид изкуство. Граф дьо Мюли се усмихна и побърза да каже, че двамата с Якоб са ги посещавали повечето, но все пак домакинът е далеч по-запознат от него в детайли.

— Вече от шейсет години живея тук, но през последните двадесет години всяка свободна минута отделям на това прекрасно хоби — античната история и всичко свързано с нея. Нрави, култура, събития и предмети свързани с това, монети и така — всичко, но най-много на сърцето ми е нумизматиката. Макар сам да си призная, че не съм толкова добър специалист, просто разглеждам нумизматиката като нещо, на което мога с часове да се наслаждавам, както и на всяка нова монета в колекцията си. И така, в града има осем нумизматични клуба, дузина аукционни къщи и поне двадесет по-големи антикварни магазина. Не броя и двата клуба „Търсачи на монети“. Това е по-скоро детско забавление.

— Защо да е детско забавление? Търсенето на монети е съвсем сериозна работа — полюбопитства Жан Емануил.

Уверих се усмихна и продължи.

— Не, не е това, което си представяте, господин Николов. — Двама местни бизнесмени купили по около двадесет — двадесет и пет декара земя близо до плажната ивица, на двайсетина мили от града. Когато времето е студено и неблагоприятно за плаж, срещу символична сума от пет долара вход, рекламират по радио, вестници или билборд, снимка на монета или монети в лот (купчинка, няколко бройки) и обявяват награда за онзи, който ги намери. Тълпи от всякакви хора на възраст от пет до осемдесет и пет години се втурват в това приключение, за да намерят старинната монета. Едни с лопати, други е гребла и кирки. Някой със скъпи и прескъпи професионални металдетектори, а някой е вълшебно махало, но повечето просто ровят в пясъка с голи ръце, за да опитат късмета си. Накрая всички поздравяват победителя в играта, който с радост си отнася, освен паричната награда и намерените монети вкъщи. Обикновено, скритите монети не са редки, само добре запазени и не струват кой знае колко. Достатъчно е да се обяви само, че са римски, византийски или гръцки, за да бъдат мотивирани многобройните търсачи. Аз самият съм ходил няколко пъти, но досега късметът не ми се е усмихвал. Независимо от този факт мисля, че това е един добър начин човек да прекара приятно свободния си ден и да се забавляват на чист въздух.

— Единият от двамата собственици на кубовете „Търсачи на монети“ е руски евреин, емигрант, вече с американско гражданство, когото познавам лично — намеси се Джон Сийд. Скоро дойде при мен за услуга. Помоли ме да му съдействам за издаване на разрешение за продажба на картофен чипс. Измислил да постави в отделно прозрачно пликче вътре, антична монета. Фабриката се намирала в град Денвър — Колорадо. Разрешителното му бе нужно официално. Получи го, след като го посъветвах къде да отиде. Във всяко пале започнали да поставят по една — две такива монети. След време като ми благодари, се похвали, че след рекламната кампания оборотът му се повишил със седемнадесет процента. Бизнесът му се развива добре благодарение на монетите, които получавал в големи количества от балканите. Освен тези двеста, триста души, които търсят на пясъка, при павилионите за хамбургери и сладолед в съседство винаги има големи опашки от гладни хора. Никога не забравят да ги заредят и с въпросната марка чипс — Антоний&Клеопатра. Америка има под тристагодишна история и жителите и са жадни за нови и нови приключения. Затова и казват, че е страната на „неограничените възможности“, защото винаги има ниша, която може да се запълни и да се изкарват милиони долари от нея.

— Да се върна за клубовете — продължи Уверих. — Само четири от тях са специализирани за колекционери на древни монети. Другите са само за съвременни американски монети. Като се има предвид колко са щатите, всеки един от тях си има собствени емисии юбилейни монети. Всяка от тях излизат поне веднъж на месец по всевъзможен повод. Колекциите при този оборот стават големи. Америка знае как да прави пари от колекционерство. И въпреки това, най-богатите и заможни колекционери са в четирите „антични“ клуба. Членовете в тях са строго подбрани и трябва поне трима души да гарантират за нов член. Таксата също не е малка. Там се следи точно на коя дата, в кой месец от годината, в кой град и държава ще се проведе подходящ аукцион или сбирката, която интересува всички членове. Дали те ще са в Лондон, Ню Йорк, Париж или Мюнхен, за такъв колекционер това не е от значение. Обикновено отива дотам с частния си самолет с мисълта, че на всяка цена трябва да се сдобие с поредната сестерция, ауреус или драхма. Разходите, свързани с пътуването, въобще не се калкулират в цената на закупените монети. За истинския нумизмат — монетата е умалена пластика, която той може да съзерцава като произведение на изкуството часове наред. А понякога дни, даже години…

— Драги ми Якоб — погледна го графът — обещах на моя гост да те помоля, да покажеш колекцията си от монети, включително и тези, които и аз съм ти продал през последните години.

Уверих кимна одобрително и каза, че за него ще бъде удоволствие. Стана и излезе от стаята. След малко се върна, бутайки масичка за сервиране, върху която бяха подредени шест класьора. Четири от тях бяха малки, а другите два — приличащи на чекмеджета с кожени стени и плюшени квадратни гнезда, запълнени с монети. Постави ги внимателно един по един пред Жан Емануил на масата. Той взе първия най-отгоре и внимателно го разлисти.

Всички мъже бяха впили поглед в него. Прозрачните джобчета бяха вертикално седем броя, хоризонтално четири броя, общо двадесет и осем на страница. Бяха общо пет страници или сто и четиридесет монети в класьор.

В първия, който разлисти, монетите бяха от периода трети век от новата ера. От императорите: Каракала, Макрин, Елагабал, Север Втори, Максимин, Гордиан Първи, Втори и Трети, Филип Първи, Квинтил, Постум, Клавдий Втори Готски, Тетрик Първи и Тетрик Втори. Жан Емануил видя една фалшива монета. Този вид фалшифициране го бе кръстил „лепнатите монети“. Свързваше ги с „лепкавите бандити“ от един комедиен филм. Трябваше много умение за подобно изпълнение и по-важното е да заблудиш потенциалният купувач. Две еднакви или много близки по диаметър монети, който се превръщаха в много скъп уникат. Жан Емануил я задържа между палеца и средния пръст на лявата си ръка и я преобърна няколко пъти с показалеца на същата ръка. Разгледа с лупата още веднъж гурта и запази спокойно лицето си — монетата беше фалшива. Две монети (най-често бронзови) се изпилват — едната от реверса, другата от аверса, това беше лесната част. Постоянно се следи грамажът на двете половинки. Добавя се капчицата лепило за метал разбъркано с количеството засъхнала пръст под изкуствената патина по гурта, където е най-забележимата част за разпознаване. Монетите, предварително се подбират да са от един и същ период. Важно е екземплярът да е с много рядък реверс или да няма известен такъв. Фалшивата монета, гледана от него беше бронзов антониниан на император Гетрик Втори, но реверсът беше от по-късен период. Към „лепнатите монети“ — Жан Емануил прибавяше и тези, на които в полето на монетата се залепяха допълнително символи, букви, цифри, дори божества и животни на вече доста захабено поле. Дребни детайли, но правещи монетата много рядка и съответно много скъпа. След това се поставя изкуствена патина, куприн, цвят и още какво ли не, за разсейване и подвеждане на купувача. А на сребърните за по-голяма автентичност се поставят зрънца олово на видимите места по гурта. По този начин, тя изглеждаше горяла, в някой от стотиците пожари през вековете.

Във втория класьор бяха подредени антониниани на императори от средата на трети век от новата ера. Якоб Уверих бе спазил хронология при подреждането по години от царуване на императорите. Аврелиан, Тацит, Флориан, Проб, Кар, Карин, Нумериан, Диоклециан, Максимиан Херкулий, Караузий, Алектус и Север Втори.

И точно там забеляза един нелош фалшификат на император Проб. Рядък бронзов антониниан: глава на императора наляво с надпис — IMP. С. PROBVS AVG. CONS. IV. На обратната страна: Провиденция наляво, държи глобус и скиптър с надпис PROVIDENT AVG. Най-отдолу — монетарницата SXIIB, тоест: монетата е сечена по време на четвъртото консулство на Проб в град Тицинум, а официната В (номер на официната — броят на монетарниците в даден град) — 1 Алфа, 2 Бета, 3 Гама. В — втора официна, през трети период на управлението му!

Някой от съвременните „монетари“ е забравил, че след CONS, римските цифри на числото четири се изписва не IV, а IIII. И този път Жан леко се усмихна и отново реши да премълчи този факт.

В третия класьор бяха монети на императори от четвърти век. Хареса три-четири хубави и много редки монети на император Вал Валенс и император Константин I Велики. Видя още няколко фалшиви монети, но не обърна голямо внимание на тях в този момент. Продължи нататък.

Четвъртият класьор бе с последните римски императори. Това е времето до средата на пети век, когато и пада римската империя, унищожена от варварските племена, предвождани от хунския цар Атила — Ювиан, Валенс, Юлиан Апостат, Прокопий, Магнус Максимус, Флавий Виктор, Евгений, Константин трети, Лъв Първи, Ромул и Зено.

В римската колекция на господин Якоб Уверих имаше от всичко по малко — и златни, и сребърни, и бронзови монети с всякакъв номинал. В този класьор Жан Емануил не откри фалшиви монети, а някой от тях бяха доста редки.

Отново запали цигара и отпи от смесения с лимон и тоник леден джин. Отвори първата от двете значително по-големи кутии, в която имаше четири табли покрити с плюш. Всяка разделена на квадратчета, в които бяха поставени византийски монети. Имаше златни, сребърни и бронзови. Сребърните монети, през този период, бяха доста ценни.

С реброто е било почти на изчерпване, защото се е изнасял за Индия и Китай, където металът се продавал на много по-висока цена и затова са отсичани по-малки емисии. Във всяка габла имаше по пет броя вертикални и пет броя хоризонтални квадратчета е монети. На най-горното имаше скифати. На втората табла бяха подредени златни солиди на император Юстиниан, Юстин и анонимни бронзови монети. На третата табличка първите две бяха бронзови, две билонови корубести монети и една златна… перпера?!?!?!

За миг сърцето му спря да бие. Жан Емануил едва-едва си пое въздух — ЗЛАТНА МОНЕТА НА ЦАР ЙОАН АСЕН II.

Знаеше, че е известен само един-единствен екземпляр в музея в София, но се оказа, че пред него стои ВТОРИ екземпляр.