Сара Дж. Маас
Стъкленият трон (22)

21

Селена увисна от каменната стена на замъка, а краката й потрепериха, когато тя заби омазаните си в катран пръсти в пукнатините между гигантските блокове. Бруло изкрещя нещо на деветнайсетимата останали шампиони, които се катереха, но на височина от двайсет метра вятърът отнесе думите му. Един от другите не се бе появил за изпитанието и дори стражите му не знаеха къде е. Може би наистина бе успял да избяга. Рискът му май си заслужаваше повече от това нелепо изпитание. Тя стисна зъби и протегна ръка нагоре, след което се изкачи още малко.

На шест метра нагоре и девет встрани висеше лелеяният предмет, заради който бе ужасното състезание — златно знаме. Изпитанието само по себе си бе простичко — трябваше да се изкатерят по стената на замъка и да го вземат. Първият, който успееше да го стигне и да го свали долу, щеше да получи приятелско потупване по рамото. Последният, стигнал мястото, щеше да си върви у дома.

Изненадващо, никой не бе паднал досега. Може би защото пътят до знамето бе сравнително лесен — с балкони, прозорци и решетки, които покриваха по-голямата част от стената. Селена се изкачи още малко нагоре. Пръстите я заболяха. Винаги бе лоша идея да поглежда надолу, макар че Аробин я бе принуждавал да стои на ръба на Асасинската крепост с часове, докато свикне с височината. Тя изпъшка, когато се хвана за ръба на поредния прозорец и се издигна нагоре. Бе достатъчно широк, за да стъпи на него и тя успя да огледа как се справят противниците й.

Каин, естествено, водеше, като бе поел по най-лесния път към знамето. Грейв и Верин го следваха по петите, а Нокс бе подир тях. Младият убиец Пелор също не бе изостанал с много. Останалите бяха толкова нагъсто един до друг, че понякога екипировката им се преплиташе. Бяха получили възможността да изберат един предмет, който да им помага в изкачването — въже, котки, специални ботуши, — и Каин, разбира се, се бе спрял на въжето.

Селена бе взела малка кутийка с катран. Когато се изправи на рамката на прозореца, лепкавите й ръце и голи пети лесно се задържаха на каменната стена. Бе използвала малко въже, за да върже кутийката на колана си, и преди да излезе на стената потърка още малко по дланите си. Някой долу простена и тя потисна порива да погледне натам. Знаеше, че е избрала по-труден път, но това бе за предпочитане пред директна схватка за победата. Нямаше да се учуди, ако Грейв или Верин я избутаха от стената, за да спечелят.

Ръцете й залепнаха за камъка и Селена се издигна точно когато писък разцепи въздуха и бе последван от тупване. Настъпи зловеща тишина, която скоро бе нарушена от виковете на зрителите. Някой бе паднал и загинал. Тя погледна зад гърба си и видя Нед Клемент, серийният убиец, който се наричаше Косата и бе изкарал години в лагера в Калакула за престъпленията си. Потрепери. Убийството на Окоядеца бе накарало много шампиони да се укротят, а покровителите им явно не се вълнуваха от това, че изпитанието можеше да отнеме живота на избраниците им.

Тя се изкатери по една водосточна тръба, а краката й се вкопчиха в желязото. Каин омота въжето си около врата на ухилен гаргойл, хвърли се покрай стената и се приземи на един балкон на три метра от знамето. Тя трябваше да потисне раздразнението си, докато се изкачваше все по-нависоко по тръбата.

Останалите следваха пътя на Каин. Чуха се викове и когато погледна надолу, Селена установи, че Грейв е препречил пътя им, тъй като не е успял да увие въжето си около врата на водоливника така умело като Каин. Верин избута убиеца настрани и мина покрай него, като ловко сложи своето въже. Нокс понечи да направи същото, но Грейв започна да го ругае грозно. Нокс спря и вдигна ръце в знак, че се предава.

Селена се ухили и постави почернелия си крак върху една стабилизиращата водосточната тръба скоба. Скоро щеше да е до знамето. И тогава от него щяха да я разделят само шест метра гладък камък.

Тя лесно се изкатери нагоре по тръбата с лепкавите си крака. На три метра под нея един наемник бе стиснал рогата на гаргойла и се готвеше да увие въжето си около главата му. Той, изглежда, си бе открил бърз маршрут по водоливниците. Оставаше му да мине още пет метра, преди да стигне другите каменни демони, за които се караха Грейв и Нокс. Нямаше обаче опасност да я настигне по тръбата, тъй че тя продължи нагоре. Вятърът рошеше косите й.

И тогава чу вика на Нокс. Погледна точно навреме, за да види как Грейв го избутва от гърба на гаргойла. Крадецът залитна и въжето, увито около кръста му, се разви и опъна, когато той се блъсна в стената на замъка.

Грейв обаче не бе приключил. Той се наведе, уж за да намести ботуша си, и изтегли мъничък кинжал, който блесна на слънцето. Това, че бе успял да се снабди с оръжие при все щателното претърсване на стражите, бе забележително. Селена извика, но вятърът отнесе предупреждението й. Грейв започна да реже от гаргойла въжето на Нокс. Никой от останалите не си даде труда да помогне, макар Пелор да направи крачка напред, преди да заобиколи Грейв.

Ако Нокс загинеше, оставаше един съперник по-малко. А ако се намесеха, можеха да бъдат елиминирани.

Селена знаеше, че трябва да продължи напред. Нещо обаче я задържа на място.

Нокс не можа да намери процеп в стената. Наблизо нямаше гаргойл или издатина, за която да се хване. Нямаше какво да стори, освен да падне. И това щеше да стане веднага щом въжето се скъсаше.

Една по една нишките му се късаха под ножа на Грейв. Нокс усети вибрацията и погледна с ужас към убиеца. Ако паднеше, нямаше как да оцелее. Още няколко плъзвания на кинжала на Грейв и щеше да е свършен.

Въжето жално проскърца и Селена се раздвижи.

Тя се плъзна надолу по водосточната тръба, а кожата на ръцете и краката й се ожули от метала. Тя обаче не обърна внимание на болката. Наемникът на гаргойла успя само да се облегне на стената, когато тя се приземи на главата на демона и го хвана за рогата, за да запази равновесие. Убиецът вече бе завързал единия край на въжето си към врата на водоливника. Сега тя го сграбчи и усука другия му край около кръста си. Въжето бе достатъчно дълго и здраво, а четирите гаргойла зад нея й даваха възможност да се затича.

— Пипнеш ли въжето, ще те изкормя — предупреди тя съперника си и се подготви за скок.

Нокс извика на Грейв и тя се осмели да погледне към крадеца. Точно тогава въжето се скъса.

Нокс извика от страх и гняв.

А Селена изтича по четирите гаргойла и скочи в бездната.