Серия
Стъкленият трон (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Throne of Glass, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 46 гласа)
Сканиране, корекция и форматиране
Silverkata (2020)

Издание:

Автор: Сара Дж. Маас

Заглавие: Стъкленият трон

Преводач: Александър Драганов

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: „Егмонт България“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска (не е указано)

Печатница: „Дедракс“ АД, София

Редактор: Вида Делчева

Художник: Talexi

Художник на илюстрациите: Kelly de Groot

Коректор: Таня Симеонова

ISBN: 978-954-27-1166-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11664


48

Грейв я нападна точно според очакванията й — като замахна към центъра на жезъла с надеждата да го счупи.

Селена обаче се извъртя. Той уцели въздуха, а тя го удари в гърба. Мъжът се олюля, но остана на крака, завъртя се на пети и отново нападна.

Този път тя пое удара му, но наклони жезъла така, че да го направи с долната му половина. Дървото блокира острието и Селена скочи към Грейв, като използва силата на собствения му удар, за да го халоса с горната част на жезъла право в лицето. Той се олюля, но юмрукът й вече го очакваше. Щом го заби в носа му, се наслади на болката и на звука от счупените кости. Отскочи назад, преди той да има шанса да й отвърне. Кръв шурна от носа му.

— Кучка! — изсъска той и отново замахна.

Тя посрещна острието му, хванала жезъла с две ръце, и блокира меча.

Блъсна го и се завъртя, след което го удари по главата с върха на жезъла. Грейв отново залитна, но не падна. Избърса окървавения си нос и очите му заблестяха. Сипаничавото му лице се изопна и той нападна, като замахна право към сърцето й.

Но прекалено бързо и прекалено необуздано, за да спре.

Селена приклекна и замахна към краката му, докато острието минаваше над главата й. Той дори не успя да извика, докато падаше, нито пък съумя да вдигне оръжието си, когато тя стъпи на гърдите му и опря железния връх на жезъла в гърлото му.

— Казвам се Селена Сардотиен — прошепна тя, — но все едно дали името ми е Селена, Лилиан или „кучка“, защото мога да те победя, както и да ме наричаш.

Тя му се усмихна, докато се изправяше. Той остана втренчен в нея, а счупеният му нос бе увиснал на една страна. Селена извади носната кърпичка от джоба си и я хвърли на гърдите му.

— Задръж я — каза тя, преди да се отдалечи.

Бе пресрещната от Каол веднага след като прекрачи тебеширената линия на кръга.

— Колко време ми отне? — Видя, че Нехемия се е ухилила и вдигна жезъла, за да я поздрави.

— Две минути.

Тя се усмихна на капитана. Дори не се бе задъхала.

— По-бързо от Каин.

— И определено по-драматично — отвърна Каол. — Нужна ли бе наистина кърпичката?

Тя прехапа устни и понечи да отговори, но кралят се изправи. Тълпата притихна.

— Вино за победителите — рече той и Каин зае мястото си пред масата на владетеля. Селена остана при Каол.

Кралят махна на Калтейн, която послушно вдигна сребърния поднос с двата бокала.

Тя поднесе единия на Каин, след това отиде до Селена, даде й другия и спря пред масата на краля.

— Слава на Великата богиня — рече Калтейн мелодраматично и на Селена й се прииска да я удари. — Нека това бъде дарът ви към Великата майка, която е родила всинца ни. Пийте и нека Нейната сила ви благослови и възвърне силите ви.

Кой бе измислил тази нелепа реч? Калтейн им се поклони и Селена вдигна бокала към устните си. Кралят й се усмихна и тя се опита да не потръпва. Когато изпи виното, Калтейн пое бокала, направи реверанс на Каин, преди да вземе и неговия, и се отдалечи.

„Победи. Победи. Победи го бързо!“

— Готови — нареди кралят. — Започвате, когато ви дам знак!

Селена погледна към Каол. Нямаше ли да й дадат малко почивка? Дори Дориан повдигна вежди към баща си, но кралят отказа да му обърне внимание.

Каин изтегли меча си и се ухили, като приклекна в центъра на кръга.

Щеше да го залее с обиди, ако Каол не бе докоснал рамото й. Лешниковите му очи бяха пълни с емоция, която тя не разбираше. В лицето му имаше сила, която намираше за изключително красива.

— Недей да губиш — прошепна й той толкова тихо, че само тя можеше да го чуе. — Не желая да те ескортирам по целия път обратно към Ендовиер.

Светът потъна в мъгла, щом тя пристъпи напред, вдигнала глава, без да обръща внимание на яростния поглед на краля.

Каин приближи и широкият му меч заблестя. Селена си пое дълбоко въздух и влезе в кръга.

Завоевателят на Ерилея вдигна ръце.

— Начало! — изрева той и Селена тръсна глава, за да я прочисти от замайването. Каин започна да я обикаля. Догади й се, а мускулите й се стегнаха. По някаква причина продължаваше да бъде замаяна. Стисна зъби и премигна. Трябваше да използва силата му срещу него.

Но Каин нападна по-бързо от очакваното. Тя отклони меча му с широката страна на жезъла, и отскочи назад, когато чу, че дървото изскърцва.

Бе ударил толкова бързо, че я бе принудил да поеме острието. То потъна навътре в дървото и ръцете я заболяха от удара. Преди да успее да се възстанови, Каин извади меча от оръжието й и нападна отново. Тя успя само да отбие атаката с върха на жезъла. Чувстваше кръвта си гъста и бавна. Зави й се свят. Да не се бе разболяла? Гаденето не минаваше.

Селена изпъшка от усилие. Ако наистина бе болна, трябваше да приключи с това колкото се може по-бързо. Не да показва колко е велика, особено ако написаното в онази книга бе истина и Каин бе изсмукал силите на шампионите.

Тя скочи пъргаво към него, решена да нападне. Той обаче отби удара й с едно движение на острието. Стовари меча върху жезъла и във въздуха се разхвърчаха трески.

Ударите на сърцето й проехтяха в ушите й, а звукът от удара на стоманата в дървото стана почти непоносим. Защо светът забавяше ход?

Тя продължи да напада — все по-бързо и по-бързо, по-силно и по-силно. Каин просто се изсмя. Селена едва не изпищя от яд. Всеки път, щом се опитваше да го спъне или го приближеше твърде много, или й призляваше, или той отстъпваше назад, все едно бе разгадал ходовете й предварително. Имаше ужасното чувство, че той си играе с нея, че тя е обект на някаква злонамерена шега, която не разбира.

Селена завъртя жезъла във въздуха. Надяваше се да удари незащитения му врат.

Той обаче отби атаката. Тя се завъртя и се опита да го блъсне в стомаха, но той отново я блокира.

— Да не ти е лошо? — ухили се той и белите му зъби блеснаха. — Може би не трябваше да се прикриваш…

ПРАС!

Тя се ухили, когато успя да го удари с жезъла си. Каин се преви на две и кракът й го подсече, запращайки го на земята. Вдигна жезъла си, но в същия момент я заля вълна от гадене. Мускулите й се отпуснаха.

Нямаше сили!

Каин отблъсна удара й, все едно е нищо, а тя отстъпи назад, докато той се изправяше. И тогава чу смеха — мек, женски и подъл. Калтейн. Селена се спъна, но остана права и рискува да погледне към момичето и бокалите на масата.

И тогава разбра, че в чашата е имало не просто вино, а кърваво проклятие, ужасната отрова, която бе пропуснала на изпитанието. В най-добрия случай тя предизвикваше халюцинации и дезориентация.

В най-лошия…

За малко да изпусне жезъла. Каин я връхлетя и тя нямаше друг избор, освен да блокира ударите му. Едвам вдигаше жезъла си. Колко ли отрова й бяха сипали? Дървото се напука и започна да скърца. Ако бе смъртоносна доза, вече да е мъртва. Бяха й дали толкова, колкото да я замаят, но не да е умъртвят. Не можеше да се съсредоточи, обляха я студени и горещи вълни. Каин бе огромен като планина, а ударите му… в сравнение с тях Каол бе дете.

— Умори ли се вече? — попита Каин. — Язък за цялото джафкане.

Той знаеше. Знаеше, че са я упоили. Тя изръмжа и замахна. Той отстъпи настрана и очите й се ококориха, когато удари въздуха, докато…

Той заби юмрук в гръбнака й и тя само видя плочките, преди да разбие лицето си в тях.

— Жалка работа — каза той и сянката му надвисна над нея. Тя започна да пълзи, за да се отдалечи от него. Чувстваше кръв в устата си. Това не можеше да се случва. Не можеше да я предават така. — На мястото на Грейв щях да съм обиден, че съм победен от теб.

Тя се задъха и коленете я заболяха, докато се изправяше, за да го нападне. Той обаче бе прекалено бърз — хвана я за яката на ризата и я хвърли назад.

Успя да запази равновесие и спря на около метър от него.

Каин започна да я обикаля, като размахваше небрежно меча. Очите му бяха черни като портала към онзи отвъден свят. Отлагаше неизбежното като хищник, който си играе с плячката, преди да я изяде. Искаше да се наслади на всеки миг.

Тя трябваше да приключи с това, преди да започнат халюцинациите. Знаеше, че ще са ярки — пророците някога използваха кървавото проклятие, за да видях духовете от отвъдното. Селена замахна и дървото се удари в стомана.

Жезълът се счупи.

Обкованият връх полетя към другия край на верандата и остави Селена с безполезно парче дърво. Черните очи на Каин се срещнаха с нейните, преди другата му ръка да я блъсне в рамото.

Тя чу как костта изпуква, още преди да усети болката, изпищя и падна на колене. Бе й извадил рамото. Кракът му я блъсна и тя се срина назад с такава сила, че рамото отново се намести с отвратително хрущене. Агонията я заслепи и й причерня. Всичко се случваше толкова бавно…

Каин я сграбчи за яката и я изправи на крака. Тя се опита да се измъкне от хватката му и земята отново започна да се приближава. Падна.

Вдигна с лява ръка горната част на жезъла. Каин я приближи, ухилен и задъхан.

* * *

Дориан стисна зъби. Нещо не беше наред. Разбра го още щом дуелът започна, и започна да се поти, когато тя имаше възможност за победен удар и го изтърва. Сега обаче…

Не можеше да гледа как Каин рита рамото й. Когато звярът я блъсна и тя падна на земята, почувства, че ще повърне. Тя не спираше да търка очи, а по челото й бе избила студена пот. Какво не бе наред?

Трябваше да спре дуела и да го отложи за утре. Нека започнеше на чисто, с меч. Каол изсъска и Дориан едва не се разплака, когато Селена понечи да се изправи, но се срина. Каин се гавреше с нея, опитваше се да я пречупи не само телом, но и духом. Трябваше да го спре.

Каин замахна с меча си към Селена, която отстъпи, но не достатъчно. Тя извика, когато острието мина през бедрото й и разкъса плътта. Кръвта напои панталоните й.

И въпреки това тя се изправи отново. Лицето й бе гневно и непримиримо.

Дориан трябваше да й помогне. Ала ако се намесеше, щяха да обявят служебна победа за Каин. Затова принцът не можа да направи нищо, когато юмрукът на Каин я блъсна в челюстта.

Коленете й поддадоха и тя падна.

* * *

Нещо в Каол се пречупи, когато Селена вдигна окървавеното си лице към Каин.

— Да ти кажа, очаквах много повече — рече той, а Селена сви колене до тялото си. Все още стискаше безполезното парче дърво. Дишаше през зъби, а от устните й капеше кръв. Каин се загледа в лицето й, все едно можеше да прочете мислите й, да чуе нещо, което Каол не можеше. — Какво ли би казал татко ти?

В погледа на Селена проблесна нещо средно между страх и объркване.

— Млъкни — изпъшка тя и гласът й потрепери от болка.

Каин обаче продължи да се взира в нея и се ухили още по-широко.

— Всичко е там — каза той, — точно под стената, която построи, за да го скриеш. Мога да го видя ясно като бял ден.

За какво говореше? Каин вдигна меча си и прокара пръст по кръвта по острието. По нейната кръв. Каол потръпна от ярост и погнуса.

А Каин се изсмя.

— Как се почувства, когато се събуди между родителите си, цялата омацана в кръвта им, а?

— Млъкни! — повтори тя, а свободната й ръка задращи по земята. Лицето й бе изкривено от гняв и печал. Каин бе засегнал стара, но болезнена рана.

— Майчето ти беше голяма сладурана, нали? — попита той.

— ЗАМЪЛЧИ! — Селена се опита да стане, но раненият крак я предаде. Бореше се за въздух. Как бе възможно Каин да знае тези неща за миналото й? Сърцето на Каол запулсира бясно, но той не можеше да й помогне с нищо.

Тя изкрещя, докато се изправяше на крака, и викът й отекна с ледения вятър. Гневът претопи болката й и тя замахна към острието с останките от жезъла.

— Добре — изръмжа Каин и притисна жезъла й толкова силно, че мечът потъна в дървото, — но не достатъчно.

А след това я блъсна. Когато тя залитна, я изрита в ребрата, и тя направо полетя назад.

Каол никога не бе виждал толкова мощен удар. Селена падна на земята и се затъркаля по нея, докато не се заби в часовниковата кула. Главата й се удари в черния камък, а той трябваше да сподави вика си, принуден да гледа безпомощно как Каин я разкъсва. Какво се бе объркало толкова жестоко?

Тя се разтрепери, докато за пореден път се изправяше на крака. Подпираше се на остатъка от жезъла на Нехемия, все едно бе скала в бурното море.

* * *

Селена усети вкуса на собствената си кръв, когато Каин я хвана и започна да я влачи по земята. Не се опита да се бори с него. Можеше във всеки един момент да насочи острието към сърцето й. Това не бе дуел, а екзекуция, и никой нямаше да направи нищо, за да го спре.

Бяха я упоили. Това не беше честно. Слънцето премигна и тя се замята в хватката на Каин, въпреки агонията, обхванала цялото й тяло.

Около нея шептяха и се смееха злокобни гласове. Зовяха я… но я наричаха с друго име, опасно име…

Тя погледна към небето и видя брадичката на Каин преди той да я изправи на крака и да блъсне лицето й в замръзналия гладък камък. Тя потъна в позната тъмнина. Черепът й изкънтя от удара, но викът й секна, когато отвори очи в мрака и видя какво се е появило. Нещо мъртво стоеше пред нея.

Мъж с изгнила плът, която се ронеше. Очите му блестяха в червено и той я посочи сковано, с движение като на марионетка. Зъбите му бяха дълги и остри като изпочупени кости. Едва се побираха в устата му.

Къде бе изчезнал светът? Явно халюцинациите започваха. Светлината проблесна, когато тя бе издърпана. Каин я метна на земята в края на кръга и очите й се изцъклиха.

Сянка затъмни слънцето. Всичко бе приключило. Сега щеше да умре. Или щяха да я върнат в Ендовиер. Това бе краят.

Два черни ботуша се появиха пред очите й, последвани от чифт колене. Някой бе клекнал в края на кръга.

— Стани — прошепна Каол. Тя не можа да се насили да го погледне в лицето. Всичко бе свършило.

Каин започна да се смее и тя усети тътена на стъпките му. Бе започнал да обикаля кръга.

Това ли успяхте да ми предложите? — извика той триумфиращо. Селена потръпна. Светът бе потънал в мъгла, мрак и безплътни гласове.

Стани! — повтори Каол, този път по-силно. Тя успя единствено да погледне към бялата линия, очертаваща кръга.

Каин бе казал неща, които нямаше как да знае. Бе ги прочел в очите й. Ако знаеше нещо за миналото й… Тя заплака, мразейки се за това и за сълзите, които потекоха по бузите й. Всичко бе свършило.

— Селена — каза нежно Каол. Чу стържещ звук, когато ръката му се плъзна по камъка. Пръстите му спряха точно на бялата линия, очертаваща кръга. — Селена! — Гласът му бе пълен с болка, но и с надежда. Само това й бе останало. Протегнатата му ръка и обещанието за надежда, за нещо по-добро отвъд този кръг.

Когато помръдна ръка, пред очите й затанцуваха звезди, но тя я протегна до тебеширената линия и остана така, на милиметри от Каол. Дебелата бяла линия ги разделяше.

Вдигна очи към него и видя погледа му, поръсен със сребро.

Ставай — каза само.

В този момент лицето му бе единственото нещо, което имаше значение. Тя се размърда и не успя да сподави хлипа си, когато тялото й избухна в болка и я принуди да легне отново. Успя обаче да задържи поглед върху кафявите му очи, върху свитите устни, които се разделиха, за да изрекат:

— Ставай.

Тя отдръпна ръка от линията и опря длан на замръзналата почва. Продължи да го гледа, докато придвижи другата ръка под гърдите си, и сподави писъка на болка, когато се отблъсна нагоре. Рамото й едва не поддаде. Сви здравия си крак под себе си.

Но когато опита да се изправи, чу стъпките на Каин и Каол се ококори.

Каин я сграбчи и отново я блъсна в часовниковата кула, като разби лицето й в стената. Светът потъна в тъмносиня мъгла. Щом Селена отвори очи, всичко започна да се тресе. Мракът бе навсякъде. Дълбоко в себе си тя знаеше, че това не е само халюцинация, че не съществува наистина и че само отровата кара съзнанието й да го вижда.

Пред нея имаше две същества и едното бе разперило криле. То се хилеше — хилеше се като…

Селена дори не можа да извика, когато то я издигна във въздуха. Метна я на земята и ноктите му я разпориха. Тя започна да се гърчи. Къде бе изчезнал светът? Къде беше тя?

Още от изчадията изплуваха пред нея. Демони, мъртъвци и чудовища. Те я искаха. Изричаха името й. Повечето имаха криле, а тези, които нямаха, бяха носени в ноктите от останалите.

Удряха я, когато минаваха покрай нея, ноктите им разкъсваха плътта й. Щяха да я отведат в кралството си, а кулата бе зейнал портал. Щеше да бъде погълната.

Обзе я ужас, какъвто никога досега не бе изпитвала. Скри главата си, докато изчадията прелитаха над нея, и зарита напосоки. Къде бе отишъл светът? С колко отрова я бяха натъпкали? Щеше да умре. Свобода или смърт.

Ярост и мъка се смесиха с кръвта й. Тя замахна със свободната си ръка и попадна на сенчесто лице с горящи въглени вместо очи. Мракът се размърда и разкри чертите на Каин. Тук грееше слънце. Това бе реалността. С колко време разполагаше, преди да я залее следващата вълна предизвикани от отровата видения?

Каин посегна към гърлото й и тя отстъпи назад. Той успя да сграбчи единствено амулета й. Окото на Елена се откъсна от врата й с пукот.

Слънцето изчезна и кървавото проклятие отново пое контрол над ума й. Селена се намери сред армия от мъртъвци. А сянката, която представляваше Каин, вдигна ръка и пусна амулета на земята.

Те дойдоха за нея.