Джейми Макгуайър
Ходещо бедствие (8)

Седма глава
Да виждаш в червено

Преди да стигнем до бара, Америка дръпна най-добрата си приятелка на дансинга. Сексапилните високи розови обувки на Аби грееха на светлината и аз се усмихнах заедно с нея необузданите движения на Америка. Погледът ми се спусна надолу по черната й рокля и се спря на бедрата й. Грациозна беше, признавах й го. В съзнанието ми се промъкна мисълта за секс и бързо отклоних очи.

В „Червената врата“ имаше доста хора. Виждаха се и непознати лица, но повечето бяха редовни посетители. Всеки нов тук беше свежа плячка за нас, останалите, които нямахме въображение за нищо друго, освен да идваме в бара всеки уикенд. Особено момичета като Аби и Америка.

Взех си бира, гаврътнах половината и се обърнах пак към дансинга. Не може да се каже, че зяпах умишлено, още повече че изражението ми вероятно беше същото като на всички останали кретени, които ги гледаха.

Песента свърши и Аби издърпа Америка на бара. Двете се усмихваха задъхани и точно толкова изпотени, че да бъдат още по-сексапилни.

— Така ще бъде цяла вечер, Мер. Просто не им обръщай внимание — рече Шеп.

Америка гледаше някъде зад гърба ми с лице, изкривено от погнуса. Можех само да си представя кого вижда. Но не беше Меган. Тя не беше от тези, които чакат в периферията.

— Все едно Вегас е повърнал върху ято лешояди — изсумтя Америка.

Погледнах през рамо и видях три момичета от сестринството на Лекси, застанали заедно. Друго стоеше до мен с широка усмивка. Всички се ухилиха, когато ги забелязах, и бързо се извърнах, за да допия бирата си. По някаква причина момичетата, които се държаха така, страшно дразнеха Америка. Не можех обаче да не се съглася с това за лешоядите.

Запалих цигара и поръчах още две бири. Блондинката, която стоеше до мен, Брук, се усмихна и прехапа долната си устна. За момент се спрях, чудейки се дали ще се разплаче, или ще ме прегърне. Едва когато Ками отвори бирите и ги плъзна към мен, осъзнах защо Брук изглежда така нелепо. Тя взе едната бира и понечи да отпие, но аз я издърпах от ръката й.

— Не е за теб — казах й и я подадох на Аби.

Брук отиде ядосана при приятелките си. Аби обаче изглеждаше доста доволна и отпиваше мъжки от бирата.

— Все едно бих взел бира на някаква мацка в бара — казах аз. Мислех си, че ще я развеселя, но тя само вдигна своята бутилка с кисело изражение. Леко се усмихнах. — Ти си друго нещо.

Аби чукна бутилката си в моята, видимо раздразнена.

— За единственото момиче, с което тип без никакви критерии не иска да спи.

— Ти сериозно ли говориш? — Дръпнах бутилката от устата й. Тя не отговори и аз се наведох към нея. — Първо на първо… имам критерии. Никога не съм бил с грозна жена. Никога. И второ, исках да спя с теб. Мислил съм си как те хвърлям на дивана по петдесет различни начина, но не съм го направил, защото вече не гледам на теб по този начин. Не че не ме привличаш. Просто ти си нещо повече.

По лицето й се плъзна самодоволна усмивка.

— Смяташ, че съм твърде добра за теб.

Не можех да повярвам. Тя наистина не разбираше.

— Не се сещам за никого, когото познавам, който да е достатъчно добър за теб.

Самодоволството й изчезна, заменено от трогната, признателна усмивка.

— Благодаря, Трав — каза тя и остави празната си бутилка на бара.

Определено можеше да изненада всеки, стига да поискаше. В друг случай би ми се видяло тъпо, но тя беше толкова уверена… не знам… всичко, което правеше, беше секси.

Станах и я хванах за ръката.

— Ела — подканих я, повличайки я към дансинга.

— Пих доста! Ще падна!

Вече на дансинга аз я хванах за хълбоците и я притиснах към себе си, така че между нас да не остане никакво място.

— Млъквай и танцувай.

Усмивката изчезнаха от лицето й и тялото й започна да се движи заедно с моето в такт с музиката. Не можех да сваля ръцете си от нея. Колкото по-близо бях до нея, толкова по-силна нужда имах да се приближа още. Косата й беше в лицето ми и макар да бях пил предостатъчно, всичките ми сетива бяха будни. Усещането за дупето й, притиснато в мен, движенията на хълбоците й, начинът, по който се облягаше на гърдите ми и отпускаше глава на рамото ми — искаше ми се да я завлека в някой тъмен ъгъл и да усетя вкуса на устата й. Аби се обърна и ме погледна с палава усмивка. Спусна ръце от раменете ми и прокара пръсти по гърдите и корема ми. Едва не полудях; исках я на мига. Тя се извърна с гръб към мен и сърцето ми заби още по-бързо. Така беше още по близо. Стиснах я за хълбоците и я притиснах към себе си.

Обвих ръце около кръста й и зарових лице в косата й. Тя беше пропита с пот и парфюм. Всички разумни мисли изчезнаха. Песента свършваше, но Аби с нищо не показваше, че ще спре.

Наведе се назад и положи глава на рамото ми. Част от косата й се отметна и така се оголи лъщящата кожа на шията й. Волята ми се стопи. Докоснах с устни нежното местенце на ухото й. Вече не можех да спра. Отворих уста и облизах солената влага от кожата й.

Тялото й се стегна и тя се отдръпна.

— Какво има, Враб? — засмях се аз, леко учуден.

Бях останал с впечатлението, че ме желае. Мислех си, че си прекарваме добре, а ето че тя изглеждаше по-ядосана от всякога.

Вместо да избухне, тя си проби път през тълпата и отиде на бара, а аз я последвах. Знаех, че скоро ще разбера какво точно съм сгрешил.

Седнах на свободното място до нея. Аби даде знак на Ками, че иска още една бира, и аз също си поръчах. Тя изпи половината на един дъх и тресна бутилката си на бара.

— Мислиш, че така ще промениш мнението на другите за нас?

Избухнах в смях. След цялото това търкане в оная ми работа тя още се притесняваше как изглежда?

— Пет пари не давам за другите.

Тя ме стрелна с бесен поглед, а после се обърна отново напред.

— Врабчо… — казах аз, като докоснах ръката й.

Тя се отдръпна.

— Недей. Никога не бих могла да се напия толкова, че да позволя да ме проснеш на онзи диван.

Обзе ме мигновена ярост. Никога не се бях държал така с нея. Никога. Тя ме водеше, аз я целунах по шията, а сега откачи.

Понечих да кажа нещо, но в този момент до мен застана Меган.

— Охо, това пък ако не е Травис Мадокс.

— Здрасти, Меган.

Аби я изгледа, явно изненадана от появата й. Меган страшно я биваше да накланя везните в своя полза.

— Запознай ме с гаджето си — усмихна се тя.

Отлично знаеше, че Аби не ми е гадже. „Въведение в курвенското поведение“: ако мъжът, върху когото си насочила мерника си, е с приятелка, накарай го да си признае, че не е обвързан с нея. Създава несигурност и нестабилност.

Знаех, че точно това прави Меган сега. По дяволите, щом Аби ме мислеше за изверг, можеше да се държа като такъв. Плъзнах бирата си по бара, тя падна и се разби на пода.

— Тя не ми е гадже.

Съзнателно не обърнах внимание на реакцията на Аби, а вместо това грабнах Меган за ръката и я поведох към дансинга. Тя ме следваше и щастливо люлееше ръката ми, докато стъпихме върху дървения подиум. Танците с Меган всеки път бяха забавни. Тя нямаше срам от нищо и ми позволяваше да правя каквото си поискам, на дансинга и извън него. Както обикновено ставаше, повечето други танцуващи спряха, за да ни зяпат.

И друг път правехме представление, но сега се чувствах невероятно похотлив. Тъмната коса на Меган ме зашлеви няколко пъти в лицето, но аз не трепнах. Вдигнах я и тя обви крака около кръста ми, после се изви назад и протегна ръце над главата си. Усмихна се, когато я натиснах пред целия бар, а щом я оставих на крака, се обърна и се наведе, хващайки се за глезените. По лицето ми се стичаше пот. Кожата й беше толкова влажна, че ръцете ми се плъзгаха всеки път, когато се опитвах да я докосна. Ризата й беше подгизнала, моята също. Тя се наведе за целувка с леко разтворена уста, но аз се отдръпнах и погледнах към бара. Тогава го видях. Итън Коутс. Аби се беше привела към него и му се усмихваше с онази пиянска флиртуваща усмивка, която сякаш казваше „заведи ме у вас“ и която бих забелязал сред цяла тълпа от жени.

Оставих Меган на дансинга и си пробих път през тълпата, която се беше насъбрала покрай нас. Точно преди да стигна по Аби, Итън се пресегна и докосна коляното й. Добре помнех какво му се беше разминало предишната година, затова стиснах юмрук и застанах между двамата с гръб към него.

— Готова ли си, Враб?

Аби сложи ръка на корема ми и ме избута настрани. Когато Итън отново се появи пред погледа й, тя се усмихна.

— Разговарям, Травис.

Вдигна мократа си ръка и я избърса с театрален жест в полата си.

— Познаваш ли го изобщо?

— Това е Итън — усмихна се тя още по-широко.

Итън протегна ръка.

— Приятно ми е.

Не можех да сваля очи от Аби, която се беше втренчила в този болен, извратен шибаняк. Без да обръщам внимание на ръката на Итън, увиснала във въздуха, аз чаках Аби да си спомни, че стоя пред нея.

Тя пренебрежително махна с ръка към мен.

— Итън, това е Травис.

Гласът й определено не издаваше въодушевление, докато ме представяше, и това още повече ме вбеси.

Изгледах кръвнишки Итън и ръката му, след което процедих с най-ниския и заплашителен тон, на който бях способен:

— Травис Мадокс.

Очите на Итън се разшириха и той смутено дръпна ръката си.

— Травис Мадокс? Травис Мадокс от Източния?

Протегнах ръка зад гърба на Аби и се хванах за бара.

— Да, и какво?

— Гледах те как се би с Шон Смит миналата година. Мислех си, че някой няма да си тръгне жив оттам!

Присвих очи и стиснах зъби.

— Искаш ли да го видиш отново?

Итън се засмя кратко и ни стрелна с поглед. Когато схвана, че не се шегувам, се усмихна мазно на Аби и си тръгна.

— Готова ли си вече?

— Ти си пълен задник!

— И с по-лоши епитети са ме наричали.

Подадох й ръка, за да й помогна да слезе от стола, и тя я пое. Не можеше да е чак толкова бясна.

Изсвирих продължително, за да дам знак на Шепли. Той видя изражението ми и веднага разбра, че е време да си ходим. Започнах да си пробивам път през тълпата, като най-безсрамно съборих няколко невинни зяпачи, за да изпусна парата, а Шепли се извиняваше вместо мен. Когато излязохме навън, улових ръката на Аби, но тя я дръпна.

Завъртях се и изкрещях в лицето й:

— Трябва просто да те целуна и всичко да приключи! Държиш се нелепо! Целунах те по врата, какво толкова?

Аби се наведе назад и понеже това не увеличи достатъчно разстоянието помежду ни, ме изблъска. Колкото и да бях разярен, тя изобщо не се плашеше. Имаше нещо секси в това.

— Не съм ти приятелка за чукане, Травис.

Поклатих слисано глава. Представа си нямах какво още мога да направя, за да я накарам да спре да го мисли. Тя беше станала много специална за мен още в мига, в който погледът ми спря на нея, и при всяка възможност се опитвах да й го покажа. Как трябваше да й го внуша? Колко различно можех да се държа с нея?

— Никога не съм го казвал! Ти си с мен денонощно, спиш в леглото ми, но през половината време се държиш така, сякаш не трябва никой да те вижда с мен.

— Аз дойдох тук с теб!

— Винаги съм се отнасял с уважение към теб, Врабчо.

— Да, само дето се държиш с мен като със своя собственост. Нямаше право да гониш така.

Итън!

— Знаеш ли изобщо кой е Итън? — Тя поклати глава и аз се наведох към нея. — Аз обаче знам. Миналата година беше арестуван за сексуално нападение, но обвиненията бяха оттеглени.

Тя скръсти ръце.

— Значи имате нещо общо.

Пред очите ми падна червена пелена и за по-малко от секунда яростта ми кипна. Поех си дълбоко въздух, за да се овладея.

— Изнасилвач ли ме наричаш?

Аби млъкна замислено и колебанието й стопи гнева ми. Само тя оказваше такова въздействие върху мен. Когато се вбесях толкова, винаги удрях нещо или някого. Никога не бях посягал на жена, но ако не беше тя, със сигурност щях да вкарам един на пикапа до нас.

— Не, просто ми писна от теб! — заяви тя и стисна устни.

— Добре, пих повече! Кожата ти беше на пет сантиметра от лицето ми, а ти си красива и миришеш уникално хубаво, когато се потиш. Целунах те! Съжалявам! Стегни се!

Тя се спря и ъгълчетата на устните й се вдигнаха нагоре.

— Мислиш, че съм красива?

Намръщих се. Що за глупав въпрос?

— Ти си страхотна и го знаеш. Защо се усмихваш?

Колкото повече се мъчеше да скрие усмивката си, толкова по-голяма ставаше тя.

— Няма значение. Да вървим.

Засмях се кратко и поклатих глава.

— Как…? Ти…? Ти си като трън в задника!

Тя се хилеше до уши на комплимента ми и след по-малко от пет минути настроението ми се беше променило коренно. Отново се опита да скрие усмивка си, с което само накара и мен да се усмихна.

Преметнах ръка през шията й, а вътрешно копнея наистина да я бях целунал.

— Влудяваш ме. Знаеш го, нали?

Пътуването до къщи беше тихо и спокойно, а когато най-после стигнахме, Аби влезе право в банята и пусна душа. Главата ми беше твърде размътена, за да ровя в нещата й, така че просто грабнах едни мои боксерки и тениска. Почуках на вратата, но тя не отговори и аз просто влязох, оставих ги на мивката и си излязох. Бездруго не знаех какво да й кажа.

Тя влезе в стаята, навлякла широките ми дрехи, и се отпусна на леглото с все същата усмивка на лицето.

Гледах я и тя също ме гледаше, като очевидно се чудеше какво си мисля. Проблемът беше, че самият аз не знаех. Очите й бавно се спуснаха по лицето ми до устни ми и аз разбрах.

— Лека нощ, Враб — прошепнах и се обърнах, проклинайки себе си както никога преди.

Но тя беше страшно пияна и нямаше да се възползвам. Не и след като ми беше простила за спектакъла с Меган.

Аби се размърда и накрая си пое дълбоко въздух.

— Трав? — повика ме тя, изправена на лакът.

— Да? — отвърнах аз, без да помръдна. Страхувах се, че ако я погледна в очите, всички разумни съображения ще се изпарят.

Знам, че съм пияна и че току-що се скарахме ужасно, но…

— Няма да правя секс с теб, така че недей да ме молиш.

— Какво? Не!

Аз се засмях и се обърнах.

— Какво има, Врабчо? — попитах я, взирайки се в милото й ужасено лице.

— Ето това…

Тя отпусна глава на гърдите ми, протегна ръка през корема ми и се сгуши плътно в мен.

Не го очаквах. Ни най-малко. Вдигнах ръка и замръзнах, без да знам как да реагирам.

— Ти наистина си пияна.

— Знам — отвърна тя без никакъв свян.

Каквато и буря да ме чакаше на сутринта, не можех да й откажа. Сложих едната си ръка на гърба й, а другата — върху мократа й коса, и я целунах по челото.

— Ти си най-объркващата жена, която съм срещал.

Това е най-малкото, което можеш да направиш, след като изплаши единственото момче, което се доближи до мен тази вечер.

— Имаш предвид Итън Изнасилвача ли? Да, аз съм ти длъжник…

— Няма значение — отвърна тя и понечи да се отдръпне.

Реакцията ми беше мигновена. Задържах ръката й върху корема си.

— Не, сериозно говоря. Трябва да бъдеш по-внимателна. Ако не бях там… дори не искам да си помислям. А сега ти очакваш да ти се извиня, че го изпъдих?

— Не искам да ми се извиняваш. Изобщо не става дума за това.

— А за какво?

Никога не бях молил за нищо в живота си, но сега безмълвно я умолявах да ми каже, че ме желае. Че държи на мен. Нещо. Бяхме толкова близо. Само сантиметър и устните ни щяха да се докоснат. Трябваше да впрегна всички унилия на волята си, за да не премина този сантиметър.

Тя се намръщи.

— Пияна съм, Травис. Това е единственото ми оправдание.

— Искаш просто да те прегърна, за да заспиш?

Тя не отговори.

Поместих се, за да я погледна в очите.

— Би трябвало да ти откажа, за да докажа, че не те лъжа — казах със сключени вежди, — но ще се мразя за това, ако повече никога не ме помолиш.

Тя доволно долепи буза в гърдите ми. Обвил ръце около нея, едва се владеех.

— Не ти трябва оправдание, Врабчо. Достатъчно е да поискаш.