Сара Дж. Маас
Стъкленият трон (32)

31

Някой стоеше до леглото й.

Селена разбра това много преди да отвори очи, и полека посегна под възглавницата си, за да извади саморъчно направения си нож.

— Това е съвсем ненужно — проговори жената. Селена разпозна гласа на Елена и се изправи рязко. — И би било напълно неефективно.

Кръвта на асасина застина при вида на призрака на първата кралица на Адарлан. Елена изглеждаше съвсем истинска, но очертанията на тялото й блестяха, все едно бе направена от звездна светлина. Дългата сребриста коса падаше около красивото й лице.

Тя се усмихна, когато Селена остави смехотворния си нож настрана.

— Здравей, дете — каза кралицата.

— Какво искаш? — попита Селена, но тихо. Не знаеше дали сънува и дали стражите я чуват. Напрегна се. Краката й бяха готови за скок от леглото — може би към балкона, тъй като Елена стоеше между нея и вратата.

— Дошла съм да ти напомня, че трябва да спечелиш съревнованието.

— Така и смятам да направя. — За това ли я бяха събудили? — Но не заради теб — добави студено. — Правя го за свободата си. Имаш ли да ми кажеш нещо полезно, или ми се яви, за да ме подразниш? Или може би ще ми разкриеш нещо повече за чудовището, което убива шампионите един по един?

Елена въздъхна и вдигна очи към тавана.

— Не знам много повече от теб.

Когато Селена се намръщи, кралицата добави:

— Още ми нямаш доверие, разбирам. С теб обаче сме на една страна, независимо дали го вярваш, или не. — Тя сведе поглед към асасина. — Дойдох да те предупредя, за да внимаваш отдясно.

— Моля? — наклони глава Селена. — Какво означава това?

— Погледни надясно. Ще откриеш отговорите там.

Селена погледна надясно, но видя единствено гоблена, който скриваше гробницата. Отвори уста да отговори, но когато се обърна отново към Елена, кралицата бе изчезнала.

* * *

По време на изпитанието на следващия ден Селена разгледа малката маса пред себе си и всичките бокали, поставени по нея. Бяха минали две седмици от Самхейн и макар да бе издържала още едно от изпитанията — мятане на ножове, за нейно облекчение, — още един шампион бе намерен мъртъв преди два дни. Меко казано, в последно време имаше проблеми със съня. Когато не търсеше значението на Знаците на Уирда около труповете, прекарваше по-голямата част от нощите си ококорила очи към вратите и прозорците, очакваща да чуе дращенето на нокти по камъните. Стражите пред покоите й не я успокояваха — ако съществото бе способно да кърти мрамор, можеше да се справи и с тях.

Бруло стоеше хванал ръце зад гърба си на входа на тренировъчната зала и наблюдаваше тринайсетте останали състезатели, които стояха пред тринайсет маси. Погледна към часовника и Селена направи същото. Оставаха й пет минути — пет минути, през които трябваше не само да определи отровите в седемте бокала, но и да ги подреди от най-слабата до най-смъртоносната.

Истинското изпитание обаче идваше на края на петте минути, когато трябваше да пият от бокала, който им се струва най-безобиден. Ако сгрешаха…

Въпреки противоотровите щеше да е неприятно. Селена изпъна шия, вдигна един от бокалите и го подуши. Сладко. Прекалено сладко. Тя завъртя десертното вино, което използваха, за да прикрият сладостта, но в бронзовия бокал бе трудно да се види цвета. Бръкна с пръст вътре и огледа червената течност, която закапа от нокътя й.

Беладона. Определено беше беладона.

Погледна към другите бокали, които бе разпознала. Бучиниш. Кървав корен. Самакитка. Олеандър.

Подреди бокалите в този ред и постави беладоната точно преди бокала, пълен със смъртоносна доза олеандър. Оставаха й три минути.

Селена взе предпоследния бокал и го подуши. А после отново. Не миришеше на нищо.

Тя се отмести от масата и подуши въздуха с надеждата да прочисти ноздрите си. Когато опитваха парфюми, хората понякога губеха обонянието си след прекалено много подушвания. Отново помириса бокала и потопи пръста си в него. Миришеше на вода, изглеждаше като вода…

Може би беше вода. Тя остави чашата и взе последния бокал. Но когато го подуши, виното в него нямаше специфичен аромат. Изглеждаше съвсем обикновено. Прехапа устни и погледна към часовника. Оставаха й две минути.

Някои от останалите шампиони ругаеха под нос. Който сбъркаше реда, щеше да си изпати лошо.

Селена отново подуши бокала и си припомни всички отрови без аромат, за които бе учила. Никоя от тях не се комбинираше успешно с вода, не и без да я оцвети.

Тя взе бокала с виното и огледа течността. Виното можеше да прикрие голям брой смъртоносни отрови. Но коя ли бе вътре?

На масата вляво от нея Нокс прокара ръце през тъмната си коса. Имаше три бокала пред себе си, а останалите четири бе наредил зад тях. Оставаха деветдесет секунди.

Отрови, отрови. Устата й пресъхна. Ако изгубеше, Елена щеше ли да я преследва и в гроба?

Погледна надясно и видя кльощавия млад асасин Пелор да я гледа. Бе стигнал до същите два бокала, с които тя се бореше. Тя видя как той поставя водата в края на масата — където бе най-отровното питие — и бокала с вино в другия й край.

Очите им се срещнаха и той едва доловимо кимна, след което постави ръце в джобовете си. Бе готов.

Селена се обърна към бокалите си, преди Бруло да ги види.

Отрови. Това бе казал Пелор по време на първото изпитание. Че е обучен отровител.

Погледна към него с крайчеца на окото си. Стоеше от дясната й страна.

„Погледни надясно.“

Полазиха я тръпки. Елена не я бе излъгала.

Пелор се загледа в часовника, който отброяваше последните секунди от изпитанието. Защо му бе обаче да й помага?

Тя премести бокала с водата в края на редицата и постави винения първи.

Защото освен нея Каин най-много обичаше да тормози Пелор. И защото когато бе в Ендовиер, съюзниците й не бяха любимци на палачите, а напротив — най-мразените. Аутсайдерите се подкрепяха един друг. Никой от другите шампиони не обръщаше внимание на Пелор — нито дори Бруло, който, изглежда, бе забравил за твърдението му, че силата му е в отровите. Иначе нямаше да ги пусне да минават през изпитанието толкова открито.

— Времето изтече. Подредете окончателно чашите си — рече Бруло и Селена загледа бокалите си за последно. Дориан и Каол я наблюдаваха от другия край на залата, скръстили ръце. Дали не бяха забелязали помощта на Пелор?

Нокс звучно изпсува и подреди останалите бокали в редица. Много от състезателите направиха същото. Противоотровите бяха подръка в случай на грешка — и когато Бруло мина покрай масите и накара шампионите да пият, започна да ги подава често. Повечето смятаха, че виното без нищо е капан и го поставяха на края на масата. Дори Нокс получи противоотрова, бе поставил самакитката на първо място.

За голяма нейна радост Каин стана морав, тъй като бе изгълтал беладоната. Прииска й се Бруло да няма противоотрова за него. Засега никой не бе спечелил изпитанието.

Един от шампионите изпи водата и падна на земята преди Бруло да успее да му даде противоотровата. Кървавото проклятие — отвратителна отрова, носеща болезнена смърт. Дори малки количества от нея предизвикваха силни халюцинации и чувство за дезориентация. За щастие, Майсторът на оръжията го принуди да изпие противоотровата, но пак трябваше да отведат шампиона в лечебницата на замъка.

Най-сетне Бруло спря пред нейната маса, за да разгледа редицата бокали. Лицето му не разкри нищо, когато каза:

— Давай.

Селена погледна към Пелор, чиито лешникови очи проблеснаха, докато тя надигаше чашата си. Отпи глътка от виното.

Нищо. Нямаше странен вкус, нито пък неприятно чувство. Някои отрови отнемаха време, докато подействат, но…

Бруло протегна юмрук към нея и стомахът й се сви. Дали не държеше противоотрова?

Но той само разпери пръсти и я потупа по гърба.

— Браво, добра работа. Това е просто вино — рече той. Шампионите замърмориха зад гърба му.

След това приближи Пелор — последния шампион. Младежът изпи чашата с вино, а Бруло му се ухили и го хвана за рамото:

— Още един победител!

Покровителите и треньорите заръкопляскаха, а Селена се усмихна благодарно към асасина. Той също й се ухили и почервеня като косата си.

Е, какво толкова, бе излъгала, но спечели. Можеше да сподели битката със съюзник.

И, да, Елена я пазеше. Това обаче не променяше нищо. Дори пътища им с древната кралица да се кръстосваха, тя нямаше да стане шампион на краля, за да служи на призрак, който два пъти отказва да разкрие целта си.

Дори и Елена да й кажеше как да спечели турнира.