Хауърд Камински, Сюзън Камински
Дванадесетте (30)

9.

От къщата, в която беше умрял Джебедая, бе останал само направеният от груби сиви камъни комин. Беше опрян на ската и приличаше на счупен пръст. Ако случайно нещо друго бе оцеляло в огъня, то за момента не се виждаше. Остатъците от къщата приличаха на купчина пепел в камина. Ник взе една пръчка и започна да ровичка в нея. Движеше се по контурите на къщата и от време на време опитваше пак. Направи пълна обиколка. Единственият резултат беше пушилка, приличаща на валма цигарен дим в претъпкана стая. Вече тръгваше към колата си, когато забеляза нещо, приличащо на следа, оставена от елен, която водеше нагоре по хълма зад къщата. Ясно се виждаше линията от изпотъпкана трева. Ник я проследи на известно разстояние, но тя внезапно свърши. На това място една туфа беше сплескана. Вгледа се в земята. Забеляза тъмна блестяща точка. Наведе се и я докосна. Помириса приетите си. Масло. Някой беше държал нещо тук. Най-вероятно мотоциклет. Продължи да изучава района и в едни треволяци откри картонче от кибрит. Пресегна се и го взе. Слънцето и дъждът бяха размили надписа, но Ник все пак успя да прочете: „Котелът — «горещият» бар в града.“ Адресът беше в Албакърк. Прибра картончето в джоба си и се качи в колата. Имаше още едно място, което трябваше да посети, преди да се върне в Тълса.