Чарлс Къминг
Чужда територия (55)

55

Кел беше програмирал телефона си да го събуди в пет сутринта и още преди изгрев зае позиция на долния етаж. Откри Елза в библиотеката; по тениската и шортите, с които бе спала, тя наблюдаваше на живо картина от инфрачервените камери, поставени в дома на Амилия. Когато влезе, тя се извърна стреснато.

— О, ти ли си? Уплаши ме.

Той застана зад нея.

— През цялото време ли си будна?

Екипът за наблюдение бе видял Амилия и Кукувицата да вечерят заедно, подслушал бе разговора им, насладил се бе на отлично изиграната от Амилия роля на любеща майка и на великолепното превъплъщение на Кукувицата като Франсоа Мало. В полунощ Кукувицата се бе прозял и се беше качил в стаята си, след което бе напълнил ваната под строгия поглед на Харолд — „Джакузи? Що за мъж е тоя, да си взема джакузи преди лягане?!“ — след което се бе приспал с няколко страници от книгата, която си бе донесъл. В дванайсет и половина Амилия бе изпратила имейл до Кел, потвърждавайки, че очаква Барбара малко след девет сутринта. След това Кел се бе качил на горния етаж, където Харолд и Барбара вече спяха дълбоко.

— Харолд ме събуди в три — каза Елза, като пъхна една дъвка в устата си. — Нищо не се е случило. Кукувицата спи непробудно от около един след полунощ.

Кел погледна стената от монитори. Микрофоните предаваха тихото равномерно дишане на Кукувицата; имаше чувството, че е лекар, който наблюдава пациент в интензивно отделение.

— И нито следа от Амилия? — попита той.

В спалнята и банята на Амилия нямаше камери и микрофони; наблюдаващите й бяха оставили поне там малко лично пространство.

Елза поклати глава.

— Нито следа.

Амилия всъщност беше станала първа. Тя се появи в кухнята малко след шест по бледосиня копринена роба, пристегната с колан на талията. Послуша радио, направи си чаша чай и се върна в спалнята си, далеч от втренчения поглед на камерите. Малко по-късно Харолд слезе в библиотеката.

— Ден втори в Къщата на Биг Брадър — обяви тържествено той с тежкия си нюкасълски акцент. — Амилия е в Изповедалнята. — Той пристъпи към масата, застана зад Елза и погледна към изображението от главната камера в спалнята на измамника. — Кукувицата спи дълбоко. Дори не подозира, че днес ще бъде изритан от гнездото.

Кел се засмя; Елза не разбра шегата.

— Какви ги дрънкаш? — попита тя.

Минаха още два часа. Кукувицата се събуди, стана от леглото, прекоси разстоянието до банята с могъща ерекция, издуваща предницата на пижамата му, погледна се в огледалото, почопли някаква засъхнала раничка под брадичката си и се облекчи в тоалетната чиния.

— Хайде, започва се — каза Харолд. — Елвис е в банята.

Кел отиде в кухнята и завари Барбара, напълно облечена за излизане, да седи на масата пред купа мюсли с кисело мляко.

— Кукувицата е буден — каза той.

— Да, чух.

Тя изглеждаше бодра и напълно концентрирана; гримът й беше леко различен от вчера, сякаш бе променила и лицето си за предстоящата роля.

— Амилия те иска там в девет. — Кел погледна часовника си. — Това ми звучи добре. Кукувицата се е къпал снощи преди лягане, тъй че най-вероятно ще го завариш долу на закуска. Как се чувстваш?

Той си спомняше първата им среща в Ница: свенливата й, едва ли не извинителна усмивка; хладната прецизност на бързия й ум. Два дни в родината, далеч от Бил, сякаш я бяха подмладили. Тя се радваше, че отново е в играта.

— О, много съм добре, чакам момента — отвърна тя, като срещна погледа му. — Да се надяваме, че ще го спипаме това копеленце. И ще го гепим за вратлето!