Алиса Паломбо
Най-красивата жена във Флоренция (12) (Музата на Ботичели)

10

След като ни бяха предоставили параклис за церемонията и вила за празничното тържество, сватбените приготовления бяха в пълен ход и се чувствах особено щастлива. Бях пристигнала във Флоренция, за да се омъжа, и исках час по-скоро да започна нов живот.

Самата аз не се грижех за нищо. Баща ми избра плата за роклята — достатъчно изискан, за да подчертае общественото ни положение, но не прекалено скъп. Срещнах се с шивачката, която ми препоръча подходящ модел, тъй че роклята да изглежда елегантна и да подчертава хубостта ми.

Баща ми и Марко съставиха списъка на гостите. Не ми го показаха, но той без съмнение включваше преди всичко видни флорентински личности — от членове на правителството до важни и богати търговци. Разпратени бяха покани до приятели и близки от Генуа, макар че не се знаеше колко от тях могат да дойдат на сватбата.

Марко ми поднесе изненада: сандък с внимателно подбрани тъкани. Някои бяха по-пищни за официални случаи, а други — по-семпли за всеки ден. Имаше и придружително писмо:

Моята съпруга трябва да бъде облечена както подобава на положението ни — с най-фините платове, които предлага Флоренция. Уший ги по свой вкус! Клариче Орсини де Медичи би могла да те посъветва. Приеми тези тъкани за нежни венчелистчета на цвете като теб, те само ще подчертаят красотата ти!

Твой Марко

Последвах съвета му и в дните преди сватбата, насрочена за началото на август, изпратих бележка на Клариче с молба да ме посети, за да ми даде ценни съвети.

— Боже мой! — възкликна тя, когато отворих сандъка с платовете. — Милият Марко явно много държи на теб. — Вдигна многозначително вежди. — Навярно се бои, че ако не те обсипва с подаръци, ще го зарежеш за някой по-богат и по-внимателен ухажор.

Изправих се и я погледнах обидено — нима приличах на жена, която не държи на дадената дума или на честта; която се интересува само от пари и подаръци? Но по закачливото пламъче в очите й разбрах, че се шегува.

— Не знам дали бих могла да намеря по-внимателен ухажор от Марко — отвърнах. — А и силно го желая.

Клариче внимателно ме наблюдаваше.

— Личи си, че наистина го обичаш — изрече.

— За любовта знам само от книгите — признах. — Ала усещам, че вече не мога да си представя живота без Марко, нито бих искала.

— Ето това е любов. Но кавалерът трябва да е по-внимателен — усмихна се тя. — Мисля, че не обръщаш достатъчно внимание на моя девер.

— Джулиано ли? — погледнах я смаяно, забравила за миг богатствата в сандъка. — Какво говориш?

Приятелката ми извади сгънат лист от ръкава си и ми го даде, а погледът й светна дяволито.

— Когато разбра, че ти идвам на гости, ме помоли да ти предам това. Не е спрял да говори за теб от онази вечер.

— Нима? — Разгънах писмото и го прочетох. Беше изискана любовна поема, макар че Джулиано не би могъл да се мери с Данте. — Доста ласкателно — промълвих. — Как да го разбирам?

Подадох писмото на Клариче и тя го прочете.

— Не се притеснявай — заяви. — Това е куртоазна любов, нищо повече. Поредното увлечение на съпруга ми и неговите приятели. Посвещават любовни послания на най-красивите жени, които срещат. Всичко е съвсем невинно… — Замълча за миг и си пое дълбоко въздух. — Поне в повечето случаи.

— И каква е моята роля? — попитах наивно като простодушна хлапачка. — Длъжна ли съм да му отговоря? Трябва ли да кажа на Марко?

— Скъпа Симонета — засмя се Клариче — ролята ти, доколкото съм наблюдавала подобни игри, е да се оставиш да те обожават. Наслаждавай се! — Гостенката ми се разсмя. — Всъщност най-добре се подготви. Всички мъже във Флоренция ще те боготворят.

— Хайде, стига — безгрижно рекох на Клариче и захвърлих поемата от Джулиано на тоалетната масичка, готова да я забравя. — Нека поговорим за платовете. Харесва ми кройката на роклята ти. Ще ми дадеш ли модела й?

— Разбира се — отвърна тя — но я направи с дълбоко деколте, пак са на мода. Мисля, че много ще ти отива.

Двете прекарахме щастливо следобеда. Занимавахме се дълго с подаръка на Марко, Клариче прие поканата ми да остане за вечеря и се държа мило и непринудено с родителите ми. Така срещата ни стана още по-приятна.

В дните преди сватбата майка ми реши да ме посвети в тайната на първата брачна нощ. Описанието на половия акт ме изпълни с ужас.

— Това е отвратително — казах. — Как бих могла…

— Симонета — прекъсна ме тя и хвана ръцете ми. — Разбирам как се чувстваш, но трябва да го направиш. Твой дълг като жена е да родиш деца и да доставиш удоволствие на своя съпруг, за да не го търси другаде и да изпадне в грях.

Замълчах. Като млада жена, която жадуваше за любовна поезия, ми бе необяснимо как знанието за тези неща ми е убягвало досега.

— С времето може и да ти хареса — заяви с колебание майка ми. — Някои жени изпитват удоволствие.

При тази мисъл бузите ми пламнаха.

— Но собствената ти наслада е без значение — бързо добави тя. — Единствената ти цел е да доставиш удоволствие на съпруга си. Когато дойде в леглото ти през първата брачна нощ, ще бъдеш по риза. Просто легни и остави всичко на него.

Продължих да обмислям думите й. Опитвах се да си представя как двамата с Марко участваме в този животински акт, но напразно. Дъхът ми секна.

Забелязала тревогата ми, майка ми ме погали по ръката.

— Ще свикнеш с времето — увери ме. — Имаш още няколко дни, за да се подготвиш за новата си роля. Боя се, че е неизбежно. В мъдростта си бог е предопределил начина, по който децата идват на бял свят. Затова ние, жените, трябва търпеливо да понесем участта си.

После ме остави сама в спалнята да разсъждавам върху новото и забранено досега познание, което вече притежавах.

Първата брачна нощ отново изникна във въображението ми: двамата с Марко сме сами, той се качва върху мен и прониква в онова най-тайно местенце, непознато и за мен. И все пак… малко по-късно, когато се унесох в мечти и си представих как докосва тялото ми и ме целува на воля, почувствах топлина на същото място, между бедрата.

Прекръстих се бързо и коленичих, за да се помоля, усетила греха на сладострастието. Трябваше да спомена и него при следващата си изповед. Но се спрях, преди да изрека молитвата. Нима беше грешно да желаеш собствения си съпруг? Скоро щяхме да бъдем мъж и жена и тогава този акт щеше да е свят и благословен — тъй, както бог е отредил, по думите на майка ми.

Лека усмивка се плъзна по устните ми, щом се изправих. Не бих споделила това с моя изповедник.