Чарлс Къминг
Чужда територия (56)

56

Венсан Севен — облечен като Франсоа Мало, играещ Франсоа Мало, изживяващ се като Франсоа Мало — седеше сам в кухнята на Амилия, когато на вратата се появи някой и почука по стъклото. За секунда той си помисли, че е майката на Франсоа, излязла за малко в градината, но веднага осъзна грешката си. Жената, която надничаше през прозорчето, беше по-възрастна от Амилия Левин и леко прегърбена от артрит. Изглеждаше на шейсет и четири-пет и очевидно принадлежеше към напълно различна социална прослойка. В ръката си държеше връзка ключове. Чистачка, помисли си той, и се оказа прав.

— Добро утро — каза жената, широко ухилена под кичурите бяла коса, покриващи лицето й. На краката си имаше поизкаляни гумени ботуши; сигурно идваше пеша от селото. — Ти трябва да си Франсоа!

Венсан стана и се здрависа с нея.

— Да — отвърна той, като се правеше, че не разбира добре английски. — А вие коя сте, моля?

— Ама аз да не те стреснах, гълъбче? Горкичкият. Мисис Левин не ти ли каза, че ще идвам?

Амилия влезе в кухнята.

— Аха, виждам, че сте се запознали. Барбара, толкова любезно от твоя страна да дойдеш в събота!

— За нищо на света не бих пропуснала ден — отвърна Барбара, като събу ботушите, свали сакото си и ги занесе в килера.

Венсан се обърна към Амилия.

— Твоята икономка?

— Моята икономка. — Амилия кимна към мивката. — Затова ми стоят чиниите. Снощи нямах сили да ги измия. Толкова е мила; когато идвам, не пропуска нито ден. Брат ми я нае още докато живееше тук, познава къщата от мазето до тавана. Поостаря вече, но е здрава, яка и няма никакво намерение да се пенсионира.

— А знае ли кой съм аз?

Амилия се усмихна и поклати глава.

— Не, разбира се. — Пресегна се и докосна Венсан по ръката. — Казах й, че си кръщелник на Джайлс, отбил си се да прекараш почивните дни при нас на път за Корнуол. Така добре ли е?

— Перфектно — отвърна Венсан.

Барбара се върна при тях в стаята. Беше се преобула в стари гуменки и препасала с найлонова престилка. Двете с Амилия се заприказваха на злободневни теми — част от ритуала на сутрешното почистване. Амилия й направи чаша чай — с мляко, без захар, както помнеше, че го обича. На масата се появи и тенекиена кутия с маслени бисквити. Амилия се опита да въвлече и Венсан в отегчителното им дърдорене, но той — след като я бе уверил, че Франсоа Мало така и не си бе дал труда да научи английски — нито можеше, нито имаше желание да участва. Присъствието на Барбара го дразнеше, донякъде дори се почувства обиден — не защото щеше да попречи на операцията, а просто защото Амилия бе пропуснала да спомене, че в един момент към тях ще се присъедини напълно непозната личност. Надяваше се, че няма да се заседи дълго.

Когато Барбара надяна яркожълти гумени ръкавици и се залови с чиниите, Венсан се извини и отиде в стаята си. Заключвайки вратата на банята, той отвори лаптопа и видя, че няма нови съобщения. Изпрати имейл на Люк, уведомявайки го за появата на икономката, после се избръсна с електрическата самобръсначка, която бе оставил през нощта да се зарежда. Това беше една от дребните промени, които бе внесъл в ежедневието си. Беше си наумил, че Франсоа предпочита леко наболата брада, каквато остава след електрическата самобръсначка, докато самият той си падаше по гладкото мокро бръснене. Освен това бе сменил и афтършейва си и бе пропушил — „Лъки Страйк Силвър“, любимата марка на Франсоа — и бе свалил семейния пръстен на фамилията Севен от малкия си пръст. Все дребни, но важни детайли, които подпомагаха Венсан в изпълнението на „хамелеонската му трансформация“ — една фраза, която сам бе измислили и особено много му допадаше.

След като затвори капака на лаптопа, той си наля чаша вода от чешмата и се замисли за деня, който му предстоеше. За момента уикендът протичаше според плана. Вечерята бе минала успешно; той имаше усещането, че някак си бе доразвил топлото приятелство между Франсоа и Амилия, започнало още в Тунис. Но основната му цел за следващите двайсет и четири часа, съгласувана и с Люк, беше да подготви почвата за евентуалното си преместване в Лондон. Това смяташе да направи при подходящ повод — да речем, по време на задушевна вечеря още днес или на прощалния обяд преди отпътуването му утре за Париж.

Венсан имаше само едно съображение, което по необходимост му се налагаше да пази в тайна от Люк. Предишната вечер бе изпитал странно и доста обезпокоително привличане към Амилия — една аномалия, която на другата сутрин бе отдал на алкохола и чувството на самота. Венсан се нуждаеше от жена поне веднъж седмично — беше установил това за себе си още като кадет в Академията, — а в стресови ситуации често го обземаше още по-силно желание, което нерядко му причиняваше сериозни неудобства.

Не му обръщай внимание, заповяда си той, после си изми зъбите, приглади косата си и слезе долу в кухнята.