Дейв Егърс
Кръгът (38)

* * *

Беше 14:02, когато пристигна.

— Здрасти, Мей — посрещна я д-р Вилялобос в приемната на клиниката. — Виждам, че сърдечният ти ритъм е нормален и предполагам, че след спринта ти дотук зрителите също виждат интересни данни. Заповядай, влез.

Като се замислеше, не беше изненада, че и лекарката стана любимка на зрителите. С щедрите си извивки, зноен поглед и мелодичен глас, беше абсолютен хит. Всички, но най-вече хетеросексуалните мъже, си мечтаеха тя да е и техен доктор. Макар в ТиСи да се появяваха и похотливи коментари, неприемливи за човек, който би искал да си запази работата или семейството, като цяло д-р Вилялобос предизвикваше благовъзпитани, но недвусмислено одобрителни отзиви. „Радвам се да видя хубавата докторка!“, писа един мъж, когато Мей влезе в кабинета. „Нека прегледът да започне сега!“, писа друг смелчага. Зад маската на професионализма си д-р Вилялобос несъмнено се радваше на вниманието. Днес носеше блуза с цип, която излагаше на показ част от обилната й гръд — погледната отдалеч изглеждаше съвсем прилично, но през така близкия обектив на Мей придобиваше доста пикантен вид.

— Жизнените ти показатели са много добри — каза тя.

Мей седеше на кушетката, а лекарката стоеше права пред нея. Мей хвърли поглед на гривната си — образът, който заснемаше камерата, със сигурност щеше да зарадва мъжката аудитория. Сякаш усетила, че картината може би става твърде провокативна, д-р Вилялобос се обърна към екрана на стената, където бяха индексирани няколкостотин показатели.

— Броят крачки може да бъде по-висок. Средно стигаш до 5300, а е добре да са най-малко 10 000, особено за човек на твоята възраст.

— Знам, просто напоследък е доста натоварено.

— Разбирам, но нека да ги увеличим малко, какво ще кажеш? Направи го заради мен. Така, тъй като говорим пред всичките ти зрители, бих искала да кажа няколко добри думи за програмата, в която се събират данните ти, Мей. Нарича се Обща здравна информация, или накратко — ОЗИ. Имах едно бивше гадже на име Ози. Ози, ако случайно ни слушаш в момента, да знаеш, че не е кръстена на теб!

Гривната на Мей щеше да се пръсне от съобщения. „Ози, глупак такъв!“

— Чрез ОЗИ разполагаме с реални, актуални данни за всички в Кръга. Ти и останалите новаци бяхте първите, които получихте новите гривни, но оттогава снабдихме и всички останали. И благодарение на това успяхме да съберем перфектни и пълни данни за всичките единайсет хиляди души тук. Представяш ли си? За първи път оценихме предимствата на програмата миналата седмица, когато из кампуса тръгна грип, но за броени минути разбрахме кой го е донесъл. Изпратихме жената да си почива вкъщи и никой не се зарази. Де да можехме и да предотвратим внасянето на бацили отвън… Ако никой не излизаше от кампуса и не му се полепяха всякакви мръсотии, всичко щеше да е идеално. Но вместо да ви надувам главата с това, нека по-добре да се съсредоточим върху теб, Мей.

— Стига новините да са добри… — каза Мей и се опита да се усмихне. Беше доста напрегната и й се искаше да се приключва по-скоро.

— Смятам, че са добри — каза лекарката. — Получих ги от твой зрител от Шотландия. От известно време ти следи жизнените показатели и когато ги засича с ДНК маркерите ти, открива, че начинът ти на хранене, най-вече нитратите, повишава предразположеността ти към рак.

— Божичко! Наистина ли? Затова ли ме повика?

— Чакай, чакай, не се притеснявай. Решението е лесно. Нямаш рак и сигурно никога няма да имаш. Но знаеш, че имаш маркер за рак на стомашно-чревния тракт, просто повишен риск. И този учен от Глазгоу, който е следил показателите ти, е видял, че ядеш салам и други меса с нитрати, което би могло да предизвика клетъчна мутация.

— Продължаваш да ме плашиш…

— Олеле, извинявай, не беше умишлено. Но слава богу, че е наблюдавал данните. Ние също ги наблюдаваме, разбира се, и все по-често успяваме да го правим през цялото време. Хубавото в това, да имаш толкова много приятели по цял свят, е, че един от тях, на осем хиляди километра оттук, може да ти помогне да предотвратиш нарастващия риск.

— Значи никакви нитрати повече.

— Да, най-добре без тях. Пратих ти по Зинг списък с храни, в които се съдържат, и зрителите ти също могат да го видят. Тези храни по принцип трябва да се приемат в умерени количества, но при повишен риск от рак или наличие на болестта в семейството, трябва напълно да се избягват. Надявам се, ще се погрижиш да предадеш и на родителите ти, в случай че не са си отваряли Зинг съобщенията.

— О, сигурна съм, че ги четат.

— Ами, това ни води до не толкова добрите новини. Не става въпрос за теб или здравето ти, а за майка ти и баща ти. Те са добре, но просто искам да ти покажа нещо.

Д-р Вилялобос изкара на екрана образите от камерите, които бяха инсталирали в къщата един месец след началото на лечението на татко й. Лекарският екип на Кръга проявяваше жив интерес към неговия случай и искаха да получават колкото се може повече данни.

— Виждаш ли нещо нередно? — попита докторката.

Мей огледа екрана. В решетката от шестнайсет образа дванайсет бяха черни.

— Само четири работят.

— Точно така.

Мей се вгледа в четирите картини, но не видя никого.

— Техниците ходили ли са на проверка?

— Няма нужда. Видяхме как се случи. Просто се пресегнаха и ги покриха с нещо. Някаква лепенка или просто плат. Знаеше ли за това?

— Не. Много съжалявам! Не е трябвало да го правят!

Мей инстинктивно погледна броя на зрителите: 1 298 001. Винаги рязко се повишаваше по време на посещенията й при д-р Вилялобос. Сега всички тези хора знаеха. Усети как лицето й пламна.

— Чували ли сте се наскоро? — попита докторката. — Според записите ни не сте. Но се чудех дали…

— Не сме говорили от няколко дни — каза Мей. Всъщност беше минала над една седмица. Беше опитвала да им се обади, но без успех. Беше им писала, но не отговаряха.

— Би ли се ангажирала с едно посещение? Както знаеш, трудно можем да предоставим добри медицински грижи, когато ни държат в неведение.