Дейв Егърс
Кръгът (2)

* * *

— Е — погледна я Ани в асансьора, докато се спускаха към офисите, — трябва да вървя да посвърша малко работа. Време е за инспекция на планктона.

— Моля?

— Нали се сещаш, дребни бизнес проекти, които се надяват големият кит — тоест ние — да ги хареса и да ги изпапка. Веднъж седмично се срещаме с такива хора, мераклии да станат новия Тай, които се опитват да ни убедят, че трябва да ги наемем. Малко е тъжно, защото вече дори не се и преструват, че ще носят някакъв приход или дори че имат потенциал за такъв. Слушай, ще те предам в ръцете на двама представители на компанията. Взимат си работата много на сериозно. Внимавай, защото наистина я взимат много на сериозно. Ще те разведат из останалата част от кампуса, а после ще мина да те взема за партито по случай слънцестоенето, става ли? Започва в седем.

Вратите се отвориха на втория етаж, близо до Стъклената столова, и Ани представи Мей на Дениз и Джосая. И двамата наближаваха трийсетте, излъчваха искреност и бяха облечени в семпли ризи в приятни цветове. Всеки стисна дланта на Мей в своите две и едва ли не се поклони.

— Погрижете се днес да не работи — бяха последните думи на Ани, преди да изчезне обратно в асансьора.

Джосая, слаб и силно луничав мъж, извърна сините си немигащи очи към Мей.

— Толкова се радваме да се запознаем!

Дениз, висока, слаба и с азиатски черти, се усмихна и за миг затвори очи, все едно се наслаждава на момента.

— Ани ни разказа за вас двете и от колко отдавна се познавате. Тя е душата и сърцето на това място, затова сме големи късметлии, че вече и ти си при нас.

— Всички обичат Ани — добави Джосая.

Мей се почувства доста неловко от почтителното им отношение. Със сигурност бяха по-възрастни от нея, но се държаха все едно е някое величие на посещение.

— И така, знам, че сигурно част от нещата ще са излишни — каза Джосая, — но бихме искали да ти направим пълната обиколка, ако нямаш нищо против. Обещаваме да не те разочароваме.

Мей се засмя, подкани ги да вървят и тръгна след тях.

Останалата част от деня премина във вихър от стъклени стаи и кратки, невероятно сърдечни срещи. Всички, с които се запозна, бяха заети и на прага на преумората, но въпреки това я увериха колко много се вълнуват от тази среща, колко се радват, че вече са колеги, не пропуснаха да отбележат, че всеки приятел на Ани е и техен… Заведоха я до здравния център и я представиха на д-р Хемптън, лекарката с расти, която го ръководеше. Показаха й спешното отделение и я запознаха със сестрата, шотландка, която приемаше пациентите. Обиколиха биоградините с площ близо сто квадратни метра, където двама фермери показваха на голяма група служители на Кръга новата реколта моркови, домати и къдраво зеле. Отидоха до миниголф игрището, киното, боулинг залата, магазина за хранителни стоки. Най-накрая стигнаха до самия край на кампуса, поне така предположи Мей, тъй като видя оградата и отвъд нея — покривите на хотелите в Сан Винченцо, където отсядаха посетителите на Кръга. Дениз и Джосая я заведоха до общежитията. Ани й беше споменала, че често преспива там и вече ги предпочита пред собственото си жилище. Когато се разходиха по коридорите и видя подредените стаи, всяка с лъскав кухненски бокс, бюро, мек диван и легло, Мей трябваше да признае, че наистина излъчваха някаква притегателна сила.

— В момента имаме сто и осемдесет стаи, но се разрастваме бързо — каза Джосая. — При десетина хиляди души в кампуса винаги има даден процент, които работят до късно или просто искат да си подремнат през деня. Стаите са винаги безплатни, винаги почистени — само трябва да провериш онлайн кои са свободни. В момента се изчерпват много бързо, но планът е да станат поне няколко хиляди в рамките на следващите една-две години.

— А след парти като това довечера, всичко задължително се запълва — добави Дениз и й смигна заговорнически.

Обиколката продължи и следобеда, когато минаха през кулинарния курс да дегустират храната, която в този ден се приготвяше под инструктажа на прочута млада готвачка, известна с това, че не изхвърля никоя част на животното. Тя поднесе на Мей ястие, наречено „печено свинско лице“, което Мей опита и установи, че има вкус на по-тлъст бекон. Много й хареса. Разминаха се с други посетители на обиколка из кампуса — групи колежани, търговци и един сенатор с антуража си. Видяха зала за старомодни аркадни игри и игрище за бадминтон, където, както знаеше от Ани, бяха наели бивш световен шампион. Вече се стъмваше, когато Джосая и Дениз я върнаха обратно в центъра на кампуса. Хората поставяха факли по тревните площи наоколо и ги палеха.

Няколко хиляди служители на Кръга започнаха да се събират в здрача и застанала сред тях, Мей знаеше, че никога повече няма да иска нито да работи, нито изобщо да се намира някъде другаде. Родният й град и останалата част от Калифорния, останалата част от Америка, й се струваха някаква хаотична бъркотия в развиващия се свят. Извън стените на „Кръгът“ всичко беше глъч и борба, провал и мръсотия. Тук обаче всичко беше изкусурено. Най-кадърните хора бяха създали най-кадърните системи, а най-кадърните системи бяха донесли неограничен капитал, довел до това — най-доброто работно място. И нищо чудно, помисли си Мей. Кой друг може да създаде утопия освен самите утописти?