Алиса Паломбо
Най-красивата жена във Флоренция (8) (Музата на Ботичели)

6

След запознанството ни с родителите на Марко преговорите по годежа продължиха гладко, или поне така ми се струваше, тъй като подробностите оставаха скрити за мен. Скоро договорът бе подписан и подпечатан и Марко ми изпрати подарък — гривна с малки перли и златна закопчалка, с която ознаменувахме събитието.

Престоят ни във Флоренция — кратко развлечение за родителите ми — промени изцяло моя живот. Първата неделя в града отидохме на литургия в „Санта Мария дел Фиоре“. Наблюдаван отдолу, масивният купол поразяваше още повече с изключителните си размери. Издигнат бе отдавна, но много флорентинци се бояха, че може да се срути всеки момент. Ясно защо.

Величествена бе цялата конструкция, не само куполът. Отблизо можех да се възхитя на красивите орнаменти, изваяни от бял, зелен и розов мрамор. Високите тесни прозорци се отличаваха с богата каменна украса. Камбанарията на катедралата бе висока почти колкото купола и изградена от същия многоцветен камък. С настойчив и напевен звън камбаните призоваваха богомолците на литургия.

Плахо пристъпих във внушителната сграда. В нея се чувствах много малка, но и изпълнена с благоговение. Може би такава бе целта й — човек да се чувства недостоен за божия храм, а простият интериор с гигантски размери подсилваше това усещане. През прозорците, разположени високо горе, в светата обител струеше светлина. Заедно с изчистената линия на величествените колони и арки тя създаваше необятно пространство, в което звучеше словото божие.

И все пак, независимо от пространството и светлината, катедралата някак потискаше — навярно заради богатите фрески, изрисувани от вътрешната страна на купола. Разбира се, изображението на Страшния съд представяше не само отреденото на праведните място в рая, но и ада и мъченията, които очакват нечестивите. Грешниците се въртяха голи в пъкъла, където дяволите ги изтезаваха, а Сатаната тъпчеше устата си с тях и сладостно ги поглъщаше.

Признавам, че през голяма част от първата си литургия във Флоренция се взирах във фреските, запленена от красотата и ужаса им. Не откъсвах поглед от тях, опитвах се да запомня и най-малката подробност от тази величава и трагична творба. Дори не можех да преброя безчетните фигури и стенописа — от светците, ангелите и царете отстрани на Исус Христос до човешките души, съдени за делата си, и демоните на ада. Какво невероятно изобилие на багри и движения! Мама няколко пъти ме щипна по ръката и не твърде любезно ми напомни, че трябва да се съсредоточа върху службата.

„За какво ли служи фреската тогава — запитах се — ако не да смае и стресне вярващите? Да вдъхновява и да всява страх едновременно? Нима не въздейства по-добре от всяка проповед?“

Няколко дни по-късно, след като получих годежния си пръстен, пристигна бележка, която гласеше:

Поканени сме на вечеря в двореца на Медичи след една седмица. Аз ще те придружа, вземи и прислужницата си за компания, ако родителите ти са съгласни.

Отдолу на листа бе написал:

Бъди спокойна! Каквото и да кажеш или да направиш, ще ги очароваш. Няма по-обаятелна жена от теб нито на земята, нито на небето!

Майка ми бе извън себе си от щастие, след като й показах бележката.

— В името на вси светии, какво ще облечеш? — възкликна. — Не бива да е твърде претенциозно… на показността не се гледа с добро око във Флоренция. Но роклята трябва да е от най-високо качество, флорентинските търговци разбират от платове и трудно можеш да ги излъжеш. За нов тоалет няма време, нали? Я да видим какво си донесла! Киара, ела, детето ми, нуждаем се от помощта ти! Симонета, трябва да пробваш тези неща, за да преценим кое ти стои най-добре.

Бях си взела всички дрехи от Генуа, освен онези, които бяха твърде износени или вече не ми ставаха. Имах няколко рокли на разположение и майка ми накара Киара да ме облече с всяка една от тях, за да изберем най-подходящата.

Накрая се спряхме на рокля от бледорозова коприна — семпла кройка, но изискана материя. Малки цветни клонки бяха избродирани върху корсажа и широките дълги ръкави, а под гърдите ми минаваше кремава лента със същия флорален мотив. Решихме, че тази дреха най-добре подчертава светлата кожа и златисторусата ми коса.

В уречения ден станах рано, за да може Киара да ме изкъпе и да ми измие косата. После седнах на терасата, сложила неизменната си шапка, и се оставих на слънчевите лъчи. Часове по-късно, когато бях готова, Киара ме настани пред тоалетната масичка и се зае с косата ми. Оформи изкусно кичури, част от които сплете като венец на главата ми. Останалите спусна небрежно по раменете, както бе присъщо на девойките. Отне много време, но резултатът си струваше. После прислужницата ми помогна с дрехите: сложи ми чисто бельо, фуста и накрая роклята. Перлените обеци на мама привличаха вниманието към разголената ми шия. Не забравих и гривната — подарък от Марко.

Когато свършихме, денят вече преваляше и слънцето озаряваше с мека светлина улиците на Флоренция. Чувствах се изтощена, въпреки че не бях правила почти нищо. И все мак трябваше да запазя спокойствие за важното посещение. Марко дойде да ме вземе навреме. Чаках го в приемната заедно с майка си и Киара. Той влезе и ни поздрави с поклон, щом станахме да го посрещнем.

— Симонета, mio cuore^[1]. Ти си истинско видение. Не съм допускал, че можеш да изглеждаш по-красива, но ти надмина очакванията ми.

— На сватбата ще се представя още по-добре — отвърнах с усмивка.

— Все едно, аз винаги ще те обичам — тържествено заяви Марко и ми подаде ръка. — Тръгваме, нали?

Мама ни изпрати и ми даде последни напътствия за добро държание в обществото:

— И не прекалявай с поезията, Симонета!

Едва успях да прикрия раздразнението си. Нима бях дошла във Флоренция, за да не говоря за поезия?

— Si, Madre^[2] — подхвърлих през рамо, докато Марко ми помагаше да се настаня в каретата, а Киара ме последва. После потеглихме.