Адриан Иванов
Втората монета (22)

18

Слънцето над Сан Франциско вече бе изгряло напълно. Лимузината бе спряла пред входа на Сити — Хоспитал в центъра на града. Петимата мъже вървяха към главния вход на болницата. Това бяха Жули, Уверих, Жан Емануил и двама цивилни детективи. След като влязоха в огромното фоайе, се отправиха към информацията. За да прескочат формалностите, единият полицай показа служебната си значка на чернокожата сестра, като я попита на кой етаж и в коя стая са настанени пациентите, докарани през тази нощ.

— Кажете ми имена или номер на здравна осигуровка. Само за последните шест часа са постъпили двадесет и двама души, като част от тях вече са изписани след преглед.

— Граф Филип дьо Мюли и Есперанса Гомес, на двадесет и три години — каза Уверих.

След кратка справка в компютъра сестрата съобщи:

— Принцът е на дванадесетия етаж, стая хиляда двеста и пет, а момичето — на седемнадесетия етаж, стая седемстотин и шестнадесета.

— Граф, граф, не принц — поправи я раздразнено Жули.

— Както и да е. Принц, граф, барон — едно и също ми звучи — махна с ръка чернокожата сестра. Днес ми е трето подред дванадесет часово дежурство и ми е все тая кой какъв е — и продължи да вписва някакви данни в компютъра пред нея.

Изчакаха да дойде асансьорът, който побра всички и ги качи на дванадесетия етаж. Още от далече в коридора видяха, че пред една от стаите на стол седеше униформен полицай. Като видя групата от пет човека, той бавно започна да се изправя от стола. Единият цивилен полицай го поздрави по име и го попита кой е дежурният лекар на смяна и с кого да разговарят за състоянието на пациента.