Хауърд Камински, Сюзън Камински
Дванадесетте (52)

17.

— Какво си работил в кафе „Адоуб“?

— Започнах като помощник-келнер. После една година работих и като сервитьор.

Дребният мъж отново се наведе напред и погледна молбата за работа. Не обичаше да носи очилата си. Съпругата му беше казала, че с тях прилича на пор.

— А в ресторант „Мишън Хилс“?

— Първоначално работех в кухнята. Помагах за приготвянето на храната. После ме прехвърлиха да обслужвам масите.

— Ходиш ли още на училище?

— Надявам се следващия семестър да се запиша в университета в Ню Йорк.

— Значи си напълно свободен и можеш да работиш и през нощта?

— Няма никакъв проблем, господин Крафт. Трябват ми пари.

— Мога да проверя препоръките, които си ми представил.

— Разбира се. Ако желаете, мога да ви представя и подписани препоръки от работодателите ми.

— Мисля, че няма да е необходимо.

Алберт Крафт беше главен мениджър по подготовката на партита във фирмата „Самптиъс кузин“. Това беше най-известната и успешна фирма в Ню Йорк за обслужване и снабдяване за частни приеми. Мъжът още веднъж погледна молбата на момчето за постъпване на работа. Гари Линет трябваше да навърши двадесет и две след няколко месеца, но изглеждаше по-малък — някъде около деветнадесет или двадесетгодишен. Крафт се усмихна на себе си и се сети за поговорката, че когато човек остарява, всички останали му се виждат по-млади, отколкото са всъщност. Гари Линет беше привлекателен младеж. Висок бе някъде около метър и осемдесет, слаб, с тяло като на плувец. В препоръките му пишеше, че е работил на толкова много места, че това не съответстваше на възрастта му. Момчето срещу него стоеше напълно спокойно и нито веднъж не потрепна нервно с ръце.

— Гари, има един малък проблем, който трябва да уредим.

— Какъв проблем, господине?

— Ами косата ти.

— Косата ми ли?

— Принципно нямам нищо против дългите коси, но политиката на фирмата не го допуска. Аз лично смятам, че косата ти е страхотна, но е прекалено дълга. Ще имаш ли нещо против да се подстрижеш? Не става въпрос да си направиш много къса прическа, просто я скъси някъде до върха на яката. Съгласен ли си?

Момчето се усмихна.

— Господин Крафт, вашата фирма ще ми плаща достатъчно добре, за да си подстрижа косата. Това не е проблем. Не се намира лесно хубава работа, а косата ми отново ще порасне.

— Харесвам отношението ти към нещата, Гари.

Крафт смяташе, че няма нужда да проверява препоръките на Гари Линет. Личеше си, че момчето е свястно. Може би следващата седмица щеше да се обади в някои от ресторантите, където е работил. Това щеше да бъде напълно достатъчно.

— Утре имаме няколко поръчки. Трябва да обслужваме някакъв семинар на тема слънчевите изригвания. Вечерта ще организираме парти на открито в таверната „Грийн“ за Организацията на бродуейските продуценти. После, ако не си изморен много, ще те използваме за партито на Обществената библиотека. Приемът ще бъде в консерваторията. Ще е галавечеря за награждаване на журналисти.

— Сигурен съм, че ще мога да работя и на трите партита.

Алберт Крафт даде на момчето да попълни някакви допълнителни бланки и после му стисна ръка.

— Надявам се, че ще се справяш отлично с работата си, Гари.

— Много ви благодаря, господин Крафт. Ще дам всичко от себе си.

— Убеден съм в това.

Алберт гледаше как Гари Линет напуска кабинета му и си помисли: „Хич не им е лесно на младите хора в днешно време. Много от тях живеят скромно и им се налага да работят.“

Истинското име на Гари Линет беше Матю Хамък.