Джейми Макгуайър
Ходещо бедствие (16)

Петнайсета глава
На другия ден

Две седмици. С толкова разполагах, за да се наслаждавам на оставащото ни време заедно или някак си да покажа на Аби, че аз може би съм онзи, от когото се нуждае.

Използвах чара си, действах по всички фронтове, не пестях усилия. Ходехме на боулинг, по ресторанти и на кино.

Прекарвахме и колкото може повече време в апартамента: взимахме си филми, поръчвахме храна за вкъщи и всичко останало, за да бъда сам с нея. Не се скарахме нито веднъж.

Адам се обади няколко пъти. Въпреки че правех добро шоу, той не беше доволен от кратката продължителност на мачовете. Парите си бяха пари, но не исках да губя от времето си с Врабчо.

Тя беше по-щастлива, отколкото някога я бях виждал, а аз за пръв път в живота си се чувствах нормално, пълноценно човешко същество вместо съсипан, гневен мъж.

Вечер си лягахме и се гушкахме като стара семейна двойка. Колкото повече наближаваше последната нощ, толкова по-трудно ми ставаше да бъда ведър и да прикривам отчаяното си желание всичко да продължи постарому.

Вечерта преди последната нощ Аби пожела да отидем в „Пица Шак“. Трохите по червеникавия под, мирисът на мазнина и подправки във въздуха, отсъствието на противните футболисти — беше идеално.

Идеално, но тъжно. Това беше първото място, на което бяхме вечеряли заедно. Аби се смееше много, но не се откриваше. Нито веднъж не спомена времето, прекарано с мен. Още живееше в своя си мехур. Още не разбираше. От време на време се вбесявах, че не забелязва старанието ми, но търпението и усилията да я направя щастлива бяха единственият път към успеха.

Вечерта тя заспа сравнително бързо. Гледах я как лежи на сантиметри от мен и се опитвах да запечатам образа й в съзнанието си. Отпуснатите клепки, мократа коса върху ръката ми, плодовото, чисто ухание, което се носеше от лосиона по тялото й, едва доловимия звук, който носът й издаваше, когато издишаше.

Стените бяха целите в снимки, запечатали времето, което Аби беше прекарала в нашия апартамент. Беше тъмно, но добре помнех всяка от тях. А сега, когато най-после се почувствах у дома си, тя си тръгваше.

Сутринта на последния ден на Аби у дома имах чувството, че мъката ще ме погълне. Знаех, че на следващата сутрин ще трябва да й помогна да си приготви багажа и да се прибере в „Морган Хол“. Да, щях да я виждам от време на време, може би понякога щеше да идва на гости, вероятно с Америка, но иначе щеше да бъде с Паркър. Бях на ръба да я изгубя.

Фотьойлът скърцаше леко, докато се поклащах напред-назад и я чаках да се събуди. В апартамента беше тихо. Прекалено тихо. Угнетяващо тихо.

Вратата на Шепли се отвори със стон и босите крака на братовчед ми зашляпаха по пода. Косата му стърчеше вън всички посоки, а очите му бяха присвити. Той седна на дивана и ме изгледа изпод качулката на суитшърта си.

Може и да беше студено. Не бях забелязал.

— Трав? Пак ще я виждаш.

— Знам.

— Като те гледам, не ми се струва така.

— Няма да бъде същото, Шеп. Ще водим различен живот. Ще се отдалечим. Тя ще бъде с Паркър.

— Това не се знае. Паркър ще си покаже рогата. Ще й дойде акълът.

— Значи ще бъде някой друг като Паркър.

Шепли въздъхна и вдигна единия си крак на дивана, като го държеше за глезена.

— Какво мога да направя?

— Не съм се чувствал така, откакто почина мама. Не знам какво да правя — отвърнах сподавено аз. — Ще я изгубя.

Шепли свъси вежди.

— Значи няма повече да се бориш, така ли?

— Опитах всичко. Не мога да достигна до нея. Може би тя не изпитва същото към мен.

— Или не си го позволява. Слушай. С Америка ще се разкараме. Все още имаш тази вечер. Направи нещо специално. Купи бутилка вино. Приготви й спагети. Правиш адски добри спагети.

Усмихнах се накриво.

— Спагетите няма да я накарат да размисли.

Шепли се усмихна.

— Никога не се знае. Заради готвенето ти се навих да си затворя очите, че си откачен, и дойдох да живея с теб.

Кимнах.

— Ще се опитам. Всичко ще опитам.

— Просто направи вечерта незабравима, Трав — сви рамене Шепли. — Може и да се осъзнае.

Двамата с Америка сами предложиха услугите си да напазаруват продукти от магазина, за да мога да сготвя вечеря за Аби. Шепли дори се съгласи да мине през някой универсален магазин, за да купи нов комплект прибори, така че да не използваме събираните оттук-оттам в чекмеджетата си.

Бях готов за последната си вечер с Аби.

Докато слагах салфетките, тя се появи, облечена в скъсани джинси и широка, свободна бяла риза.

— Устата ми се напълни със слюнка. Не знам какво готвиш, но мирише много вкусно.

Сипах в дълбоката й чиния паста и сос „Алфредо“, а отгоре — пиле в кейджън стил. Накрая поръсих с накълцани домати и зелен лук.

— Ето това готвех — казах, като сложих чинията пред мястото й.

Тя седна и с разширени очи загледа как пълня и своята чиния. Подхвърлих й парче чеснов хляб в чинията и тя се усмихна.

— За всичко си помислил.

— Така е — отвърнах аз и отворих виното. Тъмночервената течност плисна леко, докато наливах в чашата й, и Аби се засмя.

— Нямаше нужда да полагаш толкова усилия.

— Напротив — стиснах устни аз.

Тя взе една хапка, после още една и още една — толкова бързо, че едва й оставаше време да преглътне. От устните й се отрони тихо мъркане.

— Много е хубаво, Травис. Пазил си го в тайна.

— Ако ти бях казал по-рано, щеше да искаш да ти готвим всяка вечер.

Насилената ми усмивка бързо се стопи.

— И ти ще ми липсваш, Трав — каза тя, докато дъвчеше.

— Но все пак ще идваш, нали?

— Знаеш, че ще идвам. И ти ще идваш в „Морган“ и ще ми помагаш да уча, както преди.

— Но няма да бъде същото — въздъхнах аз. — Ти ще излизаш с Паркър, ще бъдем постоянно заети, ще поемем в различни посоки…

— Нещата няма да се променят толкова.

Засмях се едва-едва.

— Кой би предположил първия път, когато се видяхме, че един ден ще седим тук? Преди три месеца никога не бих повярвал, че ще бъда толкова нещастен заради сбогуване с момиче.

Лицето на Аби посърна.

— Не искам да бъдеш нещастен.

— Тогава не си отивай.

Аби преглътна, а веждите й едва забележимо се свъсиш.

— Не мога да се пренеса да живея тук, Травис. Това е лудост.

— Кой го казва? Последните две седмици бяха най-хубавите в живота ми.

— За мен също.

— Тогава защо имам чувството, че повече никога няма да те видя?

Тя ме изгледа за момент, но не отговори. После стана, заобиколи плота и седна в скута ми. Единственото ми желание беше да я погледна в очите, но се боях, че ако го направя, ще се опитам да я целуна и ще съсипя вечерта.

Тя ме прегърна и притисна меката си буза в моята.

— Ще осъзнаеш какъв трън в задника съм била и изобщо няма да ти липсвам — прошепна тя в ухото ми.

Потърках я между плешките, мъчейки се да преглътна тъгата си.

— Обещаваш ли?

Аби ме погледна в очите. Докосна лицето ми с ръце и погали брадичката ми с палец. Хрумна ми отново да я помоля да остане, но нямаше да ме чуе. Не и от своя мехур.

Тя затвори очи и се наведе. Знаех, че иска да ме целуне само в ъгълчето на устата, но се обърнах и устните ни се срещнаха. Това беше последният ми шанс. Трябваше да я целуна за сбогом.

Тя замръзна за миг, но после тялото й се отпусна и устните й се задържаха върху моите. Накрая се отдръпна и се усмихна.

— Утре ме чака голям ден. Ще оправя в кухнята и после си лягам.

— Ще ти помогна.

Измихме заедно чиниите в мълчание, а Тото спеше в краката ни. Подсуших последната чиния и я оставих на стойката, после улових Аби за ръка и я поведох по коридора. Всяка стъпка беше мъчение.

Тя си събу джинсите и съблече ризата през главата си. После взе една от тениските ми от гардероба и я нахлузи. Аз се съблякох по боксерки, както бях правил десетки пъти пред нея, но този път стаята беше изпълнена с особена тържественост.

Пъхнахме се в леглото й угасих лампата. Веднага обвих ръце около нея и въздъхнах, а тя сгуши лице в шията ми.

Дърветата пред прозореца хвърляха сенки по стените. Опитвах се да се съсредоточа върху техните форми и начина, по който лекият ветрец променяше очертанията им под различни ъгли на стената. Каквото и да е, само и само да не мисля за часовника и предстоящото утро.

Утрото. Животът ми щеше да се промени към лошо само след няколко часа. Божичко. Не можех да го понеса. Стиснах очи и се опитах да пропъдя тази мисъл.

— Трав? Добре ли си?

Отне ми известно време, за да успея да изрека нещо.

— Никога в живота си не съм бил по-малко добре.

Тя отново притисна чело в шията ми и аз я прегърнах още по-силно.

— Това е глупаво — каза, — ще се виждаме всеки ден.

— Знаеш, че не е вярно.

Главата й леко се повдигна. Не знаех дали ме гледа, или се готви да каже нещо. Чаках в тъмнината и тишината. Имах чувството, че целият свят ще се стовари отгоре ми.

Изведнъж, без никакво предупреждение, тя сви устни и ги долепи до шията ми. Устата й леко се разтвори, за да усети вкуса на кожата ми, и аз почувствах топлата влага на това място.

Погледнах я, безкрайно изненадан. В очите й блестеше позната искра. Не знаех как, но най-после бях успял да проникна зад защитата й. Аби най-сетне беше проумяла чувствата ми към нея и й беше просветнало.

Наведох се и пристиснах устни в нейните, нежно и бавно. Колкото повече се сливаха устните ни, толкова повече се изумявах от реалността на случващото се.

Аби ме притегли към себе си. Всяко нейно движение потвърждаваше отговора й. Тя изпитваше същото. Аз я интересувах. Желаеше ме. Идеше ми да изтичам навън и да закрещя от радост, но и през ум не ми минаваше да отлепя устни от нейните.

Устата й се разтвори и аз плъзнах език в нея, като нежно вкусвах вътрешността й.

— Желая те — промълви тя.

Разбрах какво има предвид. Част от мен искаше да разкъса всички дрехи помежду ни, друга част предупреждаваше с лампи и сирени. Най-после бяхме на една вълна. Нямаше защо да бързаме.

Леко се отдръпнах, но Аби само стана още по-напориста. Накрая се изправих на колене, но тя ме последва.

Хванах я за раменете.

— Чакай малко — казах задъхано. — Не се налага да го правиш, Враб. Не е в това смисълът на тази нощ.

Исках да постъпя правилно, но от неочакваната й решителност и поради факта че не го бях правил от рекордно дълго време, пенисът ми гордо стърчеше в боксерките.

Аби отново се наведе към мен и този път я допуснах достатъчно близо, за да докосне устни до моите. Тя вдигна очи и ме погледна сериозно и категорично.

— Не ме карай да те моля — прошепна тя в устата ми.

Въпреки всичките ми благородни намерения тези думи ме повалиха. Хванах главата й с ръце и притиснах устни към нейните.

Пръстите й се спуснаха по гърба ми и спряха на ластика на боксерките ми, сякаш обмисляха дали да продължат. Сексуалното напрежение, трупано цели шест седмици, ме завладя, и ние се стоварихме върху матрака. Пръстите ми се вплетоха в косите й и аз застанах между разтворените й колене. В мига, в който устните ни отново се срещнаха, тя плъзна ръка отпред в боксерките ми. Меките й пръсти докоснаха голата ми кожа и аз тихо простенах. Това беше най-хубавото чувство, което някога бях изпитвал.

Старата сива тениска на Аби беше първото, което трябваше да се махне. Благодарение на пълната луна, която осветяваше стаята, успях да се насладя на голите й гърди няколко секунди, преди нетърпеливо да продължа по останалата част от тялото й. Хванах бикините й и ги плъзнах надолу по краката й. Усещах вкуса на устата й и следвах вътрешната линия на крака й.

Пръстите ми се плъзнаха в меката влажна кожа между бедрата й и тя изпъшка продължително на пресекулки. Преди да продължа, спомних си разговора от неотдавна. Аби беше девствена.

Ако тя наистина желаеше това, трябваше да бъда много внимателен. В никакъв случай не исках да я нараня.

Коленете й се извиваха и потръпваха с всяко движение на ръката ми. Аз ближех и смучех различни места на шията й и чаках да вземе решение. Хълбоците й се люлееха настрани и напред-назад, напомняйки ми онзи танц във „Вратата“. Устните й се разтвориха и тя прехапа долната, впила пръсти в гърба ми.

Легнах върху нея. Още бях с боксерките, но усещах голата й кожа. Беше толкова топла, а да се сдържам, бе най-трудното нещо, което някога съм правил. Още сантиметър и щях да вляза в нея направо с боксерките.

— Врабчо — казах задъхано, — не е задължително да го правим тази вечер. Ще изчакам, докато си готова.

Тя се пресегна към горното чекмедже на шкафчето и го отвори. Пакетчето изшумоля между пръстите й и тя го разкъса със зъби. Ако това не беше зелена светлина, здраве му кажи.

Отдръпнах ръка от гърба й и смъкнах боксерките си, като ги изритах с все сила. Цялото ми търпение се беше изпарило. Единственото, за което можех да мисля, беше да проникна в нея. Сложих презерватива и отпуснах таз между бедрата й, докосвайки най-чувствителните места от тялото си в нейните.

— Погледни ме, Врабчо.

Големите й кръгли сиви очи се впериха в мен. Беше нереално. За това бях мечтал от първия път, когато завъртя очи насреща ми, и ето че то най-сетне се случваше. Извих глава и се наведох, за да я целуна с цялата си нежност. Тласнах се леко напред и се напрегнах, за да проникна възможно най-внимателно. Когато се отдръпнах, погледнах Аби в очите. Коленете й ме стискаха като в менгеме и тя хапеше устната си по-силно отпреди, но пръстите й бяха впити още по-дълбоко в гърба ми и ме притискаха към тялото й. Когато отново се заклатих навътре в нея, тя стисна очи.

Целувах я нежно и търпеливо.

— Погледни ме — прошепнах.

Тя измърка, простена и извика. С всеки звук ми ставаше още по-трудно да контролирам движенията си. Най-после тялото на Аби се отпусна и ми позволи да се движа по-ритмично. Колкото по-бързо го правех, толкова повече губех контрол. Докосвах всяко петънце от кожата й, ближех и целувах шията, бузите, устните й.

Тя ме притискаше към себе си и аз прониквах все по-дълбоко в нея.

— Толкова отдавна те желая, Аби. Ти си всичко, което искам — прошепнах аз в устата й.

Сграбчих бедрото й с една ръка и се подпрях на лакът. Коремите ни се плъзгаха един върху друг, а по кожата ни започнаха да се събират капчици пот. Помислих си да я обърна или да я кача върху себе си, но реших да жертвам изобретателността в името на това да я гледам в очите и да бъда възможно най-близо до нея.

Точно когато си мислех, че можем да продължим цяла нощ, Аби въздъхна.

— Травис.

Звукът от прошепването на името ми ме обезоръжи и ме гласна в бездната. Започнах да се движа още по-бързо и да се притискам силно към нея, докато всяко мускулче в тялото ми се напрегна. Няколко пъти простенах и се изтласках, а накрая се отпуснах тежко.

Дишах през носа, заровил лице в шията й. Тя миришеше на пот, на лосиона си и… на мен. Мамка му, беше фантастично.

— На това му се вика първа целувка — каза тя с уморено доволно изражение.

Аз се вгледах в лицето й и се усмихнах.

— Последната ти първа целувка.

Аби примигна, а аз се отпуснах на матрака до нея и прехвърлих ръка върху голото й тяло. Изведнъж започнах да чакам с нетърпение утрото. Това щеше да бъде първият ни ден заедно. Вместо да приготвяме багажа й и да се мъча да скрия мъката си, щяхме да спим до късно, да лежим абсурдно дълго в леглото, а след това просто да се наслаждаваме на деня си като двойка. Звучеше божествено.

Преди три месеца никой не би могъл да ме убеди, че ще се чувствам така. А сега нямаше нищо, което да искам повече.

Гърдите ми се повдигнаха и отпуснаха и аз бавно потънах в сън до втората жена, която обиквах в живота си.