Чарлс Къминг
Чужда територия (57)

57

„… голям избор“ — тъкмо казваше Амилия. Гласът й достигаше до Кел през високоговорителите в библиотеката на Сузи Шанд. — „Бихме могли да отидем до Солсбъри и да разгледаме катедралата, ако проявяваш интерес. Или да излезем на разходка. По тия места има доста симпатични кръчми, където бихме могли да обядваме. На теб какво ти се прави?“

Амилия седеше срещу Кукувицата във всекидневната и отпиваше от чашата си с кафе. За повече от дванайсет часа, откакто бяха заедно, тя не бе допуснала нито една грешка; беше се вживяла перфектно в ролята си на любеща майка и идеална домакиня. Кукувицата, по джинси, но различни от онези, в които бе скрил СИМ картата, пушеше цигара — навик, който събуди дяволчето в Барбара.

„Аха, той бил и пушач! — каза тя на Амилия, като забеляза пакета «Лъки Страйк Силвър», оставен върху кухненската маса. Забележките й стигаха до ушите на Кукувицата, който геройски се правеше, че не разбира езика. — Е, какво пък, ако един французин е решил да се самоубива, коя съм аз, че да споря с него! Кажи на мистър Левин, че е можел да положи и по-голямо старание в изграждането на здравни навици у кръщелника си.“

Не след дълго Амилия успя да убеди Кукувицата да излязат на „кратка разходка из селото“. Предпочитаната от Кел възможност — екскурзия с обяд в Солсбъри — бе отхвърлена.

— Разполагаме с един час, не повече — каза той на екипа си. — Зависи колко дълго ще успее Амилия да го задържи навън. Щом стигнат до портата зад къщата, влизаме.

Кевин Вигърс, който отговаряше за наблюдението, беше натоварен да ги следи на дискретно разстояние; ако по някаква причина се обърнеха и тръгнеха обратно към къщи, той трябваше да уведоми Кел, за да опразнят своевременно стаята на Кукувицата. Амилия не носеше със себе си никакво мобилно устройство, с което би могла да се свърже с тях. Това беше стандартна практика в МИ6 — ако Кукувицата го забележеше, с операцията им беше свършено.

Мина още час, преди да излязат. Елза и Харолд използваха времето за последна проверка на техническото оборудване, което Харолд бе наслагал в три неголеми чанти, докато Вигърс наблюдаваше мониторите. Най-после големият часовник в антрето на Амилия удари единайсет и половина и двамата с Кукувицата излязоха от къщата, обути с еднакви зелени гумени ботуши и ватирани якета, които Амилия бе изнесла от килера.

— След по-малко от минута ще минат оттук — обяви Кел.

Той погледна Елза в очите и тя изведнъж му се стори непозната, сякаш друга бе заела мястото й; очите й бяха студени, в погледа й се четеше тотална концентрация. Дори Харолд, вечният шегаджия, крачеше нервно из кухнята, очаквайки сигнала за действие. Вигърс, който вече беше излязъл в градината, прищрака два пъти с комутатора на радиостанцията си, за да потвърди, че Кукувицата и Амилия току-що са минали покрай портата на Сузи Шанд.

— Всички ли сме готови? — попита Кел, като се опитваше да внуши спокойствие и чувство за обща цел на хората си, макар по кожата му да лазеха мравки. Винаги беше така: жестоката тръпка на чакането. Заемеха ли веднъж местата си в къщата на Амилия, заловяха ли се всеки с поставената му задача, той щеше да се успокои.

От радиостанцията на Вигърс се чуха три прищраквания — Амилия и Кукувицата бяха стигнали до портата, съединяваща землището на селото с голямата общинска ливада, която се простираше на запад чак до Ебсбърн Сейнт Джон. Кел беше вече в коридора. Харолд дойде до вратата на кухнята и го загледа, очаквайки кимването. Една от чантите беше провесена през рамото му; Елза държеше другите две. Кел преброи наум до десет, после отвори вратата.

Бяха им нужни деветдесет секунди, за да стигнат от къщата на Сузи Шанд до спалнята на Кукувицата по прекия път през градината. Кел го знаеше, защото бе засичал времето. Харолд пръв стигна до малката портичка, отвори я и прекоси с бързи крачки ливадата към къщата на Амилия.

Барбара вече беше отворила задната врата.

— Без обувки! — изкомандва тя.

Всички се струпаха отвън и припряно сваляха обувките си, докато тя проверяваше крачолите им за кал. Когато приключи, Елза и Харолд бяха вече в спалнята на Кукувицата.