Дейв Егърс
Кръгът (29)

* * *

Мей се въртя в леглото цяла нощ. Адреналинът не й даваше мира. Как можа да постъпи толкова глупаво? Не беше крадец. Ами ако Марион не я беше спасила? Можеше да изгуби всичко. Щяха да се обадят на родителите й да платят гаранцията, а мястото й в Кръга щеше да е загубено. Никога не беше получавала и един фиш за превишена скорост, никога не се беше вкарвала в каквито и да е проблеми, а сега изведнъж открадна каяк за хиляда долара.

Но всичко свърши и на раздяла Марион дори настоя скоро пак да дойде. „Знам, че ще ти е неудобно, но искам да се върнеш. Ако трябва, с кучета ще те докарам.“ Ясно й беше, че Мей ще се чувства толкова гузна, толкова ще я е срам, че няма да иска да погледне Марион в очите.

Въпреки всичко, когато се събуди след няколко часа трескав сън, Мей изпита странно чувство за свобода, сякаш се бе събудила от кошмар и сега осъзнаваше, че всичко е било сън. Започна деня си на чисто и отиде на работа.

Влезе в системата в осем и трийсет. Рангът й беше 3892. Цяла сутрин работи с невероятната целенасоченост, постижима в продължение на няколко часа след една почти безсънна нощ. В главата й периодично изплуваха спомени от миналата вечер — тихата сребриста вода, самотният бор на острова, ослепителната светлина на патрулката, синтетичната миризма в купето, идиотският разговор с Мърсър, — но тези спомени избледняваха, или поне тя ги караше да избледнеят, докато не получи съобщение от Дан на втория си екран: „Моля, ела в офиса ми възможно най-скоро. Джаред ще те покрие“.

Мей хукна нататък и когато стигна до вратата, Дан стоеше прав, в готовност. По лицето му сякаш беше изписано някакво задоволство, че се е отзовала толкова бързо. Той затвори вратата и двамата седнаха.

— Мей, знаеш ли за какво бих искал да разговаряме?

Това тест ли беше, да види дали ще го излъже?

— Съжалявам, не знам — пробва тя.

Дан бавно примигна.

— Мей. Последен шанс.

— Да не би да е за вчера? — Ако Дан не знаеше за полицията, можеше да си измисли нещо друго, което се е случило късно вечерта.

— Да, за това е. Мей, нещата са много сериозни.

Знае. Божичко, знае. Някъде дълбоко в себе си Мей осъзна, че Кръгът вероятно получава сигнал всеки път, когато арестуват или разпитват някой служител в полицията. Съвсем логично.

— Но нямаше никаква глоба — възрази Мей. — Марион изясни цялото положение.

— Марион е собственичката, така ли?

— Да.

— Добре, Мей, но и двамата знаем, че е било извършено престъпление, не съм ли прав?

Мей не знаеше какво да каже.

— Виж, ще ти спестя гоненицата. Знаеше ли, че един служител на Кръга, Гари Кац, наскоро е сложил камера на онзи плаж?

Сърцето й потъна в петите.

— Не, не знаех.

— Както и Уолт, синът на собственичката?

— Не знаех.

— Добре, първо на първо, това само по себе си е притеснително. От време на време ходиш да караш каяк, нали така? Виждам го в профила ти. Джосая и Дениз казват, че сте си поговорили за това.

— Да, ходя понякога. Не бях карала от известно време.

— Но никога не ти е хрумвало да провериш какви са условията?

— Не. Но знам, че трябва. Само че всеки път, когато отивам, някак става импулсивно. Плажът ми е на път от къщата на нашите и…

— И вчера си била у тях? — попита Дан с тон, от който й стана ясно, че ако отговори с „да“, той ще се ядоса още повече.

— Бях… само за вечеря.

Дан се изправи и й обърна гръб. Чуваше дъха му, който излизаше с гневни залпове. Обзе я ясното чувство, че всеки момент ще бъде уволнена. Сети се за Ани. Можеше ли да я спаси? Не и този път.

— Така — каза Дан. — Значи, отиваш си до вкъщи, пропускайки всякакви събития тук, и по обратния път спираш при каяците, след като вече е затворено. Не ми казвай, че не си знаела, че вече не работят.

— Предположих, но просто исках да съм сигурна.

— И когато виждаш един каяк от външната страна на ограждението, просто решаваш да го вземеш.

— Под наем. Имам членство.

— Виждала ли си записа?

Дан се обърна към екрана на стената. Мей видя плажа, ясно осветен от луната и заснет от широкоъгълна камера. Индикаторът в долния ъгъл на екрана показваше 10:14 вечерта.

— Не смяташ ли, че подобна камера би ти била от полза? — попита той. — Поне заради условията? — Не изчака отговор. — Да видим и теб самата.

Той превъртя за няколко секунди и Мей видя как собствената й тъмна фигура се появява на плажа. Всичко беше съвсем ясно — изненадата й, че намира каяка, моментите на решителност и колебание, след това бързото завличане на каяка до водата и извън кадър.

— Добре, както сама виждаш, съвсем очевидно е — знаеш, че извършваш нещо нередно. Това не е поведение на човек, който има твърда уговорка с Мардж или както там беше. Да, радвам се, че двете сте успели да нагодите историите си и не са ви арестували, тъй като това щеше да направи позицията ти тук невъзможна. В Кръга не работят престъпници. Но все пак, честно казано, от всичко това ми се повдига. Лъжи и недомлъвки. Направо не мога да повярвам, че в момента говорим за това.

Отново я заля онова чувство, някаква вибрация във въздуха, че ще я уволнят. Но ако беше така, Дан нямаше да похаби толкова време за нея, нали? А и би ли уволнил някого, нает от Ани, която стоеше толкова над него? Ако я уволняваха, щеше да го разбере от самата Ани. Затова Мей просто стисна зъби, с надеждата, че нещата ще се развият в друга посока.

— Така, кажи ми, какво липсва тук? — попита Дан и посочи замръзналия на екрана образ на Мей, която се качваше в каяка.

— Не знам.

— Наистина ли не знаеш?

— Позволение да използвам каяка?

— Със сигурност — каза той рязко, — но какво друго?

Мей поклати глава.

— Съжалявам. Не знам.

— Обикновено не носиш ли жилетка?

— Да, да, нося. Но бяха от другата страна на оградата.

— Ами ако нещо ти се беше случило, не дай боже, как щяха да се почувстват родителите ти? Ами Мардж?

— Марион.

— Как щеше да се почувства тя? Една-единствена нощ и бизнесът й е приключил. Край. И всички хора, които работят за нея, остават без работа. Затварят плажа. Карането на каяк в залива, като бизнес, отива по дяволите. Единствено и само заради твоята безотговорност. И, извини ме за откровеността, заради твоя егоизъм.

— Така е — промълви Мей, когато жилото на истината я прободе. Беше постъпила егоистично. Не беше помислила за нищо друго, освен за собствените си желания.

— Тъжно е, защото така добре вървеше напред. ПопРангът ти е цели 1668 точки. Конверсионният ти рейтинг и търговската ти стойност бяха в топ четвъртината. И сега това. — Дан въздъхна тежко. — Но колкото и притеснително да е всичко това, то все пак ни дава възможност за безценен урок. И имам предвид безценен урок на животопроменящо равнище. Тази позорна случка ти дава възможност да се срещнеш със самия Еймън Бейли.

Мей неволно ахна.

— Да. Прояви интерес към случая, когато осъзна до каква степен това се припокрива с личните му интереси и като цяло с целите на Кръга. Би ли разговаряла с Еймън на тази тема?

— Да — успя да промълви тя. — Разбира се.

— Чудесно. Той доста се вълнува за срещата ви. В шест часа довечера ще те заведат в офиса му. Моля те, използвай времето дотогава да си събереш мислите.