Чарлс Къминг
Чужда територия (35)

35

Тайната квартира се намираше на южния склон на един хълм в департамента Ариеж, на около три километра източно от селцето Сал сюр л’Ер в Лангедок-Русийон. До нея водеше тесен коларски път, който се отклоняваше на север от шосе Д625. Пътят подминаваше къщата, правеше остър завой и се спускаше рязко надолу по склона покрай една вятърна мелница, за да се влее в главния път за Кастелнодари на около два километра на югоизток.

Обикновено къщата се охраняваше от двама души: Аким и Слиман. Това беше повече от достатъчно, за да не избяга Холст. Всеки от двамата си имаше собствена стая на горния етаж с лаптоп и цяла полица пиратски дивидита. В дневната долу имаше голям телевизор с конзола „Нинтендо“ и двамата прекарваха по четири-пет часа на ден в симулирани игри на голф и тенис или в престрелки с бунтовници от „Ал Кайда“ в нарисуваните улици и пещери на Афганистан. Забранено им беше да водят жени в къщата, а диетата им се състоеше от печено пиле, кускус и замразена пица.

Самият Холст беше затворен в една стаичка между вестибюла и голямата спалня в южния край на приземния етаж. Импровизираната му килия беше с две врати. Главната врата, откъм вестибюла, беше заключена с катинар. Втората, която водеше към задната спалня, се държеше на два метални пръта, монтирани върху куки. И на двете врати шефът беше поставил шпионки, за да наблюдава денонощно всяко движение на Холст. Затворникът получаваше храна по три пъти на ден, а всеки следобед имаше право на двайсетминутна разходка по малката ливада зад къщата. Ливадата беше заградена от три страни от близо четириметров жив плет, за да не го видят случайни минувачи. Холст никога не отказваше храна и не се оплакваше от условията, при които го държаха. По нужда ходеше в една кофа в килията си, която Аким и Слиман се редуваха да изхвърлят при всяко хранене.

От време на време на Слиман му ставаше скучно и тогава вършеше неща, които Аким смяташе за нередни. Веднъж извади ножа си и натъпка парцал в устата на Холст, след което нагорещи острието върху газовата печка и известно време се забавлява със затворника, описвайки кръгове около очите му, докато Холст се гърчеше и мучеше от ужас. Но те никога не му причиняваха болка. Дори косъм от главата му не бутваха. Най-страшно беше, когато Слиман се напиеше и започваше да му разказва за момичето, което бе изнасилил. Историята му беше толкова гадна за слушане, че на няколко пъти Аким бе влизал в килията, за да му каже да престане. Но като цяло Аким смяташе, че двамата се отнасят към затворника с нужното уважение и достойнство.

След седмица по указания на шефа в стаята на Холст бе внесен телевизор и няколко дивидита; от този момент Холст убиваше до шестнайсет часа на ден в гледане на телевизия. Като допълнителен жест на добра воля, и в разрез с правилата, една вечер Аким бе позволил на Холст да седне при него в дневната — макар и привързан с белезници за един стол — и да гледа футболен мач между Марсилия и някакъв английски отбор. Дори го бе почерпил една бира и му бе обещал, че не след дълго ще се завърне в Париж.

Единственият тревожен момент за Аким беше по средата на втората седмица, когато някакъв съсед се отби да попита дали собствениците на къщата ще се връщат през лятото. В дълбоката провинция на Лангедок човекът едва ли бе очаквал арабин с бръсната глава да му отвори вратата и така се стресна, че несъзнателно отстъпи крачка назад. В това време, само на няколко метра навътре в къщата, Слиман бе натъпкал кърпа за чинии в устата на Холст и бе опрял пистолета си в слабините му, за да не му хрумне да вика за помощ. Аким отвърна на съседа, че собственикът е негов приятел от Париж, който ще пристигне до няколко дни. На другия ден шефът наистина се появи отнякъде за радост на всички загрижени съседи, които не сваляха биноклите от очите си, но при вида на белия мъж с брада, който спокойно косеше по шорти ливадата и после се гмурна в басейна, сигурно бяха въздъхнали с облекчение.

При ясно време се виждаха далечните предпланини на Пиренеите, но сутринта, когато Аким се отправи на седмичното си пътуване до Кастелнодари, се бе извила буря и се бе изсипал топъл летен дъжд. Аким отиде първо до хипермаркета във Вилфранш дьо Лораге за провизии, малко розе от Бандол за Валери и бутилка „Рикар“ за шефа. От една аптека в Кастелнодари купи лекарство за астмата на Холст, а за себе си — дезодорант и няколко флакона аспирин, защото запасите в къщата се изчерпваха. Слиман му бе поръчал порно списания, каквито Аким купи в магазинчето за вестници и цигари от някаква нацупена бабичка, която не криеше отношението си към присъствието на един Arabe в градеца й като обида за националното достойнство на Третата република.

— Боклуци — промърмори под нос тя, докато Аким си тръгваше от магазина й, но той я чу и с огромно усилие на волята овладя яростта си. Последното, от което имаше нужда шефът в този момент, бе да го забърка в неприятности.

Когато се прибра в къщата, той завари Холст да гледа „Дива“ на дивиди. Слиман беше в кухнята и пушеше цигара в компанията на двама мъже, които Аким не беше виждал преди.

— Шефът има задача за нас — каза той. — Тези хора ще пазят нашия приятел.

Непознатите — и двамата бели и малко над двайсетгодишни — се представиха като „Жак“ и „Патрик“, но Аким си каза, че това едва ли бяха истинските им имена. Лаптопът на Слиман беше разтворен върху кухненската маса и той го извърна към Аким. На екрана имаше размазана снимка от скрита камера, направена в бар или дискотека.

— Притеснява ги някакъв тип от ферибота — каза той. — Мацката на Люк иска да го проследим. Събирай си нещата. Заминаваме за Марсилия.