Хауърд Камински, Сюзън Камински
Дванадесетте (7)

7.

— Мисля, че връзката прекъсна.

— Ник, Ник, чуваш ли ме?

— Да, Линда, вече те чувам. Откъде се обаждаш?

— В служебната кола съм. Току-що излязохме от един тунел. Мисля, че вече връзката е по-добре.

— Как вървят нещата при теб?

— Както обикновено — страшно съм заета. В момента отивам в Капитолия. Ще има разисквания на Комитета по телеграфните такси и трябва да присъствам. После имам среща с председателя на…

— Линда, липсваш ми.

— И ти на мен, скъпи. Кога мислиш, че ще постигнете споразумение с Хамък?

— Линда, говорим по открита телефонна линия. Знаеш, че не мога…

— Ники, станал си много известен. Говориха за теб дори в „Маклафлин Груп“.

— Мислиш ли, че можеш да дойдеш тук за няколко дни? Не съм те виждал толкова отдавна.

— Много би ми се искало, скъпи, но знаеш как е. Всеки ден пристигат нови и нови сметки, които трябва да оправя. Освен това съм на път да спечеля нов клиент. Той е много важна клечка. Ако ме наеме, ще можем да си направим тенискорт, и то тревен, също като на Ед и Марджи.

— Звучи страхотно!

— Стискай палци, Ники.

— Не можеш ли да дойдеш поне за една вечер? Ще бъде чудесно.

— Вече влизаме в гаража. Трябва да свършваме. Изпращам ти хиляди целувки и много…