Глен Купър
Възкресителят (35)

34.

Пристигнаха в Тел Авив в три часа сутринта. Наеха кола и продължиха към Йерусалим под вече изсветляващото небе. Артър беше преценил, че ако имат резервации в скъп хотел, това може да приспи бдителността на израелските митничари, затова запази стая в „Цар Давид“, където беше отсядал при командировки от „Харп Индъстрис“.

Митничарят не провери багажа им. Граалът се завръщаше в Йерусалим.

— Добре дошли отново в „Цар Давид“, господин Мелъри — поздрави рецепционистът.

— Радвам се да ви посетя отново.

Пристигналата няколко часа по-късно Нети Пик се оказа същинска природна стихия. Беше дребна и набита, на шейсет и няколко, с боядисана черна коса, подстригана младежки късо. Черната й рокля свършваше десетина сантиметра над голите колене. Носеше дръзки златни накити на ушите, шията и китките си. Когато видя Клер в лобито, размаха енергично ръце и секунда по-късно я разцелува по бузите.

— А ти трябва да си Артър — рече тя със силен израелски акцент, докато стискаше ръката му с двете си ръце. После прошепна: — Къде е?

Артър посочи раницата си.

— Добре. Само не го изпускайте от очи. Трябва да идем някъде, където да го видя. После ще поговорим.

Заведоха я горе в стаята им. Отвън Старият град и Храмовият хълм се къпеха в светлината на изгряващото слънце. Гледката беше във всички нюанси на кафявото и жълтото. Клер метна покривката на леглото, за да има къде да седне Нети.

Когато Артър постави черната купа в ръката й, лицето й грейна от изненада и радост.

— Миличка — обърна се тя към Клер. — Дай ми салфетки да си избърша очите. Не мога да се откъсна от тази прелест.

— Какво мислите? — попита Артър.

— Какво мисля ли? Мисля, че съм умряла и съм отишла на небето. Това е топло като бебешко дупе. И вижте как пръстите ми изчезват. Намерили сте съкровище, най-голямото съкровище. А същевременно е толкова простичко. Просто малка черна купичка, направена от най-скъпоценния материал на света. Ето, вземете го и го пазете, Артър.

Той взе съда.

— Добре, Клер, а сега ми покажи данните.

Артър прибра Граала в раницата си и двете жени седнаха една до друга на леглото и се заеха да преглеждат разпечатките от Модан. По-голямата част от дрънкането им беше съвсем неразбираема за него, но му стана ясно, че Нети е съгласна с интерпретацията на Клер. Купата съдържаше известно количество тъмна материя. Разговорът им се насочи към допълнителните експерименти, които трябва да се направят. Артър излезе на балкона да потърси по мобилния си новини за Хенгст и Модан. Защо нямаше нищо? Дали се е възстановил от удара по главата? Възможно ли бе още да е по следите им? Положението беше обезпокоително, но поне двамата с Клер все още не бяха обявени за международно издирване.

— Нети има някои идеи — обади се Клер от стаята.

Артър влезе и придърпа стола от писалището.

— Клер ти е разказала, че имам две страсти, физиката и археологията — започна Нети. — Първата дължа на баща си, който беше велик физик, а втората на съпруга си, да почива в мир, но не пълен, защото, честно казано, невинаги беше добър човек. Той беше археолог от Еврейския университет и изучаваше Йерусалим от епохата на римляните. Така че беше съвсем естествено да понауча нещо по темата и ми стана интересно прилагането на постиженията на физиката към онова, с което се занимаваше той. Трябва да кажа, че за един евреин той бе доста обсебен от търсенето на гроба на Иисус, та покрай него се забърках с Торинската плащеница.

— Клер ми разказа — рече Артър. — Мислех си, че датирането на плащеницата преди време е хвърлило сериозни съмнения относно автентичността й.

— Няма съмнение, че радиовъглеродното датиране, направено през осемдесет и осма под надзора на Ватикана, отнася плащеницата към тринайсети или четиринайсети век, но имаше доста съмнения за грешки при самото датиране, замърсяване на пробите и дори че има вероятност да са подложили на датиране средновековна кръпка. Има обаче и други особености — като техниката на тъкане и частиците варовик в плата, които са идентични с находки от римската епоха. Всичко това предполага, че плащеницата е от първи век. Но от моя гледна точка няма убедителна художествена техника, която би могла да възпроизведе образа на разпнат човек върху парче лен. Подобни техники не са били известни през първи век, нито пък през четиринайсети, и не ми се вярва, че някой би могъл да го направи дори днес. Именно затова си мисля, че плащеницата е истинска.

— И смятате, че неутриното е свързано по някакъв начин с получаването на образа? — попита Артър.

— Това винаги е била основната ми хипотеза. Всъщност не знам какво друго би могло да остави отпечатъка. Ако притиснеш парче лен към тялото на окървавен човек, намазано с масла и оставено на някакво горещо, студено или каквото и да било място, няма да получиш такъв съвършен, почти фотографски негатив на човешко тяло с раните от разпятието, следите от бича във формата на гири от флагрума, римския бич, петната от кръв и телесни течности там, където дробовете му са били пронизани от копието.

— Нима неутриното може да остави изображение върху плат?

— Категорично да. Поток неутрино, излъчван от тялото, ще окисли целулозния пласт в лена и ще остави точно негативно изображение на тялото върху плата. Но неутриното взаимодейства много слабо с останалите частици, така че останалите части няма да бъдат засегнати. И тук стигаме до вашия Граал и възможното обяснение, не мислите ли?

Клер кимна.

— Масата на тъмната материя с нейните сблъсъци между неутралино и антинеутралино представлява постоянен източник на неутрино. Ако Иисус е пил от купата и в тъканите му се е натрупало достатъчно количество от тези елементарни частици, освобождаването на неутрино след смъртта би могло да обясни образа върху плащеницата.

Нети също кимна.

— И нямаме нужда от дематериализиране, за да обясним плащеницата.

— Но гробницата му е била празна — възрази Артър. — Ами възкресението?

— Не изповядваш юдаизма, нали?

— Англиканец съм.

Нети сви рамене.

— Не искам да се меся в религията ви. Възможно е разказите от Евангелията да са били измислени, за да се пропагандира нова вяра. Възможно е някой да е откраднал тялото. Възможно е наистина да е имало възкресение. Казвам само, че моята теория за неутриното и плащеницата пасва много добре на вашия Граал. Затова съм съгласна с Клер. Има възможност картината да стане пълна.

— Затова сме тук — отбеляза Артър.

— Ще уредя нещата. Ще използваме моите уреди в най-вероятните гробници в Стария град. Ако засечем неутралино и неутрино, ще дойда в Барселона с вас и тримата ще дадем най-изумителната пресконференция, виждана някога. Става ли?

— Ужасно съм ви благодарен за помощта, професоре, но ни следят от една седмица. Трима души бяха убити. Може да е опасно.

Нети стана и придърпа роклята си надолу.

— Клер ми разказа всичко. Да, тревожно е, но съм твърде стара и твърдоглава, за да се уплаша. Не съм изненадана, че има хора, които искат Граала. Той е много ценен артефакт, търсен може би от времето, когато Иисус се е превърнал в нещо повече от екзекутиран размирник. Обмислете нещата. Аз имам лекции в университета. Клер, нали ще ми се обадиш след няколко часа?

— Разбира се.

Артър се канеше да стане да я изпрати до вратата, когато Нети най-неочаквано попита:

— Кажи ми, Артър, да си чувал някога за група, наречена „Кем“?