Дороти Кумсън
Когато бях невидима (17)

Ника

Брайтън, 2016 г.

Прокарвам пръсти по китарата, докато седя на пейка с изглед към морето, и наблюдавам как слънцето се издига от водата. Имам къде да остана, но по причини, които дори сама не разбирам съвсем, исках да седна някъде навън, с китарата, и да гледам как денят се пробужда.

Не съм толкова уморена, колкото би трябвало, след като поспах половин час във влака от Лондон до Брайтън. Регистрирах се в един хотел, но после тръгнах по крайбрежната с китарата и раницата си, защото имах нужда да бъда навън за малко. Щом седнах на тази пейка, започнах да мисля за Тод и как се забърках с него. След като спомените се извъртяха и бяха запратени обратно в рядко посещавана част от ума ми, започнах да мисля за Вероника Харпър. Рони. Тя беше най-добрата ми приятелка по времето, когато най-добрата приятелка означаваше всичко, целия живот. Еднаквите ни имена и абсолютно еднаквата ни любов към балета ни събраха много рано. Започнах да си спомням обичта между нас, приятелството, което определяше цялото ми детство, и тогава един голям знак СТОП изникна в главата ми. Нямаше нужда да се връщам там отново. Станалото — станало. Наистина трябваше да го преодоля. Трябваше да го преодолея. Така и не разбрах защо тя направи това, което направи, и някои неща с най-добре да си останат в миналото, където им е мястото. Каква полза има да ги вадиш отново оттам?

Движа пръсти по опънатите струни, дървеното тяло на китарата лежи по гръб в скута ми. Звукът се издига и разтваря в ушите ми, акорди, приветстващи новия ден. Новият ми живот в Брайтън.

Продължих напред, нали? Махнах се от всичко. Всичко случило се е вече в моето минало и няма нужда да се връщам към него.

Дори ако Рони искаше да ме намери, дори да искаше да ми обясни, какво би могла да ми каже, за да оправи нещата? Не се сещам за нищо такова. Щом аз не се сещам как може да се пренапише миналото и да се поправи, какво може да стори тя?

Създавам нов акорд, гледам как слънцето се отърсва от морските капки, покрили тялото му, и ги превръща в оранжево, което озарява небето.

Аз съм в Брайтън и този нов ден е началото на нов живот за мен. Няма нужда да мисля за миналото. Трябва да гледам само напред и да се заема с бъдещето.