Хауърд Камински, Сюзън Камински
Дванадесетте (17)

1.

Младият мъж обикаляше с колата си по магистрала № 65 всяка вечер в продължение на седмица. Беше започнало да се здрачава, когато потегли. Слънцето залязваше и озаряваше планините на запад. Приличаше на огромно червено петно. Мъжът стигна до Албакърк. Планинските върхове вече потъваха в мрак. Единствено заледените върхове проблясваха на звездната светлина. Той поддържаше постоянна скорост от шейсет и пет километра в час. Оглеждаше се за стопаджии. На около километър отпред видя фигура на човек и намали скоростта. Беше млада и много красива жена. Приближи към нея с колата и тя му се усмихна. Разочарован натисна газта и мина покрай нея. Погледна в огледалото и видя учуденото й изражение. По това време на вечерта магистралата не беше натоварена. Двайсет минути по-късно забеляза друг стопаджия. Този път беше мъж. Натисна леко спирачката и мина покрай него. Не. И този път не беше доволен. Нямаше избор, трябваше да отиде в някой бар. Беше предприел цялото това пътуване именно заради нежеланието си да ходи по заведенията, но нищо друго не му оставаше. Времето напредваше. „Просто трябва да вярвам в Джошуа“ — помисли си той, зави обратно по магистралата и пое към светлините на града.

— За пръв път ли си тук?

Младият мъж кимна.

— Забелязах, че ме гледаш. Изглеждаш добре. Често ли излизаш?

— Немного често.

— Обзалагам се, че го казваш от скромност. Казвам се Алън.

— Аз съм Джери.

Стиснаха си ръцете.

— Приятно ми е да се запознаем, Джери. Какво пиеш? Можем да изпием по една у нас. Алкохолът тук е много скапан. Не живея далече.

— Добре.

— Имаш ли кола?

— Да, отзад на паркинга е.

— Страхотно. Моята е още в магазина.

— Казах ти да завиеш наляво.

— Трябва да заредя.

— Защо не ми каза по-рано. Газстанцията е в друга посока. В града е.

— Има друга малко по-надолу. Видях я на идване.

— Объркал си се нещо. По този път няма газстанция. Все пак живея тук.

Колата отби по един черен път, водещ към сградите на стара фабрика. Мъжът спря.

— Нещо не е наред ли?

— Мисля, че горивото ми свърши.

— По дяволите!

— Никога не използвай тези думи.

— Ти си бил голям бойскаут. Това ми харесва. Кара ме да си мисля, че си много страстен. — Алън се протегна напред и прокара ръка през слабините на Джери. — Мисля, че това тук…

В този момент Джери сграбчи Алън за врата. Двамата мъже бяха с почти еднакъв ръст и тегло, но несъмнено по-силен беше Джери. Той внимаваше да не му счупи врата. Погледна часовника на таблото и в продължение на шест минути държеше мъжа в здрава хватка, докато не го удуши.

На връщане спазваше всички ограничения на скоростта по магистралата. Вече не обръщаше никакво внимание на стопаджиите.