Чарлс Къминг
Чужда територия (2)

2

Филип и Жанин Мало, живеещи на Рю Пелпор 79, Париж, бяха планирали своята мечтана ваканция в Египет повече от година. Филип, отскоро пенсиониран, бе заделил бюджет от три хиляди евро, открил бе авиолиния, която да ги закара (макар и в шест сутринта) до Кайро за сума, по-малка от цената на таксито до летище „Шарл дьо Гол“ и обратно; проучил бе в интернет най-добрите хотели в Кайро и Луксор и дори бе уредил пенсионерско намаление в един луксозен курорт в Шарм ел Шейх, където да си починат през последните пет дни от пътуването си.

Семейство Мало бяха пристигнали в Кайро през един влажен летен следобед и още щом вратата на хотелската им стая се затвори зад гърба им, се озоваха в леглото. След като се любиха, Жанин се зае да разопакова багажа, докато Филип се зачете в „Ехнатон ренегатът“ на Нагиб Махфуз — роман, който не му допадаше особено. След кратка разходка из квартала те вечеряха в един от трите ресторанта на хотела и още преди полунощ вече спяха дълбоко, несмущавани от приглушения шум на градския трафик.

Последваха три изпълнени с наслада, макар и изнурителни дни. Въпреки лекото си стомашно разстройство Жанин издържа стоически петчасовата обиколка на Египетския музей, като накрая обяви, че е „зашеметена и респектирана“ от съкровищата на Тутанкамон. През втория ден от пътуването си семейство Мало бяха тръгнали с такси веднага след закуска и ахнаха от изненада — като повечето туристи, — когато пирамидите се извисиха право насреща им, буквално на няколкостотин метра от последния невзрачен квартал в покрайнините на града. Преследвани по петите от продавачи на билети и съмнителни екскурзоводи, те извървяха целия туристически маршрут в комплекса за около два часа, като пътьом помолиха един германски турист с бръсната глава да ги снима пред Хеопсовата пирамида и Сфинкса. Жанин много държеше да разгледа вътрешността на пирамидата, но влезе сама, понеже Филип страдаше от клаустрофобия, пък и един колега го бе предупредил, че освен тясно, вътре е душно като в сауна. Изпаднала в див възторг, че най-после се е сбъднала една от детските й мечти, тя плати на един египетски камилар еквивалента на петнайсет евро, за да пояздят камилата му. През цялото време животното роптаеше и миришеше силно на нафта. После, на следващия ден, докато преглеждаше снимките в дигиталната си камера, Жанин изтри неволно кадъра, на който мъжът й беше триумфално възкачен върху камилата.

Повлияни от прочетеното в едно френско списание, семейство Мало взеха среднощния влак за Луксор и наеха стая в „Зимния дворец“, макар и не в оригиналната сграда на знаменития колониален хотел, а в „Павилиона“ — четиризвездното крило, пристроено по-късно. Някаква предприемчива туристическа фирма предлагаше разходки с магарета до Долината на царете, които тръгваха от Луксор в пет сутринта. Разбира се, Жанин и Филип веднага се записаха и видяха великолепния изгрев на слънцето над Храма на Хатшепсут малко след шест. Остатъка от деня — най-приятния до момента от цялото им пътешествие — прекараха в посещения на храмовете в Дендара и Абидос. През последния им следобед в Луксор семейство Мало взеха такси до храма в Карнак и останаха до вечерта, за да гледат знаменитото шоу „Звук и светлина“. Десет минути след началото му Филип вече спеше дълбоко.

До вторник вече бяха пристигнали в Шарм ел Шейх на Синайския полуостров. Хотелът им беше с три плувни басейна, фризьорски салон, два коктейлбара, девет тенис корта и достатъчно охрана, за да отблъсне цяла армия ислямски фанатици. Още първата вечер Жанин и Филип решиха да се поразходят по плажа. Макар всички стаи в хотела им да бяха заети, когато двамата се спуснаха от бетонната променада долу, към все още топлия пясък, на лунната светлина по плажа не се виждаше жива душа.

Впоследствие се наложи заключението, че са били нападнати от поне трима мъже, въоръжени с ножове и метални пръти. Огърлицата на Жанин била откъсната, по пясъка имало разпилени перли, а венчалната й халка била свалена от пръста. Филип бил завързан с въже за шията и повдигнат нагоре, когато друг нападател му прерязал гръкляна и му нанесъл множество прободни рани в корема и краката. Кръвта му изтекла за минути. В устата на Жанин било натъпкано парче чаршаф, за да заглуши писъците й; нейното гърло също било прерязано, по ръцете й имало синини, по корема и бедрата — следи от множество удари с метален прът.

Млада двойка канадци, прекарващи медения си месец в съседния хотел, бяха забелязали боричкането на плажа и бяха чули приглушените писъци на мадам Мало, но в тъмното не се виждало ясно, а и луната се била скрила зад облак. Когато стигнали на местопрестъплението, убийците на двамата възрастни французи вече били изчезнали в мрака, оставяйки зад себе си сцена на кръвопролитие, която египетските власти побързаха да определят като изолиран инцидент, дело на външни лица, който било „практически невероятно да се повтори някога“.