Чарлс Къминг
Чужда територия (78)

78

Кел беше в експреса за Тулуза, когато Амилия позвъни, за да му каже, че е получила видеозапис на отвлечения Франсоа.

— Доказателство, че е жив — каза тя. — Записът е от тази сутрин. Пращам ти го.

Кел си даде сметка, че Амилия може би за пръв път е видяла лицето на сина си. Дори не можеше да си представи какво е изпитала в този момент. Прилив на майчинска преданост или може би нежелание да бъде въвлечена в нова болка, в поредна, още по-перфидна измама? А може би за нея Франсоа беше просто лице на някакъв екран. Дали би могла да изпита към него каквото и да било след всичката любов, която бе дала на Венсан?

— Чувал ли си се с Уайт? — попита Амилия.

Тричленният охранителен екип бе излетял от летище „Станстед“ малко преди шест и бе кацнал в Каркасон два часа по-късно. Един от тях — известен единствено като „Джеф“ — бе отишъл с кола до Перпинян, за да се срещне със свой контакт и да набави екипировка и оръжие. Уайт и другият мъж — „Майк“ — се бяха отправили на оглед към Сал сюр л’Ер, като целта им бе да установят броя на хората в къщата. След като наеха стаи в хотел в Кастелнодари, те продължиха на запад към Тулуза, за да посрещнат влака на Кел в два и петнайсет.

— И още нещо — каза Амилия. — Искам да бъда третирана като редови клиент. Каквито и взаимоотношения да са имали със Службата някога, те са вече в миналото. Ние не ръководим операцията.

Кел не си бе и мислил друго.

— Всичко ще бъде наред — увери я той. Стори му се, че някъде около нея чува Тръскот да лае заповеди към подчинените си на Воксхол Крос. — Ако сведенията на Аким са верни, до полунощ ще измъкнем Франсоа.

Кел беше убеден, че Аким му е казал истината, не на последно място и защото според първоначалните наблюдения на Уайт къщата съответстваше абсолютно на описанието, дадено от арабина. Нещо повече: Майк се бе отбил в едно магазинче във Вилньов ла Контал и бе показал снимката на Аким на собственика и възрастната му майка; и двамата веднага бяха познали Аким като един от двамата млади араби, идвали да купуват цигари „Лъки Страйк“, вестници и списания през последните три седмици. Синът бе предположил, че живеят в една ферма на хълма югозападно от Сал сюр л’Ер, някога собственост на братята Тебо, но междувременно купена от „парижки бизнесмен“. Това беше достатъчно потвърждение.

— Тази сутрин огледахме къщата от един хамбар през пътя. — Уайт беше близо сто килограма, малко над метър и осемдесет на ръст, с итънски акцент и багдадски тен; охранителната му фирма „Фолкън“ изкарваше седемцифрени годишни печалби от кръвопролитията в Ирак и Афганистан. За него сегашната операция беше не по-сложна от рутинно посещение при зъболекаря. — Като разположение съответства на картата, която ни показа. Парцелът има изходи на изток и на запад към черен път, свързан с третокласно шосе Д625. Откъм юг достъпът е само пеша, но Джеф смята, че може да използва вятърната мелница като прикритие за снайперски огън. — За човек като Уайт да измъкне един френски гражданин от зле охранявана ферма насред Лангедок-Русийон си бяха лесно спечелени пари. — От западната страна на имота има заградено пространство, където допускаме, че понякога извеждат Франсоа. Плувният басейн се вижда отпред. Няма съмнение, че това е мястото.

— Имаш ли представа колко души са вътре? — попита Кел. Уайт и Майк се движеха на изток към Кастелнодари по магистрала А1. — Аким разправя, че понякога използвали двама бивши легионери като резервни пазачи. За Слиман е сигурен, че е в къщата. Освен тях са само Люк и жената.

Уайт задмина един древен ситроен 2CV и се върна в лентата си, като гледаше да спазва ограничението на скоростта.

— Джеф ги наглежда. Лошото при такива ситуации е, че твърде често местят обекта. В къщата няма признаци на живот, откакто стигнахме там. От това, което ти ни каза по телефона, стана ясно, че тези хора внимават да не ползват мобилни телефони и компютри за връзка с външния свят, но вече доста са се заседели там и вероятно ще гледат да сменят обстановката. Колко пъти се опитаха да се свържат с Аким след „Лютеция“?

Люк се бе обадил на Аким малко след осем. Аким бе потвърдил с есемес ликвидирането на Кукувицата, но Валери отново му бе позвънила веднага след отпътуването на Кел за гара „Остерлиц“. По указания на Дръмънд Аким не бе отговорил на повикването й и Валери му бе позвънила повторно след един час, като бе оставила раздразнено съобщение на гласовата му поща.

— Аким трябва да говори с нея, иначе онези ще заподозрат нещо — каза Уайт. — Той спомена ли за друго скривалище?

Кел поклати глава. Анализът на Уайт съдържаше мълчаливо предупреждение. Правим услуга на Амилия. Цени — като за приятел. Два дни максимум, след което се изпаряваме. Ако момчето не е там, хващаме самолета за Станстед.

Точно в този момент, като вестоносец на късмета, позвъни Джеф и съобщи, че е видял млад арабин да преминава по пътеката покрай съборената вятърна мелница, на около триста метра югоизточно от къщата.

— Слиман — каза Кел.

Освен това на алеята за коли била паркирана бяла тойота ленд крузър, която липсвала предишния ден. Може би Люк и Валери се бяха прибрали в къщата, след като са излизали да звънят на Аким.

Това беше достатъчно, за да се даде зелена светлина на операцията. Екипът се събра в две свързани стаи в хотела на Кастелнодари и Уайт изложи плана:

— Казваш, шефът обичал да плува вечер в басейна?

— Аким спомена това, да.

— Значи, щом излезе да плува, и ние излизаме. Приближаваме се до къщата, Люк тръгва към басейна, това ни е сигналът за действие. Джеф го неутрализира от мелницата както е по плувки. Ако остане вътре, чакаме да залезе слънцето. Мисис Левин каза да ползваме бойни патрони и да броим труповете.

— Тя иска да натрие носа на Париж — потвърди Кел.

Уайт кимна. Рутинно посещение при зъболекаря. Той продължи с подробностите по атаката. Джеф — къдрокос, около четирийсет и пет-шест годишен, приличащ на дружелюбен кръчмар от Шропшър — щеше да мине по коларския път откъм южната страна и да заеме позиция във вятърната мелница на двеста метра от басейна. Майк щеше да влезе в къщата през предната врата и да обезопаси килията с Франсоа. В същото време Уайт щеше да проникне през заграденото пространство, щеше да извади металните решетки от задната врата на килията и да измъкне Франсоа през задния вход. Кел щеше да чака в колата, за да ги закара по Д625. Въпреки твърдението на Уайт, че цялата операция била фасулска работа, Кел настояваше да поеме и той някаква роля.

— Веднага щом влезем, блокирай пътя при източното кръстовище — каза му Уайт. — Ако нещо се обърка и онези се опитат да се измъкнат с ленд крузъра, прегради им пътя и стреляй в гумите. Не по-високо от бронята. Ако са ни забелязали, момчето може да е в джипа.

— А ще ви забележат ли?

Джеф се изсмя. Майк, запазил телосложението и подстрижката на Специалните части, имаше вид на каубой, който се готви да изплюе сдъвкан тютюн на пода. Уайт се усмихна и подаде на Кел един глок.

— Стрелял ли си с такъв?

— Не си ли чел докладната? — отвърна Кел, като хвана пистолета за цевта. — Ние в МИ6 само това вършим в последно време. Убийства.