Чарлс Къминг
Чужда територия (20)

20

Най-отгоре на сметката имаше име: Е.М. Фаръл, и номер на стая: 1208.

Кел се върна в стаята си и веднага позвъни на Маркан в Лондон.

— Открих я.

— Том! Знаех си, че ще се справиш. Разказвай!

— Отседнала е в моя хотел. „Валенсия Картаж“. Мало е в съседния.

— Значи се чукат, но са отседнали в различни хотели, за да не ги проследи някой?

Кел не обърна внимание на инсинуацията. Свикнал бе да работи само с факти.

— Използва нова легенда. Този път Фаръл. С инициали Е.М. Можеш ли да проследиш кредитните й карти? Положително има много движение по тях в Париж, Ница, Тунис.

— Разбира се, Том. Ти разговаря ли с нея?

— Не, от къде на къде?!

— Е, слава богу, че поне е добре. — По линията настана тишина, явно Маркан се чудеше какво още да каже. — Проклети жабари! — рече накрая той. — Все ни отмъкват най-готините мадами. — След малко Тръскот и Хейнс щяха да научат, че Амилия Левин е в Тунис на секс уикенд. — Мало не може ли да си намери нещо за чукане у дома? Нима Париж не е пълен с хиляди красиви жени?

— Ти ми кажи — отвърна Кел.

— Каква е историята с тоя Мало? — попита Маркан. — Не е ли женен? Ние тук май нищо не можем да открием за него.

— Трудно е да се каже. Аз ги видях само от разстояние, печаха се на слънце край басейна.

— Печали се край басейна! — Маркан щеше да се пръсне от вълнение. — Гледай ти!…

— Той е по-скоро позьор — отбеляза Кел, като се опитваше да насочва разговора по същество. — Носи се като някакъв наперен Монтгомъри Клифт. Изобщо няма вид на опечален син.

— Сигурно се е надул, откакто е с Амилия. Как им викаха в днешно време на възрастните жени, дето чукат млади мъже? Тигрици?

Маркан се смееше на собствената си шега. Кризата се бе разминала и облекчението му се усещаше от разстояние.

— Точно така, Джими — каза Кел. — Тигрици. Виж, имам работа. Искам да огледам по-отблизо Мало. Не е изключено да се окаже от ДЖСЕ. Амилия може да провежда съвместна операция в Тунис.

— Като използва намалението, за да изчука френския колега?

Кел поклати глава. Това му идваше в повече.

— Пийни едно, Джими — каза той. — Полага ти се.

Той прекъсна връзката, пусна телефона в джоба си и вдигна фотоапарата от леглото. Преметна ремъка през рамо и излезе в коридора. На уличката между двата хотела откри Сами зад волана на таксито, лениво прелистващ вестник. Почука на прозореца му.

— Имам да ти покажа нещо. — Кел седна до него и му подаде фотоапарата, като му обясни как да прещрака снимките на Амилия и Мало. В колата миришеше на некъпано потно тяло. — Това са хората, които ме интересуват. Жената е отседнала във „Валенсия“. Мъжът е в „Рамада“. Познаваш ли ги?

Сами поклати глава. Двама други шофьори, застанали под бугенвилията, поглеждаха към колата с оскърбено изражение на лицата, като момичета на парти, които не са получили покана за танц.

— Довечера може да излязат заедно на вечеря — каза Кел. — Преди двайсет минути си тръгнаха от басейна. Ако ги забележиш, обади ми се веднага. Ако телефонът ми не отговаря, пробвай през централата на хотела. Аз съм в стая 1313. Ако се качат на друго такси, проследи ги; ако седнат при теб, не рискувай да ми се обаждаш, докато са в колата. Имай предвид, че жената говори английски, френски и арабски като родни езици. Прати ми есемес накъде отивате.

— Разбира се.

Кел посочи с очи двамата раздразнени шофьори.

— Ако тия започнат да те разпитват за мен, кажи им, че съм ревнив съпруг.