Дейв Егърс
Кръгът (18)

* * *

След като се върна на бюрото си след интервюто, Мей се самонахока. Що за човек? Ако не друго, със сигурност се чувстваше засрамена. До момента бе вършила абсолютния минимум. Отвращаваше се от себе си и съчувстваше на Ани. Няма как да не е чула за приятелката си готованка Мей, която прие този подарък, тази мечтана работа в Кръга — компания, която се погрижи за родителите й, спаси ги от семейна катастрофа! — и после не си мръдна пръста. Мамка му, Мей, хайде да ти пука малко повече! Дай нещо на света!

Писа на Ани, да й се извини, да й каже, че ще се постарае повече, че я е срам, че не е искала да злоупотреби с тази привилегия, с този подарък и че няма нужда Ани да й отговаря, че Мей просто ще се постарае повече, хиляда пъти повече, още от този момент, веднага. Ани все пак й писа, че няма за какво да се тревожи, било е просто предупреждение, мъмрене, нормално нещо за всеки новак. Мей погледна часа. Шест. Имаше много часове пред себе си да се поправи, тук и сега, затова запретна ръкави и изпрати четири съобщения в Зинг, трийсет и два коментара и осемдесет и осем усмивки.

След час ПопРангът й се повиши на 7288. Трудно премина бариерата от седем хиляди, но до осем часа, след като се включи и коментира в единайсет дискусионни групи, изпрати още дванайсет съобщения в Зинг (едно от които беше в световните топ 5000 за този час) и се присъедини към още шейсет и седем теми, все пак успя. Рейтингът й стана 6872. Тогава се пренасочи към Вътрешния кръг. Беше изостанала с няколкостотин съобщения и се зае с тях. Отговори на около седемдесет, прие единайсет покани за събития в кампуса, подписа девет петиции и изпрати коментари и конструктивна критика за четири продукта в бета-версия.

До 10:16 часа рейтингът й стана 5342 и, пак, платото на петте хиляди беше трудно за покоряване. Написа поредица от коментари в Зинг за една нова услуга на Кръга, която позволяваше на ползвателите да знаят кога името им се споменава в съобщения, пратени от други хора. Един от коментарите й, седмият в тази тема, стана хит и беше цитиран 2904 пъти, което повиши ПопРангът й на 3887.

Почувства се горда с постижението си, с възможностите, които се откриваха пред нея, което обаче бе съпътствано от почти крайно изтощение. Наближаваше полунощ и трябваше да поспи. Твърде късно бе да се прибира, затова провери дали има свободни стаи в общежитието, резервира си една, получи код за достъп и се отправи през кампуса към комплекса.

Когато затвори вратата след себе си, се почувства като идиот, задето досега не се е възползвала от това удобство. Стаята беше безупречна, цялата в светло дърво със сребристи акценти, с подово отопление и толкова бели и чисти чаршафи, че чак скърцаха при допир. Матракът, както пишеше на картичката до леглото, беше органичен, не с пружини или пяна, а от някакъв нов материал, който Мей усети като по-стегнат, но същевременно и по-гъвкав — несравним с всяко друго легло, на което беше лягала. Сгуши се в одеялото, бяло и пухкаво като облак.

Само че не можеше да заспи. Сега, когато знаеше колко по-добре може да се справи, отново си влезе в профила, този път през таблета, и се зарече да работи до два сутринта. Реши да надвие трите хиляди.

И успя, макар вече да беше 3:19. Не й се спеше, но знаеше, че трябва да почине и най-сетне се зави и изгаси лампите.

На сутринта прегледа шкафовете и скриновете. Знаеше, че ще са заредени с какви ли не чисто нови дрехи, които можеше да ползва временно или просто да си вземе. Избра памучна тениска и панталон седем осми. На умивалника имаше неотваряни флакони с овлажняващ крем и вода за уста от органични, местни продукти, и пробва и от двете. Изкъпа се, облече се и беше обратно на бюрото си в 8:20.

Усилията й мигновено дадоха плод. На третия екран имаше порой от поздравителни съобщения — от Дан, Джаред, Джосая и Дениз, по около пет от всеки, и над десет от Ани, която звучеше толкова горда и развълнувана, че аха да се пръсне.

Мълвата бързо се разпространи из Вътрешния кръг и до обяд Мей получи 7716 усмивки. Всички си знаели, че може да се справи. Всички виждаха велико бъдеще за нея в Кръга, всички бяха сигурни, че за нула време ще се изстреля от О.К., не по-късно от септември, защото рядко се случваше някой да се издигне толкова бързо в рейтинга на активност и с такъв безупречен фокус.

Новото чувство на компетентност и самочувствие я понесе през работната седмица и тъй като беше толкова близо до заветните топ 2000, седя зад бюрото до късно през уикенда и се върна рано в понеделник, решена да пребори това предизвикателство, като спеше все в същата стая. Знаеше, че влезлите в първите 2000, известни като „Топ2K“ са кръгаджии, почти вманиачени в социалната си активност, и се брояха за елит сред хората, които следяха темите им. Членовете на Топ2K на практика стояха заковани за позициите си, с изключение на няколко допълнения или размествания в класацията, вече почти осемнайсет месеца.

Но Мей трябваше да опита. До четвъртък вечерта беше стигнала 2219 и знаеше, че е сред група колеги със сходни стремежи, които трескаво се стремяха към върха. Работи един час и забеляза, че е минала само две позиции напред — до 2217. Щеше да е трудно, да, но предизвикателството беше сладко. С всеки праг, който премина дотук, получи толкова признание, а и сякаш по този начин се отплащаше на Ани — така че това й даваше сили да продължи напред.

Към десет вечерта, тъкмо когато започна да се уморява и едва се беше добрала до 2188, получи прозрение — беше млада, силна и ако се стегне да работи през цялата нощ, само една нощ без сън, има шанс да пробие в Топ2K, докато другите спят.

Подсили се с енергийна напитка и желирани бонбони и когато кофеинът и захарта подействаха, се почувства непобедима. Третият екран не беше достатъчен. Зае се и с Външния Кръг без каквото и да е затруднение. Продължи да напира. Включи се в още няколкостотин теми в Зинг, като започна с по един коментар във всяка. Скоро се озова на позиция 2012, но съпротивата вече беше осезаема. Написа 33 коментара на сайт за тестване на продукти и се издигна до 2009. Погледна лявата си китка, за да види как реагира тялото й, и с вълнение установи, че пулсът й се покачва. Всичко беше под неин контрол и имаше нужда от още. Общият брой параметри, които следеше, бяха едва 41. Виждаше средната си оценка от клиентите — 97. Последната си оценка — 99. Средно аритметично на екипа — 96. Броя запитвания, които е поела до момента днес — 221, и броя на тези за вчера по същото време — 219, и средния й брой — 220, в сравнение със 198 от другите членове на екипа. На втория екран виждаше колко съобщения е получила от други служители днес (1192) и колко от тях е прочела (239), и на колко е отговорила (88). Последните покани за събития на Кръга бяха 41, 28 от които беше приела. Виждаше общия брой на всички посетители на сайтовете на Кръга — 3,2 милиарда, и колко пъти са били разгледани страниците на тези сайтове — 88,7 милиарда. Приятелите й от Външния кръг бяха 762, а поканите за приятелство — 27. Следеше темите на 10 343 души в Зинг, а 18 198 души следяха нейните. Непрочетените й съобщения в Зинг бяха 887. Апликацията й препоръчваше да следи още 12 862 души. В дигиталната си библиотека имаше 6877 песни на 921 изпълнители и на базата на музикалния й вкус препоръчаните изпълнители бяха 3408. Снимките й бяха 33 002, а препоръчаните — 100 038. Температурата в сградата беше 21 градуса, а навън — 22. В кампуса днес бяха работили 10 981 служители, а посетителите за деня бяха 248. Беше задала на системата да й сигнализира за 45 имена и теми и всеки път, когато те се споменаваха в някой от разговорите, които следеше, тя получаваше съобщение. Днешните бяха 187. Виждаше колко души са прегледали профила й днес (210) и средно за колко време — 1,3 минути. Разбира се, ако искаше, можеше да навлезе още по-дълбоко и да провери какво точно е разглеждал всеки. Здравните й показатели добавяха още няколко десетки числа и всяко от тях й носеше чувство за спокойствие и контрол. Следеше пулса си и знаеше, че е добър. Знаеше броя на стъпките си — 8200 за деня, и че без усилие може да ги направи 10 000. Знаеше, че е добре хидратирана и че калорийният й прием е в границите на нормалното за човек с нейната телесна маса. И изведнъж осъзна, че единственото, което някога реално й е причинявало стрес или притеснения, не е било външна сила, независим фактор — опасност за здравето й или нещастието и проблемите на хората около нея. Всъщност беше вътрешно. Субективно. Състоянието да не знае. Не беше сдърпването с приятел или това, че Джосая и Дениз са я смъмрили, а фактът, че няма представа какво означава това, какви са намеренията им, последствията, бъдещето. Ако разбереше, щеше да е спокойна. Знаеше почти със сигурност къде са родителите й: както винаги, вкъщи. Можеше да провери къде е Ани: в кабинета си, където може би още работеше. Но къде е Калден? Минаха две седмици от последната им среща. Писа на Ани.

„Будна ли си?“

„Винаги.“

„Още нищо от Калден.“

„Стареца? Може да е умрял. След един дълъг живот.“

„Сериозно ли мислиш, че е шпионин?“

„Мисля, че си се разминала на косъм. Радвам се, че го няма. Притеснявах се за последиците, ако е агент.“

„Не е.“

„Значи просто е стар. Може би е нечий дядо и просто се е загубил? Още по-добре. Твърде млада си да ставаш вдовица.“

Мей се замисли за ръцете му. Тези ръце я бяха съсипали. Всичко, което искаше в момента, бяха ръцете му отново да я докосват. Дланта на кръста й, която я притискаше все по-близо. Наистина ли желанията й бяха толкова прости? И къде, по дяволите, потъна? Няма право да изчезва така.

Отново провери с търсачката в Кръга. Беше пробвала вече десетки пъти, без резултат. Но имаше право да знае къде е. Поне къде е, кой е. Ето това беше ненужното, старовремско бреме на несигурността. Можеше да научи мигновено каква е температурата в Джакарта, но не можеше да открие един човек в кампус като този? Къде е този мъж, който я бе докоснал така? Ако можеше да елиминира подобна несигурност — кога и от кого ще бъде докосната отново по определен начин, — щеше да елиминира и повечето източници на стрес на този свят, както може би и прилива на отчаяние, който набираше сила в гърдите й. Беше усещала това чувство, тази черна цепнатина, това проглушаващо раздиране дълбоко в себе си по няколко пъти в седмицата. Обикновено не траеше дълго, но когато затвореше очи, виждаше малко разкъсване в някаква черна тъкан и през този процеп чуваше писъците на милион невидими души. Осъзна колко странно е това и че не го е споделяла с никого. Можеше да го опише на Ани, но не искаше да я тревожи толкова скоро след идването си в Кръга. Какво е това чувство? Кой пищи през процепа в тъканта? Беше открила, че най-добрият начин да го преодолее, е да удвои концентрацията си, да се заеме с работа, да даде повече от себе си. За миг й мина глупавата мисъл, че може би ще открие Калден в ЛюбЛюб. Все пак пробва и се почувства като идиот, когато надеждите й не се потвърдиха. Цепнатината се разтваряше в нея, чернотата я обладаваше. Затвори очи и чу подводни писъци. Прокле незнанието и осъзна, че й трябва някой, за когото ще знае. Когото може да открие.