Хауърд Камински, Сюзън Камински
Дванадесетте (77)

5.

Телефонният оператор на хотела прехвърли разговора в стаята на Санди. Тя бързо вдигна слушалката и чу гласа на Ник:

— Току-що получих съобщението ти. Къде, по дяволите, се намираш. Ако съдя по странния телефонен код 305, трябва да си някъде далече.

— В Корал Гейбълс. Сет живее тук и си поговорих с него. Запазила съм си билет за полета обратно утре сутринта.

— Интересно ми е какво ли ти е разказал. Между другото обади се Естър. Иска утре да се срещнете.

— По кое време?

— В два и половина.

— Добре, кажи й, че съм съгласна. Дадох й материалите за това какво открихте в мината. Искам да разбера какво е мнението й за тях и какво ще ми каже за онзи цитат от Библията.

— Оказа се права за Тайните служби. Току-що говорих с Бакъс и Варгас, Лори също беше там. Когато им съобщих, че децата са се прибрали по домовете си, те започнаха да се усмихват, сякаш са спечелили от лотарията. Поне пет пъти повториха, че това е страхотна новина и че децата на Хамък най-после са се отказали. Нещата вече си идвали по местата и нямало за какво повече да се притесняваме — разказа Ник.

— Те напълно са откачили. Ами Мери и Джебедая? За тях не знаем нищо. Освен това Калеб го няма, той не се е прибрал.

— Според тях Калеб щял да се прибере в близките няколко дни. Евентуално трудности можели да им създадат двете големи деца, защото били лидери на групата, но понеже сега са само двамата, няма да им създават големи проблеми. Бакъс предполага, че скоро ще успеят да ги заловят. Според тях Джебедая и Мери в момента са уязвими и безвредни, защото им се налага да се крият.

— Напълно ги разбирам защо си мислят така… Но гледната им точка е изцяло погрешна.

— Знам, че говориш сериозно. Те смятат, че тайната им операция е подготвена изключително добре. Бакъс каза, че са организирали много добре охраната на президентското семейство и на вицепрезидента. Смятат, че за тях не съществува никаква опасност. Първата дама и по-малкият й син ще са извън страната, а Роб ще е на лагер на далечен остров до Мейн заедно с най-добрите агенти от Тайните служби. Ето защо са убедени, че не съществува каквато и да е заплаха за някой от тях. А сега ми разкажи как мина срещата ти със Сет?

— Беше изключително приятно — започна Санди. — Ако ни беше видял Норман Рокуел, със сигурност щеше да ни нарисува. Сет се беше върнал от среща с приятелите си. Влезе усмихнат, за да хапне малко сладки и да изпие чаша мляко. Двамата с него се настанихме в хола и си приказвахме повече от половин час. Той си призна, че през цялото време децата са поддържали контакт помежду си и всички заедно са планирали бягството си още от самото начало. Каза ми също, че откакто са разделени, никое от децата не е виждало Джебедая или Мери и никой не бил разговарял с тях по телефона. След като са напуснали домовете си, отишли в Ню Йорк. Били много притеснени и щом някой ги погледнел подозрително, веднага се премествали на ново място. Били са в Нюарк и Олбъни. Попитах го защо все пак са избрали да избягат и да живеят в постоянен страх. Той ми отговори, че единствената причина е била силното им желание отново да са заедно. Сет ми обясни, че след като осъзнали, че нещата не вървят и че вече не е същото както когато са живеели в Меса Бланка, единодушно решили да се приберат при семействата си. Това е всичко. Край на разказа.

— Звучи познато — каза Ник. — Разказите и на другите деца са подобни.

— Да, но всичко ми звучи страшно нагласено. Едно нещо обаче силно ме усъмни. Всички деца използваха абсолютно едни и същи думи, докато описваха случката. Разказите им съвпадаха дума по дума.