Дейв Егърс
Кръгът (28)

* * *

Когато стигна обратно до плажа на Марион, на пръв поглед всичко изглеждаше както го беше оставила. Не се виждаше жива душа и светлината в караваната все още се мъжделееше, розовееща и слаба.

Мей скочи на брега, където краката й потънаха дълбоко в мокрия пясък, и затегли каяка по плажа. Мускулите й бяха претоварени и тя спря, пусна каяка и се протегна. С ръце над главата погледна към паркинга и видя колата си, но до нея вече имаше и друга. И докато я оглеждаше и се чудеше да не би Марион да се е върнала, изведнъж я заслепи ярка бяла светлина.

— Не мърдай — изгърмя глас през високоговорител.

Мей инстинктивно се извърна.

— Стой на място! — блъсна я гласът отново, този път с жлъч.

Тя замръзна, но едва запази равновесие и за миг се притесни колко ли ще издържи в тази поза, но нямаше нужда. Две сенки се спуснаха върху нея, подхванаха я грубо и закопчаха с белезници ръцете й зад гърба.

Мей седеше на задната седалка в патрулката, а полицаите, вече по-спокойни, се опитваха да преценят дали това, което им казваше — че е редовен клиент, че има членство и просто се е забавила, — би могло да е истината. Бяха се свързали с Марион по телефона и тя беше потвърдила, че Мей й е клиент, но когато я попитаха дали Мей е взимала каяк под наем предишния ден и просто е закъсняла, Марион каза, че веднага идва и затвори.

Двайсет минути по-късно Марион пристигна. Седеше на предната седалка на стар червен пикап до брадат шофьор, който изглеждаше слисан и раздразнен. Когато я видя как залита по пътя към полицейската кола, на Мей й стана ясно, че е пияна, както може би и брадатият мъж. Той още седеше в колата и като че ли нямаше намерение да мръдне оттам.

Когато приближи патрулката и видя Мей със закопчани зад гърба ръце, Марион сякаш в миг изтрезня.

— О, боже мили — завтече се тя към Мей. Обърна се към полицаите. — Това е Мей Холанд. Редовен клиент. Тук е като у дома си. Как, за бога, се е стигнало до това? Какво става?

Полицаите обясниха, че са получили два независими сигнала за евентуална кражба.

— Едното обаждане беше от гражданин, който пожела да остане анонимен. — Тогава се обърнаха към Мей. — А другия сигнал получихме от една от собствените ви камери, госпожо Льофевър.