Чарлс Къминг
Чужда територия (45)

45

От този момент Кристоф не спря да говори. Всичко, което имаше да каже на Кел, бе свалено на хартиен носител от анализатора на ДЖСЕ след пет дни, когато провери записа от микрофоните в апартамента на семейство Дьолестр и се натъкна на разговора им с Томас Кел. Качеството на записа беше превъзходно.

КРИСТОФ ДЬОЛЕСТР (КД): Каза ми много неща. И ще бъда откровен с теб. Някои от тях ме разтревожиха. Някои от нещата, които ми е написал, нямат никакъв смисъл.

ТОМАС КЕЛ (ТК): Разкажи ми още.

КД: Познавам много добре Франки, разбираш ли? Не е в негов стил просто така да изчезне и да започне нов живот, дори след всичко, което му се случи.

ТК: Как така „да започне нов живот“?

МАРИЯ ДЬОЛЕСТР (МД): В другите си имейли разказва как искал да се махне веднъж завинаги от Париж, колко бил разстроен от случката в Египет, не знаел дали изобщо ще се върне някога у дома…

КД: Работата е там, че Франки изобщо не беше чак толкова привързан към майка си и баща си. Франки е осиновен, ти знаеше ли това?

ТК: Да, знам.

КД: А сега се държи, сякаш няма сили да стане сутрин от леглото. Не говори с мен, не ходи на работа…

ТК: В какъв смисъл не говори с теб?

КД: Не мога да се свържа с него по телефона…

МД: [Неразбираемо]

ТК: Не ти вдига телефона?

КД: Не ми вдига. И не отговаря на гласовите ми съобщения. Навремето си говорехме с часове, бях му като брат. А сега си разменяме само есемеси.

ТК: Текстови съобщения.

КД: Именно. А това не е в негов стил. Ами че Франсоа ненавижда есемесите, по дяволите! А сега получавам по три-четири на ден.

ТК: Може ли да ги видя?

Пауза. Звуци от движение в стаята.

МД: [Неразбираемо]

КД: Ето. Превърти си ги един по един.

МД: Ти няма как да го знаеш, но това изобщо не е в негов стил. Какво пише в тия есемеси? „Започвам нов живот“, „писнало ми е от Франция“, „твърде много спомени имам в Париж“? Стига, бе! Франки изобщо не е сантиментален. Сякаш е станал член на някаква секта или участва в групова терапия, където други хора му слагат думи в устата, казват му какво да говори, откъсват го от старите му приятели.

ТК: Скръбта променя хората по неочакван начин.

КД: Но… [Шум от улицата, неразбираемо]

ТК: [Шумът от улицата продължава, неразбираемо] Как се държа той на погребението?

МД: Както можеше да се очаква. Беше ужасно. Той се държа смело, но беше ужасно разстроен и разгневен. Всички бяхме гневни. Погребението беше в „Пер Лашез“, много тържествено, само за близки приятели и роднини.

ТК: В „Пер Лашез“?

КД: Да. Това е едно гробище на около половин час…

ТК: Знам къде е.

КД: [Неразбираемо]

ТК: В кой арондисман се намира?

МД: Кое?

КД: „Пер Лашез“? В двайсети, мисля.

ТК: Не, в четиринайсети?

КД: Какво?

ТК: Сигурен ли си, че погребението е било в двайсети арондисман? А не в Монпарнас?

КД [Чува се и гласът на МД]: Да.

ТК: Помните ли датата?

КД: Разбира се. Беше петък. Двайсет и първи или двайсет и втори, не мога да кажа със сигурност.