Хауърд Камински, Сюзън Камински
Дванадесетте (78)

6.

Кабинетът на Естър Блъм се намираше два етажа по-надолу от този на Санди. Отделът по теология беше сбутан между археологичния отдел и този по класическа литература. Шефът на теологичния отдел постоянно правеше безуспешни опити да получи по-голямо помещение. Естър беше заклета пушачка и на вратата й висеше табела: „Ако пушите, влизайте направо, без да чукате.“

Санди почука два пъти и отвори вратата. В кабинета седяха Естър и един от нейните студенти.

— Извинявай, помислих, че си сама — каза тя и понечи да излезе.

— Влизай, Санди. С Артър току-що приключихме — извика Естър Блъм. — Артър Гарвин, запознай се с доктор Санди Прайс. Тя се занимава с психичните отклонения. — Студентът се изправи и стисна ръката на Санди. Беше висок, с много червена коса. — Артър пише статия за Содом и Гомор, като разглежда темата от гледна точка на съвременната теория за сексуалното поведение. Заглавието на статията е „Содом и Гомор — поучителна притча или съвременна тема за размисъл“. Нали е страхотно?

Студентът тръгна към вратата и попита:

— Да дойда ли другата сряда?

— Да, Артър, ела по същото време и на същото място. Желая ти лека седмица.

— Благодаря, и на вас, професор Блъм — отвърна той, усмихна се широко и излезе.

— Кабинетът ти се нуждае от повече въздух — каза Санди и отвори прозореца. — Така вече е по-добре. Стаята ти е по-задимена от Лондон по време на Големия пожар.

— И това ми било приятелка — каза Естър и запали цигара „Житан“ без филтър. — Спомни си какво е казал Дизраели. Цигарите са гробница на любовта.

— Какво, по дяволите, трябва да значи това?

— Нямам ни най-малка представа, но ми харесва. А сега седни и се отпусни. Изглеждаш доста изморена. Искаш ли кафе? Вода — имам газирана и минерална? Имам всичко, само кажи какво искаш.

— Нищо не искам. Псссс, не виждаш ли, че просто се опитвам да изкарам пушека навън — отвърна Санди и огледа приятелката си. Носеше рокля като на някоя танцьорка по фламенко, оранжев медальон и обици, големи колкото топчета за пинг-понг.

— Харесват ли ти обеците ми? — попита я Естър и изкара дима през носа си. — Купих си ги от Бетесда миналата седмица. Нали са жестоки?

— Какво всъщност представляват?

— Пици, направени от бакелит. Обожавам ги. — Естър издуха дима от цигарата си право в лицето на Санди.

— Ти ще си първият човек в историята на земята, при посещение на когото трябва да се облича защитен костюм от цигарен дим.

— Спри да се оплакваш. Това вече ми се е превърнало в навик.

— Предполагам.

— Как е твоят агент от ФБР.

— Ник е добре.

— А Сара?

— И тя също. Преживяното с Хамък е останало далече зад гърба й и тя дори не си спомня за това — отвърна Санди и бутна пепелника по-близо към Естър. — Остана ли ти време да прегледаш материалите, които ти изпратих?

— Разбира се. Да не би двамата с Ник да пишете сценарий за „Зоната на здрача“?

— Престани да се шегуваш. Просто ти изпратих копие от доклада за това, което са открили в мината в Долината на смъртта.

— Мисля, че е доста ужасяващо.

— Това и сама мога да го разбера. Изпратих ти материалите, защото искам оценката и мнението ти на теолог.

— За съжаление аз съм последният останал теолог.

— Много смешно. Все пак откри ли нещо, което може да ни помогне?

— Цитатът е от Откровението на свети Йоан. Сигурна съм, че вече го знаеш.

— Разбира се.

— Пасажът, от който са думите, е от Откровението на св. Йоан Богослов. Това е тази част, в която се говори за седемте църкви, седемте златни светилника и седемте печата на книгата, която Господ държи. Може би най-важният момент е този за седемте печата. Много религиозни групи са заимствали идеята за седемте печата. За тях тя е нещо като залог за вярата. Мисля, че именно печатите са ключът към разгадаването на учението на Хамък. — Тя извади някаква червена книга от библиотеката, разгърна я и продължи: — Чуй това: „… а когато сне втория печат, потече кървава река. И излезе друг кон, риж, и на ездача му бе дадено да отнеме мира от земята, та човеците един друг да се убиват; и даден му беше голям меч… Когато сне седмия печат, настана зловеща тишина. Земята бе покрита с трупове. Това е краят на света.“

— Значи Джошуа Хамък ги е учил да следват този път. Но тогава каква е ролята на убитото агне и знакът на вратата?

— Ти си моята най-любима шикса^[1]. Нищо ли не си спомняш от миналогодишната Пасха? Нали беше с мен. Сигурна съм, дори и майка ми си спомня, че там дискутирахме върху този проблем и говорихме за пасхалното агне и кървавите знаци. Това е съществен елемент от историята.

— Нямам спомени, припомни ми.

— Виждам, че ще трябва да ти разкажа малко за това как е възникнала еврейската Пасха. Поне помниш ли кой е Мойсей?

— Продължавай нататък и моля те, не пуши повече.

— Понякога си отвратителна, Санди. Докъде бях стигнала? А, да, говорихме за Мойсей. Значи ще пропусна всичките подробности за това как Мойсей бил открит в папурите от дъщерята на фараона и бил спасен и осиновен от нея. Около две години след това Мойсей помолил фараона да пусне Израилевите синове от земята си, за да извършат служба в пустинята в чест на Господ. Фараонът обаче отказал. Това силно разярило Господ, той решил да накаже Египет и страната била застигната от десет проклятия, напасти, които Бог изпратил. Последното наказание обаче било най-ужасно. Всички първородни синове в египетската земя, от първородния син на фараона до първородната рожба на робинята, щели да умрат. Господ рекъл на Мойсей да каже на всички израилтяни да заколят по едно агне и с кръвта му да намажат вратите на къщите си. Така Ангелът господен на смъртта щял да разбере, че в тези домове живеят израилтяни и да ги подмине. Оттогава се празнува и Пасхата. Това е краят на историята.

Санди Прайс гледаше втренчено Естър.

— Знам, че ти разказах много интересна история, но защо гледаш така. Санди, тук ли си?

Значи първородните синове — измърмори доктор Прайс на себе си. — Значи целта им не е президентът, а по-големият му син.

— За какво говориш?

— Кръвта на вратата на мината е била знак, че те се канят да убият първородния син на президента.

— Не разбирам за какво говориш. Би ли ми обяснила най-после?

Санди Прайс стана и бързо тръгна към вратата.

— Къде отиваш. Мислех, че ще останеш, за да си поприказваме.

— Трябва незабавно да намеря Ник — извика Санди през рамо.

— Хей, поне можеше да затвориш вратата.

Доктор Прайс обаче вече бе изчезнала и единственият отговор на думите на Естър беше отекващият в коридора звук от токчетата й.