Хауърд Камински, Сюзън Камински
Дванадесетте (2)

2.

— Добро утро, Джошуа.

— Добро утро, агент Бароус. Днес молихте ли се?

Сутрешният телефонен разговор с Джошуа Хамък винаги започваше по този начин:

— Боя се, че не, Джошуа.

— Все още не е късно, агент Бароус. Винаги съм усещал, че поначало не сте лош човек. Но тези над вас са грешници. Порочността произлиза от грешниците. Последователите на дявола стигат до калта. За тях е много късно, но не и за вас. Всички от правителството във Вашингтон са създания на Мамона^[1]. Ще дойде ден, когато ще смажем онези, които се опитват да ръководят живота ни.

— Говорили сме вече за това, Джошуа. Знаеш, че имам работа.

— За вас това е работа, но за мен е дяволско дело. Всичко, което искаме, е да ни оставите на мира.

Ник Бароус гледаше как ролката в касетофона се върти и записва поредния им разговор с Джошуа Хамък. Агентът, който се занимаваше с телефонната връзка, беше със слушалки и от време на време нагласяше честотите. Бяха разговаряли с Хамък много пъти, но не постигнаха нищо. Вярата на Хамък беше непоклатима като скалите на платото, където се намираше неговата църква. Никой не можеше да достигне до тях. Беше повтарял това в продължение на седмици на своя шеф Ед Трейнър, както и на всички останали, които имаха някаква власт във Вашингтон. Те бяха изгубили битката с Хамък. Нищо не можеше да го накара да се предаде или да пусне Бароус и екипа му да влязат в укреплението. Бароус забелязваше, че колкото повече продължава обсадата, Хамък става все по-раздразнителен и опасен. Готвеше се да извърши нещо ужасно със себе си и всичките си последователи. Беше само въпрос на време.

— Джошуа, мислех да дойда днес към три часа с доктор Прайс, за да вземем…

— Снощи имах видение, агент Бароус.

— Двамата с доктор Прайс…

— Беше ужасяващо видение. В Стария завет пише: „Господ е воин.“ Унищожението на група последователи ще бъде първият силен грохот на тази война. Плътта ще бъде изтръгната от костите, мускулите ще бъдат откъснати от сухожилията. С мощен рев ще се превърнем в прах, но нашата армия ще победи. Видението беше много ясно — като капка от пороен дъжд.

— Джошуа, ами двете деца, които каза, че можем да вземем днес?

— Бъди пред портата в три часа. Децата ще са готови — внезапно гласът на Хамък се промени, стана приглушен и безизразен.

— Споменах ти вече, че доктор Прайс отново ще дойде с мен.

— Няма да има повече деца, агент Бароус.

— Какво искаш да кажеш с това?

— Трябва да се погрижа за много неща. Ще ви видя с доктор Прайс в уреченото време.

— Джошуа, ти обеща, че ще пуснеш още деца…

— Задръж го, Ник. Затваря телефона — каза отговорникът за телефонната връзка и изключи касетофона.

— По дяволите! — извика Ник и тресна слушалката.

Един млад асистент от областната прокуратура, който се беше присъединил към тях преди около седмица, каза:

— С всеки изминал ден звучи все по-налудничаво.

— Нима? Тук си едва от седмица и вече си мислиш, че всичко ти е ясно.

— Извинявай, Ник.

— Всичко е наред. Мисля, че си прав. Ако не го оставим на мира, един бог знае какво ще направи тоя Хамък. Трябва да успеем да измъкнем колкото се може повече деца за възможно най-кратко време.

Караваната, служеща за команден център, беше малко по-голяма от онези, които могат да се видят по магистралите. Беше оборудвана с комуникационни съоръжения и шестимата мъже, които я поддържаха през цялото време, едва можеха да се движат.

— Кога пристига директорът? — попита Ник отговорника за комуникациите.

— Трябва да дойде в пет и двадесет. Чени и Уолч ще го посрещнат. Мислиш ли, че ще успееш да го убедиш да отслаби натиска за малко?

— Ако не успея, рейтингът на Си Ен Ен ще се покачи доста. Хамък е в състояние да направи войната с Корея да изглежда като детска игра.