Алиса Паломбо
Най-красивата жена във Флоренция (36) (Музата на Ботичели)

34

Следващото утро се пробуди с топлината на слънчевите лъчи, сякаш самата Гея, Майката Земя, беше влюбена. Срещнах очите на Киара в огледалото, докато ми помагаше да се облека, и се усмихнах.

— Хайде да излезем, Киара — предложих й. — Да се поразходим. Денят е прекрасен.

— Както желаете, мадона — отговори с усмивка. — Ако сте сигурна, че се чувствате добре.

Днес дори благонамерената й загриженост не ме подразни.

— Никога не съм била по-добре — отвърнах.

— Така е, личи си — потвърди и лицето й засия. — Изглеждате превъзходно, мадона, и ако ми позволите… — Позабави се, но я насърчих да продължи. — Май отдавна не съм ви виждала толкова щастлива.

В този миг усетих топлината на любовните думи на Сандро в сърцето си, където ги бях скътала завинаги.

— О, да! Много съм щастлива! — възкликнах.

Киара не полюбопитства на какво се дължи този нов изблик на щастие, може би и сама се бе досетила. Добави единствено:

— Тогава непременно ще излезем, мадона. Права сте, денят наистина е чудесен.

Щом се нагласихме, напуснахме къщата и се потопихме в омаята на златните слънчеви лъчи.

— Искате ли да се разходим покрай Арно? — предложи спътницата ми. — Или някъде другаде?

— Мислех да отидем до „Санта Мария Новела“, за да видим новата творба на маестро Ботичели — отвърнах. — Чух, че са я изложили в един от параклисите.

Дори да подозираше какво е породило желанието ми да видя картината, Киара предпочете да замълчи.

— Идеята ви е превъзходна — заяви и се отправихме по тесните улици към сърцето на Флоренция.

Когато достигнахме доминиканската базилика, която кротко се извисяваше над площада, почти бяхме плувнали в пот. Отвън сградата бе украсена с мраморни геометрични фигури, а вътре, подобно на Катедралата или черквата „Сан Лоренцо“ с изящните й изчистени арки, се извисяваха колони с ивичест зелен и бял мрамор.

Вече няколко пъти бях посещавала тази църква и много я харесвах — беше семпла, ала красива и не прекалено голяма, а слънчевите лъчи, които проникваха през прозорците, не бяха достатъчни, за да осветят и стоплят вътрешността й. Все пак „Санта Мария Новела“ не бе толкова мрачна като „Онисанти“ — оскъдно осветената енорийска църква на Веспучи, където обикновено ходехме на литургия.

Щом с Киара се озовахме в храма, почти веднага открих онова, което търсех. Тъкмо бяхме топнали пръсти в светената вода на влизане, когато зърнах картината. Произведението на Сандро украсяваше параклиса вляво от входа.

Навсякъде бих познала стила на Ботичели. С нетърпение се доближих, вперила жаден поглед в картината — като дете, видяло поднос с лакомства.

Платното бе достатъчно голямо, за да доминира в малкия параклис, но не така внушително като картината на Венера. Сцената на Тримата влъхви, дошли да отдадат почит на новородения Исус, преливаше от багри, движение и действие. Сините одежди на Божията майка, както и тези на тримата мъдреци и немалката им свита, бяха обшити със злато. Влъхвите бяха коленичили благоговейно пред Младенеца в сиромашката ясла^[1], където бе положен. Света Богородица съзерцаваше единствено любимия си син, а Йосиф бдеше и над двамата.

Когато се приближих, започнах да откривам познати лица. Мъдрецът с червените одежди, коленичил в профил точно пред малкия Исус и снел шапка, удивително напомняше за покойния Пиеро де Медичи. В отдалечения ляв ъгъл се виждаше красив млад мъж с ален златоткан дублет, подпрян на меча си с доста надменно изражение — същински Джулиано. После преместих поглед към другата страна на картината, където млад тъмнокос мъж в черно наблюдаваше замислено Христос — това бе Лоренцо. И накрая в отдалечения десен ъгъл с изненада разпознах рус мъж със скромна златиста дреха; който бе извърнал глава към зрителя: Сандро.

По лицето ми се разля усмивка, когато наближих картината толкова, че роклята ми леко допря олтара на параклиса. Засмях се тихо и почти ликуващо, докато изучавах фигурата на Ботичели, който гледаше от платното и сякаш ме виждаше. Пресегнах се и плахо докоснах с пръсти изображението му. За миг ми се стори, че ще се разплача от цялата тази красота.