Дейв Егърс
Кръгът (45)

* * *

Мей се събуди до Франсис. Беше седем сутринта. Заспаха в стаята й малко след два. Провери си телефона и видя 322 нови съобщения. Както го държеше под все още премрежения си поглед, той изведнъж зазвъня. Номерът беше скрит и тя знаеше, че няма кой друг да е, освен Калден. Остави го да се свърже с гласовата поща. Същата сутрин звъня още десетина пъти. Звъня, когато Франсис стана от леглото, целуна я и се прибра в собствената си стая. Звъня, докато Мей беше в банята, докато се обличаше. Когато се среса, нагласи гривните и провеси камерата през шията си, пак звъня. Тя го пренебрегна и вместо това си отвори съобщенията.

Имаше редица поздравителни съобщения от хора в Кръга и извън него, като най-вълнуващото беше от самия Бейли, който пишеше, че програмистите вече са започнали работа по идеите й. Работили през цялата нощ, окрилени от вдъхновение, и се надявали до края на седмицата да имат прототип на предложението й, което първо щеше да се приложи в рамките на Кръга, докато го усъвършенстват, след което щеше да бъде пуснато в употреба във всяка държава, където потребителите на Кръга са достатъчно на брой, че да бъде практична операцията.

„Ще наречем програмата ДЕМОРАЖ“, писа Бейли в Зинг. „Демокрация с вашия глас и вашия кураж. Очаквайте я скоро!“

Същата сутрин я поканиха в офиса на програмистите, където се срещна с двайсетина изтощени, но вдъхновени инженери и дизайнери, които очевидно вече бяха разработили бета-версията на Демораж. Когато Мей влезе, я посрещнаха с аплодисменти и стаята притъмня, с изключение на една лампа, която освети жена с дълга черна коса и изражение на едва удържано щастие.

— Здравей, Мей, здравейте, скъпи зрители — каза тя и направи лек поклон. — Казвам се Шарма и за мен е истинско щастие и огромна чест да съм с вас днес, когато ще демонстрираме прототипа на Демораж. Обикновено не действаме чак толкова бързо, нито пък прозрачно, но имайки предвид страстната вяра на Кръга в Демораж и увереността ни, че програмата ще бъде възприета бързо и по цял свят, не намерихме причина да отлагаме.

Екранът на стената се съживи. Появи се думата Демораж, изписана с разчупен шрифт и разположена на синьо-бял раиран флаг.

— Целта ни е да се погрижим всички, които работят в Кръга, да могат да споделят проблемите, които влияят на живота им — най-вече в кампуса, но и във външния свят. Така във всеки един ден, когато искаме да чуем мнението на служителите по какъвто и да е въпрос, кръгаджиите ще получават съобщение с молба да отговорят на съответните въпроси. Очакваме всичко да стане бързо и резултатите да са съществени. И тъй като наистина ценим приноса на всеки един, останалите системи за обмен на съобщения временно ще бъдат блокирани, докато не подадете отговорите си. Нека да ви покажа.

Под логото на Демораж на екрана се появи въпросът „Смятате ли, че трябва да има по-голям избор вегетариански ястия в обедното меню?“. От двете му страни имаше два бутона — с „ДА“ и „НЕ“.

Мей кимна:

— Много впечатляващо, браво на вас!

— Благодарим — каза Шарма. — А сега, ще ни направиш ли удоволствието също така и да гласуваш? — Тя покани Мей да даде отговора си на екрана.

— О! — каза Мей, отиде до екрана и докосна „ДА“.

Всички в стаята заръкопляскаха. На екрана се появи усмихнато личице, увенчано от думите: „Мнението ти е чуто!“. Въпросът изчезна и на негово място се появи надпис: „Резултатът на Демораж: 75% от отговорилите биха искали повече вегетариански ястия. Ще бъде предоставен по-голям избор вегетариански ястия.“

Шарма сияеше.

— Виждате ли? Резултатът, разбира се, е симулиран. Още не всички са в Демораж, но важното е, че видяхте как работи системата. Въпросът се появява, за момент всички спират да вършат каквото вършат, отговарят, и Кръгът мигновено може да предприеме нужните действия, тъй като знае какви са потребностите на хората. Невероятно, нали?

— Абсолютно! — съгласи се Мей.

— Представи си само какво ще стане на национално равнище… и на световно!

— Не ми е по силите да си представя…

— Но нали идеята беше твоя! — учуди се Шарма.

Мей не знаеше как да отговори. Тя ли беше измислила всичко това? Не беше сигурна. Просто тръгна по пътя на логиката: ефикасността и ползите от проучванията на Кръга, постоянният им стремеж към абсолютна наситеност, универсалната надежда за истинска, нефилтрирана и най-вече пълна демокрация. Сега всичко беше в ръцете на стотиците програмисти на Кръга — най-добрите в света. Мей изрече всичко това на глас — че просто е свързала няколко идеи, които са стояли на сантиметри една от друга. Шарма и екипът й засияха, здрависаха се с нея и всички се съгласиха, че направеното до момента тласка Кръга и може би цялото човечество по един съдбовен, нов път.

Мей напусна „Ренесанса“ и на вратата се сблъска с група млади кръгаджии, които я поздравиха, скупчиха се около нея, развълнувани и възбудени, и до един искаха да й кажат, че досега никога не са гласували, че са били абсолютно незаинтересовани от политика, че са се чувствали напълно откъснати от правителството си, едва ли не неми. Казаха й, че докато гласът или името им върху някоя петиция преминат през местното управление, после през щатските управници и накрая през представителите във Вашингтон, все едно са хвърлили писмо в бутилка в безбрежното бурно море. Но сега се чувствали като част от всичко. Ако Демораж проработи, казаха те, след което се засмяха — по-точно, когато влезе в употреба, естествено че ще проработи, — тогава най-сетне ще видим един напълно ангажиран народ, а когато това се случи, страната и светът ще чуят гласа на младите, чийто вроден идеализъм и прогресизъм ще завладеят планетата. Мей слуша подобни неща цял ден, докато блуждаеше из кампуса. Не можеше да се добере от една сграда до друга, без да я заговорят. „Намираме се на прага на истинска промяна“, казваха й. „Промяна, която се случва със скоростта, за която копнеят сърцата ни!“