Чарлс Къминг
Чужда територия (67)

67

Вигърс и Олдрич проследиха Кукувицата до един супермаркет в покрайнините на града, като през цялото време Вигърс насочваше Кел по радиостанцията, за да се съберат три чифта очи, които да наблюдават на смени французина. След като прекара десетина минути в магазина, Кукувицата си хвана отвън такси, точно както бе предвидила Амилия. Тя беше спряла аудито до една бензиностанция на двеста метра от паркинга на супермаркета и изчака Кел да се качи точно в момента, когато таксито с Кукувицата ги подминаваше на път към околовръстното шосе на Солсбъри. Минута по-късно Харолд качи Вигърс и Олдрич и двете коли се редуваха да следят таксито на Венсан чак до Грейтли — малко селце на двайсет и пет километра източно от Солсбъри.

Кукувицата слезе на гарата в Грейтли малко преди единайсет. Плати на шофьора и си купи билет за влака от билетния автомат. Гарата беше пуста и Кел реши, че би било прекалено рисковано да разположи някого от екипа си на перона. Вместо това изпрати Вигърс, Олдрич и Харолд напред към Андоувър — следващата спирка по линията — и каза на Елза, която в този момент минаваше покрай Стоунхендж, да обърне колата и да тръгне към гарата в Солсбъри, в случай че в последния момент Кукувицата вземе влака в обратна посока.

В крайна сметка Венсан се качи на влака за Лондон и Кел го изгуби от поглед, но само за осем минути — времето, необходимо на Вигърс, когото Харолд междувременно бе закарал до Андоувър със сто и четирийсет километра в час, да се качи на влака. Още докато минаваха през Уитчърч и Оувъртън, Вигърс успя да изпрати есемеси до Кел и Амилия, че отново държи Кукувицата под наблюдение. От този момент нататък Харолд и Олдрич следваха влака по паралелни пътища, докато Кел и Амилия останаха в Андоувър. Първата голяма гара по линията за Лондон беше Бейсингстоук и Кел допускаше, че Кукувицата може да слезе от влака и да се прехвърли на друг. Олдрич, който стъпи на перона в Рединг само трийсетина секунди преди пристигането му, бе уведомен от Вигърс, че обектът е решил да продължи със същия влак. И така, Олдрич и Харолд дадоха газ на изток към Уокинг, където Кукувицата действително смени посоката и се прехвърли на влака обратно за Рединг — всичко това в последния миг, така че Вигърс остана безпомощен във вагона. Този финт обаче бе забелязан от Олдрич, който успя да се метне на влака за Рединг, макар и през три вагона от Кукувицата, докато Харолд ги изпращаше с поглед от отсрещния перон.

Кел никога досега не бе изпадал в толкова сложна и трудна от оперативна гледна точка ситуация. Седалките на аудито бяха заринати с пътни карти, джипиеси и съобщителна техника. Докато влакът отнасяше Кукувицата обратно към Рединг, а Олдрич го търсеше по вагоните, Вигърс беше извън играта и на Кел му бяха останали само два чифта очи. Той позвъни на Вигърс и му каза да продължи до Лондон и да чака на гара „Уотърлу“, ако все пак Кукувицата решеше да се насочи към града. В такъв случай Вигърс би могъл да го проследи до летищата „Гетуик“ или „Лутън“, или дори до „Юростар“, който тръгваше от „Сейнт Панкрас“. Същевременно Елза получи указания да чака на „Хийтроу“.

В крайна сметка французинът реши да не усложнява излишно нещата. В Рединг той смени отново посоката. Олдрич имаше повече от достатъчно време да слезе от влака, дори застана до него на перона да чака обратния за Лондон, с който стигнаха до Уокинг и оттам Олдрич се обади на Кел с новината, че Кукувицата се е качил на совалката за „Хийтроу“. В това време Харолд се намираше на повече от трийсет километра, в задръстванията край Рединг, индикаторът за батерията на телефона му беше на последната чертичка, но поне Олдрич успя да се метне в едно такси и последва автобуса, докато Кел и Амилия тръгнаха за „Хийтроу“.

Двамата седяха в колата на паркинга пред „Холидей Ин“ до автомагистрала М4, когато телефонът на Амилия иззвъня. Номерът й беше непознат, по линията имаше ехо като при международен разговор. Тя постави телефона на високоговорител.

— Амилия Левин?

Кел моментално позна кой се обажда. Французойка, говореща безупречен английски с американски акцент.

— С кого разговарям, моля?

— Наричайте ме Мадлен Брив. Имах възможност да се запозная с вашия приятел Стивън Юнияке на ферибота за Марсилия.

Амилия и Кел се спогледаха.

— Знам коя сте.

Гласът стана по-силен и по-ясен.

— Искам да ме изслушате внимателно, мисис Левин. Както знаете, първоначалната операция срещу службата ви се провали. Така и няма да разберете кой е бил в основата й, нито да стигнете до отговорните лица.

Кел се намръщи, като се питаше какво ли състояние на духа издаваха думите на Валери. Може би безпокойство? Дали не се боеше, че местоположението им е разкрито?

— Съмнявам се — отвърна Амилия.

— Може би ще ви е интересно да научите къде се намира в момента синът ви.

Кел усети мощен прилив на сляпа ярост; можеше само да гадае какво изпитва Амилия в този момент.

— Мисис Левин?

— Моля, продължавайте — каза тя.

Млада двойка туристи, помъкнали куфари на колелца, със замаяни от часовата разлика глави, подминаха аудито на път към „Холидей Ин“.

— Вие говорите френски, или греша?

— Не, не грешите.

— В такъв случай ще разговарям с вас на френски, мисис Левин, защото държа да разберете всяка… всеки нюанс на това, което искам да кажа. — Тя превключи на родния си език. — Операцията вече е в частни ръце, мадам. Франсоа Мало се намира под наш контрол на тайно място във Франция. За да бъде освободен, в тридневен срок трябва да преведете пет милиона евро в сметка на Каймановите острови. Номерът на сметката и останалите подробности ще ви бъдат изпратени отделно. Мога ли да разчитам на вашето сътрудничество?

Кел нямаше право да се намесва в решението на Амилия. Той я погледна, усещайки, че е готова да капитулира.

— Да — отвърна тя. — Можете да разчитате на мен.

— До двайсет и четири часа ще ви изпратим доказателство, че синът ви е жив. Ако не получим исканата от нас сума до сряда, в 18:00 часа, той ще бъде екзекутиран.

Мобилният телефон бипна два пъти — имаше второ входящо обаждане. Кел погледна дисплея: Олдрич се опитваше да се свърже с тях.

— Затвори — каза беззвучно той и даде знак на Амилия, която бе взела същото решение. Вече бяха във война с тези хора, всичко беше въпрос на сила и контрол.

— Добре — каза Амилия. — Ще си получите парите. — И тя прекъсна разговора. После си пое дъх и натисна копчето за връзка с Олдрич. — Казвай, Дани.

— Пети терминал. Кукувицата току-що слезе от автобуса. Най-вероятно ще се качи на „Бритиш“ за Франция.