Дороти Кумсън
Когато бях невидима (39)

Рони

Лондон, 2016 г.

На леглото ми мама е оставила купчина писма и бележка, написана на едно от листчетата, на които си прави списъци за пазаруване: Вероника. Ако обичаш, обади се на Клиф. Грубо е да не отговаряш на обаждания, а на мен не ми харесва да говоря с него. Поздрави, мама.

Грубо е да не отговарям на обажданията на Клиф. Но съм малко притеснена, че още не е схванал посланието, че известно време не искам да се виждам с никого.

Отварям плика със заплатата си, с извлечението от банката, другите пликове с реклами, които някак успяват да ме открият сега, когато отново живея тук. Може би трябва да се свържа с изпращачите им — сигурна съм, че ще открият Ника без никакви трудности. Последният плик е по-голям от другите и от дебела, скъпа хартия. Очевидно е покана, но е с марка от Брайтън. Не знам какво може да е или кого познавам в Брайтън. Щом го отварям, се налага да го прочета отново и отново. Отвращението се разлива по тялото ми няколко пъти, пречи ми да си поема дъх. Взирам се в думите, които са отпечатани в златно на дебелия кремав картон.

Това може да се нарече божествена намеса. Отговор на отчаяната ми, ограничаваща живота ми нужда да намеря Ника. Но наистина ли няма друг начин? Ако тя е жива, ще дойде и аз ще я намеря. Но наистина ли няма друг начин? Поканата пада от скованите ми пръсти и аз сядам пак на леглото. Придърпвам се възможно най-назад, за да намеря най-далечното ъгълче, свивам колене до гърдите си и се взирам в поканата. Наистина, наистина ми се иска да имаше друг начин.

БАЛЕТНО СТУДИО „ДАНО“

Сърдечно ви кани да присъствате на

отбелязването на нашата

40-годишнина

Събота, 21 май, 2016 г.

В новото ни студио в Брайтън

От 7:30 вечерта

Препоръчва се официално облекло.

Моля, потвърдете броя на гостите на посочения по-долу имейл адрес.

С нетърпение очакваме да споделим с вас хубавата храна и спомените си.