Глен Купър
Възкресителят (36)

35.

Артър остана като треснат от въпроса.

— Определено съм чувал за „Кем“ — отговори той.

— Какво знаеш?

— Само това, че мой далечен роднина, Томас Малори, авторът на „Смъртта на Артур“, споменава, че бил преследван от хора, които нарича кем, изписва го Q-E-M, през петнайсети век. Бил е по следите на Граала и смятал, че те пък са по неговите следи.

Тя въздъхна шумно и отново седна на леглото.

— Когато бях млада и представих бъдещия си съпруг на баща ми, ги слушах как се опознават. Баща ми не се интересуваше особено от археология и не гледаше на нея като на сериозна наука, но когато разбра, че Ари изучава неща, свързани с Иисус от Назарет и римската окупация на Юдея, темата се прехвърли върху Светия Граал. Когато бил студент в Съветския съюз, баща ми познавал някакъв физик, чието име не мога да си спомня, но който много се интересувал от Граала. Носел се слух, че бил член на тайна група, наричаща се „Кем“. Всички в групата били физици и издирвали Граала. От описанието на баща ми заключих, че онзи бил лош тип, а и другите кем не били цвете за мирисане.

На Артър му призля. Джеръми Харп също беше физик. Както и бившият приятел на Клер, Симон.

— А да е споменавал защо се опитват да намерят Граала? — попита той.

— Наричали го Камък на възкресението. Това е всичко, което знам, но името предполага какви ли не възможности за мотивацията им.

— Иисусе, възкресение… — промълви Артър и в следващия момент остана поразен от иронията на възклицанието.

— Виж, Артър — рече Нети. — Ако въпросните кем ги е имало през петнайсети век, както казваш, и е продължавало да ги има през петдесетте години на миналия век, както твърдеше баща ми, може би ги има и днес. Трябва и двамата да сте много внимателни. Клер е малката ми принцеса. Искам да я закриляш.

— Ще го направя.

— След лекциите ще се обадя тук-там. Познавам много добре онези, които държат така наречените гробници на Иисус, и ще използвам всичките си връзки, за да ни осигурят специален достъп извън работно време, по възможност още довечера.

— Колко са обектите?

— Само два сериозни, на които залагат истинските учени, в това число и съпругът ми Ари. Гробницата в градината и Божи гроб. Има и няколко други обекти във и около Йерусалим, които се сочат за истинското място, дори такива в Индия и Япония, колкото и странно да звучи. Но сериозните кандидати, както казах, са само тези. Така че ще се погрижа да издействам разрешителни и ще започна да приготвям уредите си. Става ли?

Артър и Клер кимнаха.

— Мисля, че дотогава ще е най-добре да останете в хотела.

— Напълно съгласен — кимна Артър.

— И ако довечера отидем в някоя от гробниците, вземете Граала със себе си. Не го оставяйте в стаята. Нито дори в сейфа, дори да се побира вътре. Лесно се прониква в хотелска стая. Не бих доверила подобна ценност на когото и да било.

— Но Граалът няма ли да повлияе на измерванията? — попита Артър.

— Харесва ми, че е толкова умен — подхвърли Нети, докосвайки Клер по ръката. — Ще донеса специална оловна кутия, за да предпазя уредите си от него.

 

 

Гробницата в градината се намираше в източната част на Йерусалим, непосредствено до стените на Стария град и Дамаската порта. Нети ги взе от хотела с колата си. Оловната кутия за Граала беше на задната седалка. Артър остави Клер да седне отпред, а самият той прибра раницата си с Граала в кутията и я затвори. Беше десет вечерта, толкова топло, че човек можеше да се разхожда по къс ръкав. Улиците почти се бяха опразнили. Пътуването им отне само няколко минути и Нети спря на паркинга, запазен за собствениците на гробницата — протестантска благотворителна организация с централа във Великобритания. Артър извади тежките уреди на Нети от багажника и помъкна повечето от тях. Клер взе кутията с Граала, а Нети водеше, въоръжена с фенер и ключове за желязната порта на оградения район.

Градината се оказа оазис на спокойствието в оживения град. Носеше се аромат на нощни цветя, лекият ветрец шумолеше в клоните на дърветата. В тъмното Артър не можеше да види оголената скала на каменоломната над градината, забележителна с това, че по форма много напомня на човешки череп. Именно тази естествена скулптура подбудила британския генерал Чарлс Гордън, посетил Йерусалим през 1883 г., да проучи по-подробно мястото, тъй като в Йоан 19:17 пише следното за Иисус и разпятието: „И носейки кръста Си, Той излезе на мястото, наречено Лобно, по еврейски Голгота“.

На дъното на кариерата Гордън открил стара гробница, изсечена във варовика, с малък вход с жлеб в долната част, който по всяка вероятност е бил предназначен за камъка, който да я затвори. Според Гордън всичко отговаряло съвсем точно на библейските описания на истинската гробница на Иисус, защото в Йоан 19:41-42 пише: „На онова място, дето беше разпнат, имаше градина, и в градината — нов гроб, в който още никой не бе полаган. Там положиха Иисуса“.

Гордън основал обществото, което и до днес притежава гробницата, и оттогава археолози и библейски историци усърдно изучават обекта и спорят за автентичността му.

Застанаха пред отвесната изсечена стена на гробницата, осветена от фенера на Нети. Имаше висок вход, водещ към така наречената стая на плача. Нети им обясни, че входът бил разширен сравнително наскоро; оригиналният вход бил три пъти по-малък от сегашния и напълно съответствал на библейските описания, според които Йоан и Мария Магдалина трябвало да се наведат, за да погледнат вътре. Отдясно имаше нефеш, или прозорец за душата, през който според юдейската традиция духът на покойния отлитал на третия ден от полагането.

Нети влезе първа и запали акумулаторен фенер, който ярко освети стаята на плача. Тя бе малка, но напълно достатъчна да побере жените, които според описанията се молели тук и оплаквали тялото на Иисус. През един нисък портал и надолу по късо каменно стълбище се стигаше до четири миниатюрни гробни ниши, в това число и най-дългата в североизточния ъгъл, където се смяташе, че бил положен Иисус.

Артър се наведе да влезе и остана поразен от суровата простота на гробницата — изсечена на ръка платформа в изсечено на ръка помещение, място за отдаване на почит към мъртвите, място, на което вероятно е бил положен най-великият човек в цялата история. Нети прекъсна унеса му.

— Добре — каза тя. — Не знам дали това е точното място, но сега ще проверим. Искам да сложите единия детектор там, в предполагаемата гробна ниша на Иисус, а другия в стаята на плача. Помогнете ми да разопаковам всичко и да вържа уредите с лаптопа.

— Къде да сложа Граала? — попита Артър.

— Няма значение. Екраниран е. Можеш да го сложиш и в гробната камера.

Уредите представляваха натъпкани с електроника кутии с детекторни пръти, които Нети постави на малки трикраки стойки. Докато работеха, Артър попита какъв е принципът им на действие. Последва дълга и обстойна лекция за вафли от германий, електроди от паладий, йонни полета и така нататък. Когато Артър завъртя очи зад гърба на Нети, Клер се усмихна едва забележимо и продължи работата си с лаптопа. Накрая Нети заяви, че са готови, и пое лаптопа, който бе поставен в стаята на плача на малка сгъваема масичка, до която стоеше сгъваем стол.

— Колко време ще отнеме? — попита Артър.

— Защо? На някое по-добро място ли предпочиташ да отидеш? — пошегува се Нети.

— Зависи от количеството останало неутралино и неутрино — обясни Клер. — Може да стане за няколко минути или за няколко часа, ако стане изобщо.

Артър беше загрижен за Клер. Тя изглеждаше измъчена, без сили. Имаше предостатъчно причини за това — стресът, недоспиването, нанесеният й удар, състоянието на баща й. По-рано я беше попитал дали се безпокои за баща си и тя му бе признала, че доста се тревожи. И Артър се зарече, че веднага щом нещата в Барселона приключат, да я заведе в Тулуза да се погрижи за семейството си.

Бяха взели няколко бутилки вода. Артър извади една и предложи на Клер. Тя пи жадно и изтри устни с опакото на дланта си.

Мина половин час, после цял. Бяха обяснили на Артър, че очакват на екрана да се появят червени или зелени точки, но нищо не се случваше. Артър стоеше зад Нети, докато Клер клечеше в гробната камера.

След дълго мълчание Артър най-сетне не издържа.

— Колко сигурни са доказателствата, че това е истинската гробница? — обърна се той към Нети.

— Ами, първо, обектът е несъмнено извън стените на Стария град, а по онова време екзекуциите и погребенията са ставали на такива места. Скалата с форма на череп е добър кандидат за библейската Голгота, а има и много данни, че римляните са извършвали екзекуции тук, близо до градската врата и недалеч от главния път на север. Така пътниците ще виждат разпънатите на кръст и ще си вземат поука. Колкото до самата гробница, тя определено отговаря на гробница, направена за богат евреин като Йосиф Ариматейски, защото си има тази чудесна стая на плача и е изсечена по същия начин, по който са изсечени и гробниците на богатите членове на Синедриона от първи век в долините Кидрон и Хинон. От друга страна, някои учени смятат, съдейки по някои от елементите, като многото гробни ниши, че гробницата би трябвало да е доста по-стара от първи век, което противоречи на казаното в Евангелията, че била нова. Но пък от друга страна, виж нишата на Иисус. Тя е по-завършена от останалите, а това може да означава, че гробницата наистина е била нова, когато той е бил погребан тук. И виждаш ли как са изсекли и разширили мястото, където би трябвало да е главата? Това е знак, че положеният там човек е бил твърде висок за първоначалната ниша. И познай какво? Дължината от главата до петите е същата, като тази на образа от Торинската плащеница. Какво ще кажеш за това?

— Съпругът ви смяташе ли, че това е истинското място? — попита Артър.

— Когато го питах подобни неща, той винаги отговаряше: „Аз съм просто археолог. Направи ми машина на времето и ще ида да проверя“.

Нощта се изнизваше, а екранът на компютъра си оставаше неизменен. Артър седна на хладния под в стаята на плача и се облегна на грубата стена. Клер беше в гробната камера до нишата на Иисус, двамата поддържаха зрителен контакт през портала и разменяха по някой кратък жест.

— Значи Граалът не влияе на инструментите? — внезапно попита той.

— Както можеш да се увериш, не — отвърна Нети, сочейки празната графика. — Не засичам нищо, което да отговаря на неуловимите ни частици.

— Мислех си за нещо, което казахте сутринта — подхвърли Артър.

— Така ли? Кое по-точно? — попита професорът.

— Казахте, че съставът на Граала означава, че няма нужда с дематериализация да се обясни образът върху плащеницата.

— Да, така е. Неутриното…

— Нямах предвид това — прекъсна я Артър. — А концепцията за дематериализация. Да речем, че тялото на Иисус не е било откраднато от учениците му или от някого друг. Да речем, че наистина е изчезнал от гробницата. Има ли някаква рационална научна основа да се твърди, че подобно нещо може да се случи с едно тяло? С неговото тяло?

— Без да броим „Стар Трек“ ли? — шеговито попита Нети.

— Без. Имам предвид реалния свят и реалната физика.

— Виж, от работата върху теоретичната физика напоследък произлизат доста интересни неща. Много възможности се спотайват в уравненията на моделите на суперсиметрията и струнната теория. Аз съм физик практик, занимавам се с експерименти и част от математиката не ми е по силите, но въпреки това мога да видя сенките на възможните неща.

— И какви са те?

— Множество измерения — обади се Клер от гробната камера.

Артър се разсмя.

— Стига бе. Сериозно?

Нети погледна над очилата си към гробната камера.

— Клер сигурно ще го обясни по-добре от мен. Теорията е съвсем нова, а тя е млад човек, който със сигурност е по-добре запознат с тези неща.

— И аз не съм специалист, но от теорията за суперструните, за които стана дума в Модан, произлизат концепции, позволяващи математически опит за обединяване на квантовата механика с особеностите на гравитацията в така дълго търсената теория на всичко. Айнщайн се е опитвал да го постигне, но така и не е успял. Смятаме, че можем да обясним свойствата на субатомните частици, като мислим за тях като за различни трептения на струна. Когато струната трепти по един начин, имаме една частица. Когато трепти по друг начин, имаме друга частица.

Артър кимна.

— Това съм го гледал в научнопопулярен филм по телевизията. Само че твоят глас е по-приятен от гласа на Стивън Хокинг.

— Да, но пък той е по-умен — усмихна се Клер и продължи: — Една от особеностите на теорията е, че струните могат да трептят само при определен брой измерения на пространство-времето. И по-точно, при единайсет измерения. При повече или при по-малко математиката на теорията се разпада. Разбира се, в нашата вселена можем да възприемаме само четири измерения, така че останалите седем трябва да са… ами, представи си, че са навити и недостъпни за нашата реалност. Нещо много трудно за описване с думи и по-лесно за предаване чрез формули.

— Значи има още седем измерения? — попита Артър.

— А, това не е всичко — изтъкна Клер. — Уравненията, които произлизат от единайсетмерната суперструнна теория, предполагат нещо още по-изумително. Изглежда, че вселената може да е триизмерна мембрана, носеща се в единайсетмерно пространство-време. И преди да си заявил, че подобно нещо е невъзможно, ето нещо важно. Оказва се, че е напълно вероятно нашата вселена да съществува в мултивселена, наред с много други. Представи си множество мембрани или мехури, всеки от които е отделна вселена, носещи се в невъобразимо голямото море на единайсетмерно хиперпространство.

— За колко вселени става дума?

— За много — вметна Нети.

— Според някои преценки може да са гугол — каза Клер. — Това е единица със сто нули. Трилиони и трилиони. Други модели предполагат още повече вселени, може би дори безброй.

— Добре, схванах концепцията — кимна Артър. — Но аз питах за дематериализирането и възкресението.

— Искаш ли да кажеш нещо, Нети? — попита Клер.

— Не, продължавай — отвърна професорът. — Хубаво е приятелят ти да види колко си умна.

Клер посрещна коментара й с поклащане на глава и продължи:

— Обикновено комуникацията между отделните вселени е невъзможна, защото законите на квантовата механика ни залепват за собствената ни триизмерна мембрана като муха за мухоловка. Единствено гравитацията, която огъва пространство-времето, може да извърши скока в друга вселена.

— Колко далеч са тези вселени?

— Може би по-близо, отколкото предполагаш. Много по-близо, отколкото предполагаш. Според една серия изчисления около гравитацията излиза, че другите вселени може да се намират на не повече от милиметър от нас.

— Стига бе!

— Говоря абсолютно сериозно. Математиката е много точна, дори идеята да изглежда шокираща. Възможно е да сме само на една съвсем тънка завеса разстояние от цели паралелни вселени. Но ние не можем да минем през тази завеса. Само гравитацията може. Освен ако…

— Освен ако?

— Освен ако тъмната материя не представлява мост между тях.

— Дотук беше на твърда основа — обади се Нети.

— Продължавай, моля — подкани я Артър.

— Съществува една спорна теория, според която тъмната материя, невидима в нашата вселена, е обикновена материя в друга вселена — обясни Клер. — Има също теория, че нашият Голям взрив е резултат от сблъскването на две паралелни вселени и че е само един от може би безброй Големи взривове, случващи се в мултивселената. Така че има вероятност двете теории да са съвместими. Може би тъмната материя, като тази на Граала, е дошла при нас от друг мехур.

— Каза, че била мост — посочи Артър.

Клер сви рамене.

— Не знам, но може би е дошла през завесата и може да те пренесе обратно през нея.

Артър кимна. Нещата горе-долу му се изясняваха.

— Камъкът на възкресението.

— Е, това е просто една смахната теория — рече Клер.

Нети се усмихна.

— Сега вече съм съгласна!

Артър изпита нужда да стане.

— Да допуснем, че Иисус е пил от Граала. Натъпкан е с екзотични частици от камъка. Умира, увиват го в саван, върху който излъчваните електрони оставят изображението му, а тъмната материя по някакъв начин дематериализира тялото му и го пренася в паралелна вселена? Значи твърдиш, че това е физичното обяснение на възкресението?

— Не твърдя нищо — отвърна Клер. — Късно е. Уморена съм.

Нети погледна часовника си.

— Да, наистина е много късно, а тук не получаваме нищо. Мисля, че можем да изключим Гробницата в градината като кандидат. Да събираме нещата и да си тръгваме. За утре… всъщност, вече е утре… съм издействала разрешение да прекараме нощта в Божи гроб. Надявам се, че като се приберете в хотела, ще намерите нещо по-добро за правене, отколкото да мислите за струнни теории и мултивселени.