Адриан Иванов
Втората монета (13)

9

Двамата мъже бяха сами в кабинета. След кратко мълчание графът погледна в очите Жан Емануил и му зададе неочакван за него въпрос:

— Мога ли да ви се доверя сто процента?

Жан Емануил му каза, че не е длъжен да го прави, но по принцип да. След известна пауза графът му зададе същия въпрос, все едно че не е чул отговора. Не знаеше за какво става въпрос, затова нямаше причина да не му отговори категорично.

Тогава графът започна да му разказва:

— Това не е първият, а третият опит в рамките на две години, в които се опитват да ме ограбят.

— Защо не приберете ценностите си в сейф. В някоя от многото банки в града, където ще са на много по-добро защитено място или не сложите надеждна алармена система в замъка.

Дьо Мюли с укор го погледна и каза:

— Нещата не се състоят в това.

Жан Емануил помисли да не го прекъсва повече и прецени, че едва ли той е човекът, от когото ще черпи идеи относно охраната на имението. Събеседникът му продължи:

— Ако сложа в трезор всички картини, антики, колекции, които притежавам, то ще се почувствувам като затворник в една огромна каменна килия, която е пълна с кабели, датчици, камери и сирени, но друг е въпросът.

Жан Емануил съжали за думите си, кимна с разбиране и графът продължи:

— Човекът, който поръчва обирите, няма да ме остави на мира, докато не получи това, което го интересува да открадне от мен.

— Бях я получил в наследство от моя баща. Кожена кесия с монети, донесена от него след края на Втората световна война. Отдавна получавам заплахи, дори със смърт, но през последните месеци обажданията и опитите зачестиха. Ако не си чувал за него, това е един от най-безскрупулните, безжалостни и алчни престъпници — Двуликият Янус.

Гласът му потрепери и Жан Емануил видя уплаха в очите му. Преди това, Жан никога не бе виждал това лице — лицето на страх в графа. Той продължи.

— Наричат го така по подобие на римското божество на вратите и проходите към смъртта, на Слънцето и светлината, както и на всяко начало и край. Янус е бил най-древният Бог в римския пантеон. Изобразяван с две противоположни лица: едното му лице гледа напред, а другото назад. Казват, че безмилостният Янус никога не прощавал за стари неща, а още по-малко за настоящи. Имал лица на двуличник, алчен и жесток престъпник, на човек, който като се захване за нещо, го завършва докрай, независимо какво ще му коства това. За него се носят легенди, като една от тях е, че и той се изживявал като „създател на света и небесния свод от хаоса“… Единственото нещо, което предполагам, че го спира да изпълни заканата си към мен е, че не знае къде да намери тази кожена кесия. Затова и част от монетите, които така отчаяно иска да ми открадне, продадох преди месеци на моя приятел господин Якоб Уверих. Те са в него. В неговата къща в неговата колекция. Какво ли иска още този човек от мен?