Ранкин Дейвис
Право на мълчание (48)

Епилог

Те се срещнаха във фоайето за пристигащи в женевското летище. Даяна, уморена от пътуването, прегърна силно жестоката си дъщеря. Тя знаеше, че те никога не биха, а и не можеха да повдигнат обвинение без доказателства. А те бяха внимавали, много бяха внимавали и се беше получило. Даяна бе задържана в предварителния арест един месец, преди да се вразумят и да решат да не поемат неудобството, което един показен процес щеше да им причини. Тя последва дъщеря си от летището към колата, в която беше Ханс, техният шофьор. Багажът й бе поставен в грамадния багажник на бентлито. Ханс й отвори вратата и тя се качи на задната седалка.

Ийв извади един вестник и го показа гордо на майка си. Беше отпреди четири седмици и в ужасно състояние. Носеше датата на оправдаването на Бет Гембъл и съдържаше новините за него и снимка, на която тя и нейният оператор излизат от съда. Но не тази статия беше оградена с кървавочервен маркер. На фолиото един некролог беше озаглавен „Антъни Палмър-Дент“. В съобщението се казваше, че след кратко боледуване министърът на вътрешните работи внезапно е починал в дома си. Завършваше с информацията, че е вдовец и никога не е бил благословен с деца. Даяна се обърна и погледна неговата благословия. Ийв наблюдаваше уличното движение с жадни, ненаситни очи. Какво бе оставила Даяна на дъщеря си? Какво изобщо бе останало?

Даяна върна вниманието си върху вестника. Под благоприличното описание на смъртта му и плановете за заупокойна молитва на живота и работата му имаше лично съобщение: „Това е краят на урока“.

Даяна се обърна към Ийв. Урокът свърши за Палмър-Дент и за нея, но за Ийв?

Без да знае за какво мисли майка й, тя гледаше как женевските улици пробягват покрай нея и се усмихваше, като си представяше всички тъмни места по света и всички тъмни мъже в тях.

В грях отраснах аз и в грях ме зачена моята майка.

Псалми 51:5.