Хауърд Камински, Сюзън Камински
Дванадесетте (50)

15.

— Ако бях обратен, щях да се почувствам много поласкан, господин Бароус.

— Какво искате да кажете?

— Гледате ме страшно преценяващо и втренчено. Направо ще ме погълнете с поглед. Съмнявам се, че дори задникът на Мадона е бил обект на такова щателно проучване.

— Извинете! — каза Пик бързо и се загледа в стъклената чаша на масата.

— Няма нищо. Това съвсем не ме притеснява. Преди няколко години хората постоянно ме зяпаха. Но вече не е така. Мамка му, та сега почти никой не си спомня за него.

Ник не можеше да свали очи от мъжа насреща. Всичките му кошмари, свързани с Джошуа Хамък, оживяваха отново. Човекът беше копие на брат си и връщаше Ник четири години назад към зловещите събития. Дуейн Баскомб беше по-нисък с около десет сантиметра от Джошуа и по-слаб от него. Сивата му коса беше много късо подстригана. Очите му бяха тъмнокафяви, почти черни. Имаше високи скули и тънки устни. Ако някой полицай видеше усмивката му, щеше да каже, че е доста съмнителна, като на измамник. От ъгъла на устата му постоянно стърчеше запалена цигара. Въпреки че цветът на очите му беше друг и гласът по-дълбок, той много напомняше на Ник за Джошуа Хамък и това го караше да изпитва неприятни спомени.

— Знам какво си мислите за мен — каза Дуейн Хамък и изкара дим през носа си.

— И какво според вас си мисля?

— За приликата с брат ми. Мислите си, че хем много си приличаме, хем има нещо доста различно. Прав ли съм?

Ник го погледна, но не отговори.

— Знаете ли на какво се дължи това? Имаме една майка, но сме от различни бащи. Моят старец осинови Джошуа, но не му е истински баща.

— С какво се занимаваш, Дуейн?

— Аз съм в почистващия бизнес, господин ФБР — отвърна Баскомб, като се смееше. — Притежавам автомивка. Намира се в Гардения, надолу точно до пътя. Преди се казваше „Хамък — почисти и освежи“. След експлозията обаче се преместих и си смених името. Исках хората да знаят, че просто мия коли, а не ги взривявам.

Двамата стояха в коктейлбара на едно казино в Гардения. Сервитьорката посрещна Дуейн Баскомб доста топло. Навярно беше от редовните посетители. Той й направи знак с ръка и тя дойде до масата.

— Делия, донеси ми още една водка и вода — каза той. — Ти какво пиеш, Бароус.

— Светла бира.

— Чу какво каза човекът. За него една светла бира.

Баскомб изчака сервитьорката да се отдалечи, наведе се към Ник и с присмехулен, заговорнически тон попита:

— Е, господин Бароус, какво искате да знаете за семейството ми?

— Не ме интересува семейството ти, а Джошуа.

— Разбира се. Човекът е разкъсан на хиляди парчета, а ФБР още се рови в миналото му. Добър начин да харчите парите на данъкоплатците.

— Бяхте ли близки с брат си?

— Донякъде…

— Говорили ли сте с него през последната година от живота му?

— Да, много пъти. Винаги се е опитвал да ме привлече към сектата си. Дрънкаше същите глупости и когато живеехме в Дарнтън. Опитваше се и там да направи своя църква, но хората не му се вързаха. Затова напусна града. Отиде да търси другаде будали, които да му вярват и да му се подчиняват. Син божи, как ли не!

— Значи ти не си бил от неговите последователи?

— Само това липсваше. Да се забия на място, където не се пуши и пие, и когато реша да си полегна, да искам разрешение от брат си.

— Джошуа споменавал ли ти е откъде намира пари за църквата си?

— Да. Повечето пъти е получавал дребни суми, парите не им стигаха. После някаква богаташка му прехвърли много пари. Тогава му свърших няколко услуги. Срещу заплащане, разбира се.

— Какви услуги?

— Купих му недвижими имоти. Едно ранчо, в което мисля, че отглеждат лешници, малка жилищна сграда, ферма за пилета, няколко парцела земя предимно тук, в Калифорния. Даже му купих и сребърна мина.

— Можеш ли да си спомниш къде се намират тези имоти.

— За бога, Бароус, ти за какъв ме мислиш? За Худини ли? Та това беше преди години. Освен това използвах услугите на агенции, за да уредят всички подробности. — Баскомб извади от чашата си блокче лед и го схруска. — Може би ще проверя старите си записки, но и аз трябва да получа нещичко.

— За какво говориш?

— Знам, че ФБР плаща за информация.

— Да предположим, че се съглася да ти дам някакви пари?

— Не искам да си играем на обещания, Бароус. Но все пак нека чуем предложението ти.

— Не мога да ти обещая нищо, докато не чуя какво ще ми кажеш. Но мисля, че ще да ти осигуря около хиляда долара.

— Виждаш ли тази салфетка под фъстъците? Напиши къде мога да се свържа с теб и може би през следващите няколко дни ще ти се обадя.